Ели Секуловска*

Да се пише за избори в Северна Македония, независимо дали са президентски, парламентарни или вътрешнопартийни, е истински кошмар за всеки критичен и последователен автор. Вашите статии ще излязат на другия ден, а през това време всички македонски телевизии и интернет портали, още преди да станат известни окончателните резултати, вече ще са обявили и предъвкали добре изборите! Тогава авторът трябва да бъде доста креативен и да внесе малко постмодернистично остроумие в текста си!

Така и стана с изборите за председател на Социалдемократическия съюз /СДСМ/, която наскоро загуби катастрофално парламентарните избори в Северна Македония. Изборният ден беше белязан от техните вътрешнопартийни византийски игри, които бяха топ новини и тема на деня по всички телевизии. Четиримата кандидати за президент на партията през цялото време се обвиняваха взаимно в изборни нарушения, а един от тях - Славянка Петровска, оттегли кандидатурата си предишния ден. Йован Деспотовски и Александър Байдевски се проявиха с взаимни обвинения в злоупотреба с данните. В крайна сметка г-н Венко Филипче бе избран за председател на СДСМ с 9052 гласа.

В своето изложение след изборния резултат той заяви, че партията трябва да бъде "реформирана и реорганизирана". Филипче подчерта, че СДСМ ще бъде партия, която "обединява, а не разделя". Партия, която ще бъде "ярък пример за младите поколения" в Северна Македония!

Позната еквилибристика, пазеща баланса на абсурда. Същата риторична форма, извиняваща се за грешки и обещаваща ново начало, се наблюдаваше и от страна на ВМРО-ДПМНЕ след провала на парламентарните избори през 2016 г.

Изказванията и на двете партии приличат на кратки римувани песнички, за които само иронията, гротеската и сатирата биха били формата, в която могат да бъдат коментирани. Цикличните промени и довеждането на ситуацията до абсурд, а след това обещанията за светло бъдеще са основните оръжия на двете най-големи македонски политически партии, които играят пинг-понг с телевизионния електорат.

За тях народът е понятие за монолитна единица, която изразява общата воля. Загубвайки властта на демократичното делегиране, гражданите не действат, а са помолени да играят ролята на народа.

И македонският народ, мнозинството, играе добре тази роля. Обединени около етнонационализма, те упорито вървят срещу патриотизма и смятат, че щом са етнонационалисти, значи са патриоти. Когато етнонационализмът е в центъра на вниманието, се губи и значението на понятието държава, което по своята същност е организирана система, която функционира от гражданите за гражданите, независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност.

Целият този националистически разказ се поддържа от медийната пропаганда, в която присъстват различни интелектуалци, академици, учени, писатели, теоретици на конспирацията, журналисти и обикновени хора. Колкото по-голямо трябва да е разделението според етнонационализма, толкова по-голям е тиражът както на печатните, така и на дигиталните медии, които отдавна са под властта на политиката и финансите. Политиците по правило са под влияние на рейтингите, да изследват общественото мнение детайлно и последователно и с помощта на емоциите на гражданите да повишават рейтинга си. Общественият сектор привидно е повлиян от тези програми, но косвено - от личните облаги.

Днес е очевидно, че двете партии си помагат, обединени около етнонационализма, или по-скоро антибългаризма, с взаимно съгласие, в което едната страна играе ролята на добрия, а другата - на лошия полицай. Взаимните обвинения в предател и патриот са просто украса на абсурда, а едни и същи хора циклично си предават властта от десетилетия. Поне ако това разделение беше по-полезно и толерантно - без такива негативни емоции, които витаеха сред мнозинството от хората, без омраза, огорчение и прединфарктна ярост, тогава всеки щеше да си харчи времето за по-умни и полезни неща.

Понякога се появява и гласът на разума, в лицето на американския посланик в Северна Македония Анджела Агелер, която през изминалите дни без дипломатически ръкавици заяви, че Преспанското споразумение и Преговорната рамка с Европейския съюз и Договора с България са единственият възможен път за Северна Македония към блока. В същото време г-н Али Ахмети, като представител на "Европейски фронт" от албанския опозиционен блок, изрази позиция, че конституционните промени трябва да бъдат направени възможно най-скоро.

Но всичко това изглежда е изгубено в ефира. Никой не може да каже накъде отива Северна Македония.

*Ели Секуловска, активист за правата на човека в Северна Македония./ БГНЕС