Инж. Христо Спириев*

Споменът за режимното водоснабдяване на Благоевград вече е избледнял. Но само преди 30-40 години бленувахме да дойде есента с буйни дъждове и дебел сняг, за да избегнем кошмара на водния режим в нормалния живот на хората. По онова време имаше чести токови удари (два часа има ток – два часа няма) и липсата на вода съвсем вгорчаваше и без това нелекото ни съществуване. Хората правеха всевъзможни приспособления, за да източват бойлерите си, когато нямаше вода с налягане. Скърцахме със зъби, но правехме всичко възможно да не въвеждаме режим на водоснабдяването, за който имаше много обективни и субективни пречки – разходът на вода неминуемо се увеличаваше с 25-30% вследствие на презапасяването, а след токовите удари възникваха много повече аварии. Като че ли най-лесно беше да се въведе облекчен режим: десет часа има вода – десет часа няма. Тогава някои неопитни ръководители възприеха този пагубен „почин“ и вкараха обществото в спиралата на безизходността.

Сигурен съм, че през лятото на 2019 година в много градове на страната са правени неистови усилия за предотвратяване на воден режим от страна на местните ВиК дружества. За да се избегне обаче всякакъв режим, предлагам всички усилия да се насочат към следните действия.

·         Всеки по-голям град в България има съответстваща промишленост. Не е много трудно да се пресекат изтичанията на вода по обективни и субективни причини. Да се осигури спешен ремонт на всички водомери и други прибори и рязко намаляване на неоправданите течове. Имах един неграмотен ръководител на ВиК, сега виден шивашки бизнесмен, който заявяваше, че не го интересува неправомерното изтичане на вода, а само преминаването през водомери.

·         Незабавно да се въведе лимитно водоснабдяване на производствените предприятия, като лимитите се определят чрез надлежно изчисляване на производствените разходи въз основа на действащите в нормативи. Това е по силите на всеки образован технолог. Нарушаването на лимитните количества да се санкционира с трикратно увеличение на цените. При моите някогашни проверки съм имал случай на изтичане на бира в канализацията.

·         Търсене на собствени водоизточници или спешното им възстановяване (там, където ги има) – сондажни, шахтови кладенци и други. Това е малко по-трудно, но си заслужава усилията. Навремето така постъпиха в Благоевград заводите „Безалкохолни напитки“, „Тютюнева промишленост“, ЗИИЦ и всички останали. Препоръчително е да се изградят и нови кладенци – нищо, че това изисква допълнителни средства и повече време за осъществяване.

·         Ремонт на уличните водопроводни мрежи. Знае се кои места са податливи на голям броя аварии. По-опитните специалисти, главно инженери, могат да посочат местата, които са по-уязвими на хидравлични удари и по-големи динамични натоварвания.

·         Може да се помисли и за обществената агитация за икономии на вода. Да припомним, че преди време кметът на Ню Йорк публично се хигиенизираше с помощта на обикновен леген.

Изводът е един-единствен. Трябва да се работи – и то много. Глупаво е да се хленчи и да се насочва общественото внимание и усилия в безцелна и, по същество, самоубийствена насока.

*Мнението е предоставено от инж. Христо Спириев на Faktor.bg. Спириев е дългогодишен ръководител на екипа на ВиК Благоевград, благодарение на който от десетилетия не се говори в града за недостиг на вода