Андрей Козенко, Би Би Си

Освобождаването на 123-ма беларуски затворници срещу отмяна на санкциите, наложени върху износа на беларуски калий се оказа кулминацията на годината в безпрецедентното сътрудничество между американската администрация и Александър Лукашенко. Защо беше нужно това на Доналд Тръмп и може ли да се говори за „затопляне“ в отношенията между Минск и Запада?

Доналд Тръмп и Александър Лукашенко започнаха своите президентски мандати (съответно втори и седми) с разлика от два месеца.

Към онзи момент Беларус беше в международна изолация, наложена заради смазването на опозиционните протести през 2020 г. – усложнена заради съучастието на страната в руското нахлуване в  Украйна. Отиващата си администрация на Джо Байдън, както и другите западни страни, не повярваха, че проведените през януари 2025 г. президентски избори са били честни.

Но седмица след предаването на властта в САЩ стана известно, че Минск е освободил американската гражданка от беларуски произход Анастасия Нуфер, задържана през декември 2024 г. по обвинение с неизвестно съдържание.

През февруари беше съобщено, че са пуснати на свобода още трима души, които правозащитници определят като политически затворници. Сред тях имаше и гражданин на САЩ.

С освобождаването на първите политически затворници Лукашенко привлече вниманието на администрацията на Тръмп, казва Марк Епископос, експерт по Източна Европа в американския институт „Куинси“.  (Иститутът, основан през 2019 г., се застъпва за „реализъм“ и намаляване на ролята на САЩ на международната сцена, което кореспондира с външната политика на Доналд Тръмп – б. р.)    

„Лукашенко изпрати сигнал даже не на Белия дом, а на бъдещата администрация (на Доналд Тръмп), че е готов за диалог, настроен е конструктивно и се стреми към подобряване на отношенията между Беларус и САЩ.“ – допълва Епископос. 

Лукашенко е помилвал политически затворници и по собствена инициатива, но не в такива мащаби: през  миналата година с посредничеството на американците бяха освободени над 350 души, включително опозиционните лидери Сергей Тихановски, Мария Колесникова и Виктор Бабарико.

През август Лукашенко, чиято легитимност е поставена под съмнение от няколко десетки западни страни, за първи път официално разговаря директно с американския лидер –  и получи от Доналд Тръмп определението „дълбоко уважаван президент“.

САЩ отмениха част от наложените на Минск санкции и създадоха поста специален представител на президента за Беларус — знак, че страната вече в сферата на преките интереси на Вашингтон.

Защо му е на Тръмп всичко това?

„Ние още през февруари изпратихме на хората от най-близкото обкръжение на Тръмп списък с предложения. И първото беше да се назначи специален посланик за Беларус. Второто — да се заемат с казуса с политическите затворници, защото това може да е успех за Тръмп.“ — разкрива пред Би Би Си Франак Вячорка, старши съветник на офиса лидера на беларуската опозиция Светлана Тихановска.

От офиса на Тихановска започват да контактуват с обкръжението на Доналд Тръмп още през лятото на 2024 г., когато се става ясно, че има вероятност той да се върне в Белия дом, разказва пред изданието „Зеркало“ Денис Кучински, съветник на Тихановска по дипломатическите въпроси. По думите му, нейният офис е участвал на всеки етап от освобождаването на политическите затворници - от координацията с Вашингтон до предоставянето на медицинска помощ и осъществяването на връзка с близките им.

Джон Коул — бивш адвокат на Тръмп, който беше назначен за негов  специален представител за Беларус — продължава да поддържа контакт с офиса на Тихановска, казва Вячорка. Според него, у Коул се е зародила „емоционална връзка“ с Беларус.

„Те виждат в това изключително хуманитарна мисия“, отбелязва той. 

В два свои постинга за Беларус в социалната си мрежа Truth Social – посветени на разговора с Лукашенко и номинирането на Коул, Тръмп наистина говори основно за политическите затворници, дори в първия случай споменава, че се водят преговори за освобождаването на 1300 души.

Аспирациите на Тръмп за Нобелова награда  

Темата за Беларус е „продадена“ на Тръмп като нещо, което може да „сложи в касичката си с хуманитарни победи“, отбелязва беларуският политически анализатор Артьом Шрайбман.

„Би могъл да добави към осемте приключени войни в портфолиото си за Нобелова награда за мир и освобождаването на 1300 беларуски политически затворници“, коментира Шрайбман.

Още една причина за интереса към Беларус от страна на Вашингтон, според анализаторите, е създаването на допълнителен канал за връзка с Владимир Путин, който се среща с Лукашенко по-често, отколкото с други държавни лидери.

Канал за връзка с Путин

Марк Епископос смята, че това е основна задача на американската администрация. „(Когато) става дума за толкова сложен, противоречив, комплициран процес като ситуацията с Украйна, никога няма да навреди да имаш повече от един канал (за връзка с Москва)“, казва той. 

„Понякога има сигнали, които трудно може да бъдат изпратени чрез директен контакт и е много по-лесно и безопасно да се изпратят чрез посредник както Лукашенко.“ – допълва Епископос.

Американското издание Time, което през август публикува голямо интервю с Лукашенко, писа, че беларуският лидер се позиционира пред американците като „шепнещия говорител на Путин“.

„Той е давал съвети на американските чиновници как да задържат преговорите с Кремъл в работното русло и ги е уверявал, че руската страна е готова добросъвестно да води преговори, независимо от продължаващите бомбардировки срещу Украйна“, допълва изданието.

Не на последно място, САЩ може да са мотивирани от стремеж да „откъснат Лукашенко“ от влиянието на Путин и от пълната му зависимост от Кремъл, в която изпадна след 2020 г.

От Москва не са коментирали официално и директно „размразяването“ на отношенията между Минск и Вашингтон, но според Константин Затулин – депутат от руската Дума и съосновател на руския Институт за страните от СНГ (Съюз на независимите държави – б.р.), тази тактика е обречена на провал.

„Всички възможности, които придобива беларуската страна, може да бъдат използвани и в интерес на Руската федерация“, коментира той пред Би Би Си. Ако САЩ разчитат, че Беларус „ще се дистанцира от Русия“, „напразно се надяват“, категоричен е той.

Така или иначе, подходът на администрацията на Тръмп видимо се различава от подхода на неговите предшественици, „който винаги е бил мотивиран от идеята за демократизацията на Беларус и евроатлантическата ѝ интеграция“, посочва Марк Епископос от института „Куинси“.

„Президентът Тръмп просто не изхожда от тази доктрина в никакъв смисъл. Той не смята, че евроатлантическата интеграция е нещо добро или че това е целта на американската стратегия в Европа. И е доста по-отворен за идеята да градим отношения с държавите, (…) такива каквито са, а не каквито искаме да ги виждаме.“ – допълва Епископос.

Отмяна на санкции – ползите за Лукашенко

Първите санкции срещу режима на Александър Лукашенко бяха наложени от Европейския съюз още през 1997 г. за нарушаване на правата на човека и изборни нарушения. Но най-сериозните персонални и секторни ограничения бяха предприети след изборите и разгонването на протестите през 2020 г., също след принудителното приземяване на самолет на Ryanair през 2021 г., както и след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г., за която Беларус предостави своята територия.

Американски санкции бяха наложени през 2020-2021 г., освен на физически лица, и на основни беларуски предприятия, сред които има държавни банки, застрахователни компании, предприятия от тежката промишленост и петролно-газовия отрасъл. В списъка беше и „Беларуськалий“ — основен износител от страната.

През есента, в отговор на освобождаването на 52-ма затворници, САЩ отмениха санкциите срещу държавната авиационна компания „Белавиа“. Това изобщо няма да повлияе на нейната мрежа от маршрути — забраната за полети към ЕС се запазва, но компанията ще получи достъп до сертифицирани резервни части и обслужване на част от нейния парк: осем самолета от общо 14, които експлоатира „Белавиа“, са американски „Боинги“.

Бяха отменени и рестрикциите срещу няколко други беларуски въздухоплавателни средства, включително лично използваните от Лукашенко и обкръжението му.

„Беларуськалий“ се спаси от американските санкции в замяна на освобождаването на последната и засега най-голяма група затворници: на 13 декември бяха пуснати 123-ма души, включително Мария Колесникова – една из ключовите фигури на протестите през 2020 г., и нобеловият лауреат Алес Беляцки.

„Беларуськалий“ играе важна роля за икономиката на страната. През 2020 г. – последната година преди налагането на новите санкции, делът на кампанията на световния пазар за калиеви торове достигаше 17%, а сред най-големите потребители бяха огромните пазари на Китай, Индия и Европейския съюз.

Въпреки всичко отмяната на американските санкции ще има ограничен ефект: санкциите на ЕС остават в сила. През този месец Брюксел разшири списъка с критерии, въз основа на които се налагат ограничения, като добави към него „хибридна дейност“ — масирано нарушаване на въздушното пространство на Литва от територията на Беларус чрез навлизане на балони с контрабандни цигари.

„Позицията на Тръмп не предизвика ефект на доминото. И съответно положението на Лукашенко на международната сцена не се променя радикално.“ — констатира беларуският политолог Артьом Шрайбман, 

Според него дипломатическите усилия на американската администрация са „прокарали пътя към това Литва и Полша да се отвращават по-малко от диалога с тази власт“.

„Полша със сигурност е обсъждала с американците въпроса за освобождаването на нейни граждани, на политически затворници, представляващи интерес за нея – като журналиста Анджей Почобут. Тоест това е някакъв допълнителен лост за разговори или канал за комуникация между съседите и Минск, колкото и парадоксално да изглежда това.“ – твърди Шрайбман. 

Редица европейски политици, очевидно, се замислят за целесъобразността на твърдата политика по отношение на Минск, твърди политическият наблюдател от беларуската агенция „Позiрк“ Александър Класковски.

„И в беларуската опозиция, впрочем, има разделение. Едни са за радикален подход (към режима), други се обявяват за по-гъвкав подход, давайки за пример американците.“ — допълва той. 

Класковски не изключва възможността Лукашенко да „прокара“ пред Доналд Тръмп въпроса за отварянето на пристанището в литовския град Клайпеда за Беларус — преди санкциите „Беларуськалий“ изнасяше до 90% от продукцията си през това пристанище. Той цитира думи на главния съветник на президента на Литва по националната сигурност Дейвидас Матуленис, който не изключва възможността Литва да се съгласи с транзита на калий в замяна на допълнително разполагане на американски военни в страната.

„Прозорец от възможности“ или търговия със затворници 

„Колкото повече се нормализират отношенията между двете страни, толкова повече санкции ще бъдат отменяни“, коментира Джон Коул.

Беларуската опозиция, която от 2020 г. работеше за изолиране на режима на Лукашенко от Запада, поне на думи, не се притеснява от сближаването му с американската администрация.

„Политически ние просто виждаме в това прозорец от възможности, през който трябва да измъкнем от затворите колкото може повече хора“, казва Франак Вячорка.

Той твърди, че офисът на Тихановска консултира американците по този въпрос, както и по въпросите, свързани със санкциите — кои може да бъдат отменени, а кои не бива. „По отношение на всичко, което е свързано с войната, всичко, което помага на Путин сега да убива украинци, санкциите не бива да бъдат отменяни“, допълва Вячорка.

(Всъщност наблюдатели предупреждават, че снемането на санкциите от „Белавиа“ ще позволи и на Русия да получава за самолетите си резервни части – формално предоставяни на беларуската кампания – б. р.)

Критиците на „прагматичния“ подход на Тръмп посочват, че възобновяването на отношенията със САЩ помага за укрепването на режима на Лукашенко и следователно, въпреки помилването на отделни хора, като цяло никак няма да подобри хуманитарната ситуация в страната.

„Опитите да се изолира Беларус означават само, че тя ще се сближава активно с Китай, с други незападни страни и, разбира се, с Русия. Това със сигурност няма да доведе до подобряване на хуманитарното положение. Затова мисля, че това, което виждаме сега, е първоначална инвестиция, която може и трябва да ни доведе до широк диалог не само за сигурността или икономическите въпроси, но и за гражданското общество.“ — твърди Марк Епископос. 

Въпреки освобождаването на повече от 350 души през тази година, в беларуските затвори остават над 1100 политически затворници — статистиката е на правозащитната организация „Вясна“. Правозащитниците  признават, че списъкът не е пълен, тъй като не разполагат с информация за всички углавни дела.

Само през 2025 г. за политически затворници са били признати над 440 души, заяви пред Би Би Си юристката на организацията Светлана Головньова.

„Това е о ужасната истина – че политическите затворници са възобновяем ресурс. На това трябва да се обръща внимание и да се изисква спиране на репресиите.“ – казва Франак Вячорка. 

„Разбира се, Лукашенко се пазари, затова процесът (на освобождаване) върви бавно. Но виждаме, че поетапно се реализира т. нар. "голяма сделка." – казва анализаторът от беларуската агенция „Позiрк“ Александър Класковски във връзка с освобождаването на политически затворници срещу отмяната на санкции.  

„Съдейки по всичко, и двете страни са заинтересовани. Мисля, че може да очакваме и нови етапи. За Лукашенко по принцип не е проблем да пусне всички тези хора.“ – допълва Класковски.

„Не е достатъчно просто да бъдат пускани политически затворници“, заяви след освобождаването си правозащитникът и основател на „Вясна“ Алес Беляци. 

„Иначе тази търговия с политически затворници ще продължава безкрайно: едни ще пускат, други ще изпращат зад решетките и така (беларуските управляващи) ще искат нови отстъпки.“ – предупреждава той.

Превод: Faktor