Виктор Борисов, Радио "Свобода"

Китай интензивно изкупува хранителни продукти по целия свят. 
През първата половина на тази година Китай ще разполага с 69% от световните запаси от царевица, 60% от ориз и 51% от пшеницата - такива са данните на Министерството на земеделието на САЩ.
Държавните запаси от хранителни продукти на Китай са достигнали исторически максимум, съобщи през ноември шефът на Националния зърнен резерв Цин Юйюн. 

За какво се готви Китай: война, глад, продължителна пандемия?

През 2021 година световните цени на хранителни продукти поставиха десетгодишен рекорд, а по отделни позиции поскъпването е над 50%.
Това се обяснява с трикратното увеличение на разходите за логистика, поскъпването на торовете, слабата реколта и високо търсене.
Главен световен вносител на хранителни продукти е Китай: за някой видове стоки запасите, с които разполага страната достигат до 70% от световните.
През последното десетилетие страната е увеличила обема на закупуваните продукти с 360%.
Експерти смятат, че тази икономическа потилика на Китай е един от факторите за поскъпването на храните в световен мащаб.

"Всички крещят: "Путин – това е хубаво"

Една от причините за тази активност е желанието на Пекин да се застрахова, в случай на изолация, на фона на един потенциален конфликт със САЩ.
Но това не се отразява по никакъв начин на ежедневния живот, хората дори не са наясно, че страната закупува такива огромни количества продукти.
Цените на продуктите в Китай не са се повишили. Повишение е имало в началото на карантината заради пандемията от коронавирус, през пролетта на 2020 година, когато хората се презапасяваха.
В голямата си част населението одобрява тази политика на натрупване на запаси, в новините това се "продава" като желание да се даде стабилност на народа, задоволеност и, освен това - възможност да се помогне на приятелски страни в случай на необходимост.
Епидемията от коронавирус доведе до намаляване на експорта на зърно, а Китай иска да постигне пълна сомообезпеченост и поставя на първо място продоволствието.
С всяка година обемите растат, производството на зърна е нараснало с 2% през 2021 година в сравнение с предишната година.
Тенденция към "продоволствена сигурност" в Китай се наблюдава през цялото последно десетилетие. 
На първо място тя е свързана с желанието на ръководството на страната да избегне възможни вълнения, недоволства от страна на гражданите, предизвикани от рязък скок на цените на хранителните продукти.
В настоящият момент Китай е натрупал до 50% от запасите от световни хранителни продукти, докато преди десет години - само 40%.
Казано с други думи, Китай е започнал да се запасява не от вчера и даже не преди пет години. 
Сега, разбира се, има активизация.
Покупките растат, до юли 2022 година Китай ще притежава до 60-70% от запасите от някои стоки.
Но всичко това започна още в началото на пандемията, защото китайското правителство веднага отбеляза ръста на световните цени на хранителни продукти.
Започнаха големите проблеми с логистиката и китайското правителство реагира незабавно.
Цените на храните за тези десет години са се увеличили 3 пъти и такъв рязък скок теоретично може да доведе до вътрешни вълнения, а правителството се опитва да избегне всяко "нарушаване на спокойствието".

Ще доведе ли тази политика на Китай до ръст на световните цени?

Искаме или не, ние живеем в система на скачени съдове.
Затова, разбира се, в условията на глобализацията, увеличаващите се покупки на продоволствие от страна на Китай доведоха до това, че цените на хранителните стоки на световния пазар растат.
И ще растат още.
Според експерти, китайското селско стопанство не е толкова развито, че самостоятелно да осигури нуждите на населението. Китайската комунистическа партия смята развитието на този отрасъл за един от главните си приоритети, но въпреки това страната е силно зависима от външните пазари.
В Китай се намират 10% от обработваемата земя на света, но там живее 22% от световното население. Там се обработва цялата земя за оран, няма възможност за още разширяване на площите, а Китай традиционно е ориентиран към производството на зърно, а не, например, на месо.
Освен това, площта на обработваемата земя намалява заради урбанизацията, замърсяването и засушаването. Този процес заплашва и пасищата в Китай, макар че, потреблението на месо в страната е нараснало три пъти от 1990 година досега.

Това води до необходимостта от тотално увеличение на внос на месо, например. През последните години вносът на свинско и говеждо в Китай е нараснал от 3 до 5 пъти.
И колкото и да се увеличават възможностите на китайското селско стопанство, това е недостатъчно, за да нахрани собственото си население.
Демографската перспектива на Китай също е плашеща: сега в страната живеят над 200 милиона души над 60 години, към 2030 година те ще бъдат 300 милиона, към 2050 – 500 милиона. И перспективата за промяна на тази тенденция не е много оптимистична, въпреки промяната в демографската политика.
И затова пред китайското ръководство, както и преди 20 години стои особена задача: запазване на стабилността, единството на обществото - тишина и спокойствие.
Сегашното ръководство смята, че за постигането на тази цел е нужен повече контрол отколкото до 2012 година.
За ръководството на Китай е особено важно да избегне вълнения вътре в страната във връзка и със започващата Олимпиада, а през втората половина на 2022 година ще се състои най-важното за последните години политическо събитие в живота на страната – 20-и пленум на Комунистическата партия на Китай, на който Си Дзинпин трябва да бъде наложен за още един мандат, трети, като председател на КНР.
Това противоречи на негласните правила, приети в ККП, както и на предишната Конституция, която своевременно беше "пренаписана".
Затова най-важната цел сега е да бъде осигурен

преход на властта: от Си Дзинпин към Си Дзинпин

Втората важна цел е провеждането на Олимпиадата, за да бъде демонстрирано какви успехи е постигнал Китай през последните години.
Превод: Faktor.bg