Христо Марков

            България и Турция ще се простят с най-великия щангист на нашето време, а може би и въобще. Роденият в махала Разделна на село Птичар Наим Сюлейманоглу си отиде само на 50 год., след като направи от тежката атлетика невиждано шоу. Той не бе само велик спортист, бе превърнат насила и в дипломатически скандал, благодарение на тъпотията на българските комунисти с „възродителния процес”. 

Селското момче избра свободата 

си и остави златна диря в историята на спорта в Турция. Донесе им първата олимпийска титла, а после и още две, бе осиновен от президента Тургут Йозал, имаше всичко, което можеше са си представи човек, но накрая джобният Херкулес бе победен от алкохола, наркотиците и стимулантите, но и това сякаш е в реда на нещата – не всеки издържа на месомелачката, наречена голям спорт. И на непосилната Слава.

            Наим бе велик, наистина велик атлет!

            Това, което той сътвори надхвърля човешките представи за възможностите на тялото. През 1980 год. най-големият изследователски институт за възможностите на човешкото тяло в САЩ прави прогноза за пределите на човешкото тяло. За нуждите на НАСА. Тогава прогнозират, че не е възможно човек да вдигне три пъти собственото си тегло и това е абсолютния предел на възможностите на костната система на човешко същество. Само след три години, през 1983 год. на световното в Москва Стефан Топуров, който тежи 60 кг. тласка 180 кг., а после във Варна тласка 185 кг. и поставя началото на нова ера в тежката атлетика. Наим повтори това няколко пъти като с тегло 56 кг. 

изтласка в Сараево 173 кг. 

Само седем човека са правили това и шест от тях са българи! Великият Ангел Генчев в Сеул с тегло 67 кг. тласна 202.5 и това бе наистина абсолютният предел на представите ни за човешки възможности. Правили са го само българи, родени и отгледани тук. Кой каквото иска да си говори, но Иван Абаджиев победи земното притегляне и  бъдете сигурни това не става само със стимуланти, нима САЩ, Китай и Русия нямат с пъти по-добри медикаменти от нас?! Не, не става и Наим Сюлейманоглу е доказателството за това.

            Ние наистина не умеем да ценим това, което сме имали, защото Наим донесе и на България две световни титли. На почти невръстна възраст. Спомням си далечните години, когато Иван Абаджиев го доведе в „Дианабад”. Беше само на 11 години, с невинен поглед на диво зверче. Тренерът  му пускаше да гледа детски анимационни филмчета, защото само те го увличаха. А после влизаше в залата и дисковете трополяха методично в ръцете на този висок едва 147 см. 

Херкулес

 Беше нещо сякаш извънземно… И се заредиха титлите – три пъти олимпийски и седем пъти световен. И няма никакво значение за България или за Турция… Когато питат Абаджиев през 1988 год. какво да правят с разрешението да се състезава Наим на Олимпиадата в Суел, Папата на щангите отговаря: „Никой няма право да спира такъв гений от подиума”.

            Иначе винаги остана с обич към България, последно дойде, за да изпрати човека, който го създаде – Иван Абаджиев. Сега е тръгнал пак при него, след като победи законите на физиката.

            Нека изпратим Наим Сюлейманоглу с обич и почитание, нека Бог да го прости и да е лек пътят му Нагоре!