10 Май, 2026

Тъжен ден: Сръбският кръволок Коста Печанац потапя в кръв Босилеград

Тъжен ден: Сръбският кръволок Коста Печанац потапя в кръв Босилеград

Станислав Станев

Увлечени в предизборни емоции или в политически поръчки, често забравяме важни от историята ни факти и събития, които са белязали поколения българи. Едно от тях се е случило на днешната дата, през 1917 година в прекрасния български град (вече почти 100 г. В Сърбия) – Босилеград.

Повечето от участниците в Голямата (както е известна Първата световна) война с цел да завладеят колонии, чужди територии, да умножат богатството си. Царство България има само една цел, която мотивира българите да се стекат под знамената – национално обединение – присъединяване към България на заграбените територии, в които българите страдат под чужд гнет.

В разгара на войната сръбското командване решава да удари българите в гръб. За целта в чисто българските земи на Поморавието е изпратен кръволокът Константин Милованович, останал в историята като Коста Пекянец или Коста Печанац. „Героят“ не за първи път хваща пушка, преди да бъде изпратен, той има навъртян стаж като сръбски четник – в същите чети, чиято цел е била насилствена асимилация или дори физическо унищожение на коренното българско население в Македония.

В Поморавието, където е изпратен, той е в „позната“ среда, тъй като хората, които живеят тук са българи, които са наясно с измеренията на „православното братство“, което сърбите налагат с огън и кръв. Организираното от него „Топличко въстание“ е тотален провал. Дошлите в чужди земи сръбски четници първо понасят ударите на албанските чети, които не са успели да съблазнят. А после действията на българските офицери Александър Протогеров и Петър Дървингов, както и четата на прославения войвода Тане Николов премазват сръбската съпротива, която няма подкрепата на местното българско население.

Отмъщението е по стар сръбски обичай – кърваво и жестоко. Няколко села са запалени, а много от жителите им ограбени и изклани. За да е по-ефективна изненадата, много от сръбските главорези са надянали български униформи. След селата идва ред и на Босилеград.  Беззащитното население в града е подложено на безпощадна сеч.

И днес, повече от 100 години по-късно, мъчениците от Босилеград и околността не получават нужното и почит на паметта и страданията си. Местните българи са изготвили голяма и красива плоча, на които са изписани имената им, но властта отказва да разреши нейното поставяне, като по този начин показва, че в чисто цивилизационно отношение Сърбия има да направи много сериозни крачки, преди да заслужи да влезе в ЕС. Имената им са изписани с болка в домовете на босилеградчани.

По-големият проблем обаче, се корени в това, че българското общество и образователна система, фокусирайки се върху някои моменти от българската история, услужливо и/или пък жестоко забравят свидни жертви като мъчениците от Босилеград.

Поклон пред паметта на мъчениците – те загинаха, защото бяха българи.

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Сподели:

Коментари (0)

Най-мръсното предателство на комунистите – обявен е „македонски народ“ на 6 май

Най-мръсното предателство на комунистите – обявен е „македонски народ“ на 6 май

Във Виена е подписан и обнародван така нареченият Майски манифест, който прави разлика за първи път между „македонския“ и другите балкански народи и поради това този акт се смята днес в СР Македония като жалон за македонската нация

Преди 150 години поп Харитон избира самоубийството пред живота в несвободна България

Преди 150 години поп Харитон избира самоубийството пред живота в несвободна България

Войводата сам с меч в ръка загинал, намушкан от турски щикове върху грамада от вражески тела, които убил с последните си сили

Преди 123 години Гоце Делчев намира смъртта си край Баница

Преди 123 години Гоце Делчев намира смъртта си край Баница

Гибелта на македонския войвода се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО