Изфабрикуван е митът за ролята на „другаря Янко“, дори са подготвяли кандидатурата му за Нобелова награда за мир

Над българските евреи в Израел не тегне драмата с „политическото решение“ кой ги е спасил, казва пред Faktor.bg един от най-сериозните изследователи на драматичния период от историята ни

Силвия Авдала е историк, изследовател на българското участие във Втората световна война. Управител на Независимо историческо дружество, организатор на експедиции в Политически архив на МВнР - Берлин, Бундесархив - Берлин, Централен хесенски архив - Висбаден, Архив на Международния червен кръст - Женева, Централен ционистки архив - Йерусалим, Национален архив на Великобритания и др.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-жо Авдала, отбелязваме 80 години от спасяването на българските евреи, но дълги години се мълчеше за съдбата на спасителите – например Владо Куртев – убит, Димитър Пешев – репресиран. Какво не знаем за тези хора? 

- Историята за спасяването на евреите е пълна с полуистини, повечето от тях свързани точно със спасителите, натоварени със спомагателни функции в тази мисия. Драмата е, че дори когато стават известни, за тях не се казва всичко. Димитър Пешев е късно признат, защото е осъден от т.нар. „Народен съд“ и жестоко репресиран и след като излиза от затвора. Днес тези, които първи са го номинирали за спасител, премълчават факта, че той никога не е бил в опозиция на правителството. Напротив, бил е от управляващото мнозинство, както и всички останали участвали в подписката на Пешев. Те от своя страна половината са осъдени на смърт за съпричастност към режима и обявени за фашисти. Премълчава се и също че подписката е организирана цяла седмица след като Царя е отменил депортацията. Ситуацията е сходна и с Владо Куртев, който заради членството във ВМРО е също бил нарочен за фашист. Нищо че по това време ВМРО има касиер – евреин – Рафаел Камхи от Солун, на който Царя лично дава българско гражданство, за да не бъде депортиран.

Ето ви още един случай, на иначе абсолютно лесно признат спасител – праведник -  Младен Иванов. През 1942 г подправял документи на евреи, мобилизирани в трудовата повинност, за да им осигури свободно придвижване. Съден е за тази си дейност от военно-полеви съд и лежал в затвора. На практика ничий живот не е спасил, но саботирал държавните усилия да бъдат спасени евреите с мотива, че ще служат като трудоваци в България и затова няма да заминат за Полша. Така че историята за спасяването на евреите е колкото красива, толкова и задръстена от митове и по тая причина трудна за разбиране. 

- Десетилетия се внушаваше, че БКП спасява евреите и дори лично Живков имал големи заслуги, каква е истината? 

- Така е защото всички отрано разбират, че тази страница от българската история носи огромен морален капитал. Не върви обаче хем да разправяш истинската история, хем да си избил брутално спасителите. В годините дори, когато наследниците им - доколкото ги е имало - са си мълчали, е изфабрикуван митът за ролята на „другаря Янко“. Дори е подготвена кандидатурата му за Нобелова награда за мир, издигната от евреи в България. Истината е, че по време на най-драматичната част от тези събития Живков изобщо не е бил в София. 

- С основание можем да поставим и въпроса защо спасените евреи масово напуснаха България след идването на комунистическата власт, която по-късно скъса за дълги години дипломатически отношения с държавата Израел?

- Ето това е най-нормален и естествен ход. Защото стандартът им рязко пада в условията на съветска окупация. Защото масово губят бизнесите си и не могат да се приспособят към новите условия. За да позволи България заминаването наведнъж на всички кандидати за емиграция – общо 43 000 от Сохнута /Еврейската агенция/, са платени за всеки човек по отделно 25 долара за възрастен и 15 - за дете. Цената е договорена от Георги Димитров. В страната остават предимно тези, които са прегърнали комунистическите идеи. 

- Работите по делото „Бекерле“, какво откривате, какво е премълчано до сега? 

- Неочаквано и за нас – като изследователи. Делото „Бекерле“ се оказа грамаден процес. Провеждан е през 1967-68 във Франкфурт на Майн срещу бившия германски посланик в София. Той е безценен източник за българската историография, защото очертава в детайли цялата картина на българското участие във Втората световна война. Приложените по процеса документи, заедно със свидетелските показания са най-голямата сбирка дипломатически свидетелства, свързани с България от този период. По същия процес е съден и легационния секретар Фриц фон Хан  -  с обвинение за организиране на депортацията от т.нар. „нови земи“. Присъдата е интересна за нас с факта, че съдът специално се произнася по въпроса за отговорността и на България: „Българските власти – Цар и правителство – не носят никаква вина, не са инициирали, не са организирали и провели депортацията на евреите от Беломорието и Македония“.

- Каква е ролята на Държавна сигурност за фабрикуването на митове и лъжи за спасяването на евреите? 

- Държавна сигурност се намесва още в началото – през 1967, защото процесът набира бързо публичност  в Европа, а и в България ще стане известна основната роля на Цар Борис в спасяването на българските евреи. Още повече, че при първия разпит Бекерле твърди, че той е дал идея на Царя евреите от старите предели да работят по строежи и така да бъде  избегнато изселването. Твърди дори че имали „джентълменско споразумение“. Защитата на бившия посланик - нали си дава ясна сметка какво всъщност е запазило евреите през войната. Изпратените от България солидарни ищци имат задачата да вкарат страната в режим на вината. Те носят копия на документи, но никога не предоставят оригиналите за експертиза. Появява се и един на никого неизвестен дотогава документален филм, за който бързо става ясно, че няма как да е автентичен. Измежду солидарните ищци има и един истински фантом – евреин от Драма, който твърди че докато работил по железопътната линия при Св. Врач с влак по линията минали евреите от неговия град и разбрал че вътре е и цялото му семейство – родители, двама братя, три сестри, едната омъжена с три деца и т.н. Изброил рождените дати на всички описани роднини, образованието и датите на венчавки. Същата седмица посолството на ФРГ в Атина пуска справка в регистъра на еврейската консистория в Драма. Оказва се че за нито едно от цитираните лица няма данни.     

Две заседания по делото се провеждат и в София, защото България отказва да пусне във Франкфурт някои свидетели – напр. вдовицата на бившия министър-председател Евдокия Филова. Главният прокурор, пристигнал за делото в София споделя че в ресторант в Панчарево е имал среща с „отговорни другари“, които са опитвали да го вербуват и са му обяснявали колко е важно за всички след войната да се промотира тезата че „прогресивната лява интелигенция и народът са спасили евреите в България, а Цар Борис и неговото правителство за били врагове“.

- Как приемате обвиненията на някои представители на еврейската общност, живеещи и до сега тук, че Царство България носи основната вина за изпращането на евреите от Беломорието и Македония в лагерите на смъртта? Защо и днес по тази тежка тема продължават да се фабрикуват откровени измислици и манипулации? 

- Вече споменахме, кои евреи останаха в България след 1948. Те, същите разпространиха версията за спасителната роля на народа и вината на Царя. Днешните са същите или техните наследници. Най-голямата им организация твърди от години, че има политическо решение кой е спасител и кой не. Звучи идиотско да се говори за политическо решение за историческата истина, но най-вероятно комунистическите идеи се предават лесно и по генетичен път. Освен това версията за ролята на народа беше легитимирана в годините през държавни институции, подмолно и в пълна вреда за България. Защото това прави изключително лесно активирането на обвинителния режим  в Северна Македония.

Историците от своя страна са истински длъжници на тая тема. Те в годините не посягаха почти към тази тема, за да не си създават конфликти. Когато с моя екип тръгнахме по експедиции, за да събираме този пъзел парче по парче, всички бяха много изненадани от документите, които откриваме.

- Защо еврейската общност у нас мълчи за съпричастността и вината на евреи, членове на БКП към масовия терор след 9 септември 1944 година и тежките присъди на така наречения Народен съд? 

- Документите от Народния съд отдавна са публични, дори са дигитализирани до голяма степен. Не всички евреи са били съгласни и съпричастни и мисля, че това петно не трябва да се лепва на цялата общност. И за разлика от събратята си в Европа евреите в България винаги и при всички обстоятелства са избирали да са лоялни към държавата, без значение кой я управлява. И по време на войната е било така – има сведения че равините Хананел и Даниел Цион са посещавали Двореца „Врана“ през 1943 г, при това неведнъж. Не мога да си представя в коя друга страна от зоната на Тристранния пакт това е било постижимо. 

След 9-ти включването като обвинители и съдии в Народния съд е първият признак за лоялност към новата власт. Но разбира се има и изключения – евреи от Беломорието, включени в трудови групи в „старите предели“ и по този начин спасени от депортация, се застъпват за полк. Цветан Мумджиев и така той е оправдан. Нищо че днес някои представители на общността обявяват, че еврейските мъже са били трудоваци с идеята държавата да ги тормози. Така че в тази тема, освен митове има и твърде много демагогия.

- Живяла сте дълги години в Израел, как там сега възприемат България и българските евреи? 

- Израел е едно от ония места по света, където българите имат добър имидж. Освен това там за ролята на Цар Борис като спасител се говори още от 60-те години – след делото „Айхман“, което очаквано също избистря този въпрос. А и трябва да отчетем, че над българските евреи в Израел не тегне драмата с „политическото решение“ кой ги е спасил. Всеки е свободен да обявява, каквото мисли. Интересно, че през последните години се отвори вълна за строеж на паметници на спасението, дори се появиха и два, които да са близнаци – в София и Тел Авив. Срамното е, че се издигнаха, за да пазят спасителите анонимни, освен това – да внушават вина. Спасението, обаче, като събитие има само един истински и жив паметник, който никой няма как да отрече – това са самите спасени, техните деца и внуци, които всякак се опитват да пазят България в сърцата си.