Лидерите на Сърбия, РС Македония и Албания трябва да изоставят популизма, да проведат необходимите реформи и да изпълнят критериите, които се изискват, за да станат членове на ЕС. Истината е, че тези три страни все още не са в състояние да се впишат добре в ЕС.

Лидерите на Сърбия, РС Македония и Албания се договориха миналия четвъртък да отворят взаимно границите си, като позволят свободно преминаване на хора, стоки и капитали от 1 януари 2023 г. Те нарекоха своята инициатива „Отворени Балкани“ или „Мини-Шенген”, подобно на зоната за свободно пътуване на Европейския съюз. Тримата изразиха надеждата някой ден към инициативата да се присъединят Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово, които обаче засега не откликват на поканата за участие в процеса.

Подобно регионално партньорство очевидно не е лошо, макар че осъществяването му изглежда малко вероятно предвид историческите различия, разделящи обществата там, разкъсвани от етнически напрежения.

Истинският проблем обаче е другаде. Дали инициативата „Отворени Балкани“ е действителен приоритет за Александър Вучич, Зоран Заев и Еди Рама или това е символичен ход на тримата лидери за оказване на политически натиск върху Брюксел за по-бързото им присъединяване към Европейския съюз? Какво искаха да кажат с изявлението си, че Западните Балкани „не могат да чакат ЕС да реши вътрешните си проблеми, така че тяхното присъединяване да се ускори“? И ако чувстват, че не могат да чакат повече, имат ли предвид някакво друго политическо кредо, изоставяйки визията за „Европейски Балкани“?

Това, което Рама, Вучич, Заев и другите решат да направят, за да се случи този „Мини-Шенген“, не представлява интерес за европейците. Европа се интересува от това дали тези държави осъществяват реформите, необходими за присъединяването им към Европейския съюз. Коментарите, чути след подписването на споразумението за отворени граници между трите страни, че то е предизвикано от „неуспеха“ на ЕС да определи дата за започване на преговори за присъединяване на Албания и РС Македония „поради вътрешни проблеми на ЕС“, изразяват само половината от истината. Другата половина е, че тези държави - отчасти в резултат на избора, направен от техните лидери, все още не са в състояние да се впишат добре в ЕС, въпреки че партньорите ги искат под общия Европейски покрив - главно по геополитически причини.

Така че, вместо да търсят алтернативи, може би тези лидери трябва да оставят настрана своите популистки и лични амбиции и да положат по-големи усилия, за да изпълнят критериите, които ще отворят на държавите им по-бързо вратата на ЕС. И тогава ще могат да видят как техните граждани и стоки се движат свободно и помежду си, защото благодарение на визите от Брюксел, хората от Сърбия, Албания и РС Македония вече се ползват от предимствата на свободното пътуване в ЕС. И така, какво ще изберат? „Отворени“ или „Европейски“ Балкани? Тримата лидери трябва да решат, защото, опитвайки се да седнат на два стола, правят лоша услуга на народите си.

Източник: Катимерини/ БГНЕС