"Фактите ясно показват, че името на храма "Свети Александър Невски" е въпрос на конюнктура на времето, съобщи пред БНР Слава Янакиева - културолог, преподавател в департамент "Театър" на Нов български университет (НБУ), автор е на монографията "Християнското кино. Топики на сакралното в кинематографията" (2020). 

"Самото предложение на Петко Каравелов на Учредителното събрание е да се построи храм, който да показва ясно чувството за благодарност към руския император. Макар да има други предложения, като например от Васил Берон, храмът да не бъде в Търново, както е предлагал Каравелов, а на връх Шипка, тогава Свети Никола, решението не се приема. Второто обикновено Народно събрание решава храмът да бъде в София, като основната инициатива по построяването е на Александър Батенберг"." - посочи тя. 

"По-скоро това е дипломатически ход, акт на благодарност на княз Александър Батенберг към неговия чичо, който го е подкрепил за това той да заеме иначе невероятното за него място княз на самостоятелна държава, самостоятелно княжество", коментира Слава Янакиева.

Храмът е построен "практически само от български средства, при това много трудно събрани". Има и "минимални, наистина пренебрежими" дарения от руската страна, но парите в България се събират с много труд и главно от държавни дотации. Първото голямо дарение е от Софийска община, допълни Янакиева. 45 години са преминали от първото предложение до освещаването на храма през 1924 г.

"Това показва не особено голям ентусиазъм, нали?" - каза още тя.

Княз Александър Невски е противоречива фигура и повечето сведения на историците "говорят не в полза, а против това, което пише в житието", каза още Янакиева. Князът е приел васалитет от татарската орда и се сражава за нея, включително срещу "свои руски братя в услуга на своя господар". Роден е 1221 година и починал през 1263 г. Канонизиран е през 1547 г.

"Много късно! Това е времето, в което започва да се самоутвърждава този вече нов, още протонационален, дух на Московското княжество. Но преди това няма кой знае какво отношение на почитание към неговата фигура." - подчерат културологът.

Невски е на почит при Иван Грозни, а през 16 век и цар Петър Първи използва фигурата му като символ на борбата срещу шведите.

"Ако въобще е воювал… Двете големи битки, за които се говори, че Александър е Невски, защото на Нева е победил шведите, нямаме никакви свидетелства в такава битка. Дори да е имало, той е бил на 17 години. Няма нищо специално, отбелязано в хрониките по това време." - отбелаза Янакиева.

Следващият етап от митологизацията на фигурата на Св. Александър Невски е при диктатурата на Сталин:

"Когато Сергей Айзенщайн, бидейки в немилост, съумява да се сдобие с благословението на партията да снима филм за Александър Невски. Първоначално той го замисля много драматично, с Шекспиров обрат… Скоро бива отрезвен и му бива показано, че не е интересен свети Александър Невски с това, че той има сложна душевност, а с това, че е победна фигура и трябва да бъде показван като човек от народа и като знаков за руската национална мобилизация."

Светията е обявен за покровител на пехотните войски от Владимир Путин.

"С България, разбира се, (Невски) няма нищо общо", изтъкна Янакиева.

Янакиева е категорична, че изразът "безродници", употребен от патриарх Даниил срещу желаещите да преименуват столичната катедрала, също "има точно сталинско наследство".

Тя смята, че площадът пред храма може да бъде преименуван, но е "нелепо и по скоро политическо предложение" да носи името на друг светец и предлага площадът да се казва "Катедрален".