Владимир Пастухов, Каспаров.ru

Очевидно е, че представите ни за историческа сила и историческа слабост са доста условни и често са относителни.  Общоприето е мнението, че Русия отстъпва многократно както на колективния Запад, така и на самостоятелния играч Китай, които макар и с различни подходи, щурмуват нови технологични висоти, заемайки върховете на икономическите хит-паради.

В пълно съответствие с тези представи "непотопяемостта" на путинова Русия, която въпреки санкционния режим и внушителната помощ от Запада за Украйна, се държи на повърхността повече от три години, буди удивление. В крайна сметка, всичко се обяснява или с това, че западната помощ за Украйна е недостатъчна, или с навреме даденото рамо за Русия от същия този Китай. 

Предполага се, че ако Русия все пак рискува да хвърли директно предизвикателство към колективния Запад или, не дай Боже, да се скара с Китай, скоропостижно ще загуби битката с технологично и икономически по-силния си противник. Тази теза не ми се струва безусловно вярна. 

Агресията на Русия срещу Украйна не е първото, а последното звено във верига от събития, започващи най-малко от 2007 г., когато Путин формулира в Мюнхен новата външнополитическа доктрина на Русия, която накратко може да бъде обозначена като 

"Military forces matter"…

В действителност всичко започва в още по-ранни времена (най-малкото защото външната политика винаги е продължение на вътрешната), когато в самата Русия беше направен залог върху „голата сила".

Първоначално силата взе надмощие над правилата вътре в Русия и едва след това започна да руши нормите и правилата на международната арена.

В действителност това беше същностен цивилизационен избор, чието значение не беше осмислено навреме по адекватен начин. Избор, който не дойде от нищото, а отдаде предпочитание на модел, който руснаците познаваха добре от по-рано и който се беше доказал доста убедително в миналото (от тяхна гледна точка) – руснаците поне бяха успели да се съхранят като някакъв "специфичен свят" в съседство с цивилизации, по отношение на които те  практически винаги са били слаби в технологично и икономическо отношение.

Докато Западът ставаше все по-сложен, разнообразен и развит в икономически, социален и културен смисъл, Русия тръгна точно в обратната посока – към простота, 

към примитивност,

 към движение само в един коловоз. Тя започна да измерва социалния прогрес с един-единствен параметър: с мощта на военната си сила.

По същество  Русия при управлението на Путин започна да се превръща в европейската Спарта на XXI век, която се противопостави на "колективната Атина на Европа и Америка". Тоест от едната страна имаме развито във всички отношения общество, което постепенно е загубило вродената агресивност, готовността „да се бие за своя пай" с юмруци, а не с портмоне. А от другата страна получихме много по-просто и неразвито общество, което обаче е решило да сложи всичките си яйца в една кошница с цвят каки. И ето тази асиметрия буди определена неувереност в крайния изход от "финалната битка между доброто и злото".

Всички ние помним, че борбата на много сложната Атина с много примитивната Спарта съвсем не е завършила в полза на сложността.

Печалният урок на историята е в това, че сложността (включително цивилизационната) трябва да умее да се защитава, иначе ще се окаже в слаба позиция. 

Сега много се спори за това може ли да има договаряне с Путин и прекратяване на войната. Чуват се много тревожни гласове, предупреждаващи, че Путин ще се възползва от паузата, за да прегрупира силите си и отново да нападне. В действителност е точно така – със сигурност ще нападне.

Ако всичко остане по старому, ако след прекратяването на огъня Западът се отпусне и се върне към стария си приятен в своето разнообразие живот.  Нещата съвсем не опират до преговорите с Путин и до самото прекратяване на огъня, а до това

какво ще последва

Ако Западът си остане "лежерната Атина", тогава  "евразийската Спарта" ще го накаже сурово.

Възпирането на агресора не е празна фраза, а комплекс от конкретни действия, включително рязко увеличаване на производството на оръжия, увеличаване на армията и на военните разходи като цяло, а и милитаризиране на съзнанието. Лично аз не виждам в близка перспектива алтернативен вариант. Резултатът от руско-украинската война за Европа ще бъде или студена война, от която Западът има шанс да излезе като победител, или хибридна война, в която е напълно възможно да победи Русия.

Превод: Faktor.bg