Журналистът и продуцент на предаването "Новото познание" по БНТ 2 Стойчо Керев сподели в "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ свои мисли за границите на човешкото познание, мистиката, Ковид-кризата и мечтите, в които летим до други светове.

Има място за още мистика, за още теории, защото новото познание е преди всичко наука, мистика и теории, които предстоят да бъдат открити. Нека не забравяме, че човешкият ум е предизвикателство, което, ако не го посрещнеш. то ще те смачка, ще те увие в хартийка и ще те изхвърли. Само едно име е достатъчно, и ще се сетите - Леонардо да Винчи. Нима някога е вярвал във всичко онова удивително, което е правил? Да те са го смятали за спекулант, но той дава една друга посока на изкуството и науките в древния свят. Днес като че ли това забравяме. Хората повярваха в технологията, а мистиката остана за откачените, за лудите. Но без да бъдеш мистик, не можеш да направиш дори последния модел мобилен телефон. И какво? Колкото по-близко сме до света, който ни заобикаля, толкова по-далече летим в мечтите си.

Как да накараш публиката да мисли? "На прожекцията на филма "Измамна реалност" в НДК нямаше едно свободно място. Когато видиш едни млад хора, които търсят и искат да открият познанието, си даваш сметка колко е необходимо да променим системата, по която учим днес. Днес хората имат нужда от нова среда, от ново поколение, което да дръпне тази Земя напред. Ковид, кризи, отсъствие на нови горива, стари системи за придвижване - четиритактови двигатели на 200 години, нищо, което да направи така, че ние да станем космическа цивилизация, цивилизация, която да пътува в други светове свободно.

Съдбата предопределя ли човешкия живот? И не само. Участта да живеем точно на тази планета е участ на познанието. Защото преди нас е имало цивилизации - шумерите, инките, маите, които са откривали неща, които днес ние позабравяме с лека ръка. И когато дойде времето ние да покажем на какво сме способни и да напуснем нашата планета, за да открием нови светове и места не само за живеене, а за споделяне, се оказва, че не можем да го направим. Какво ни кара да бъдем толкова малки, толкова свити в черупката на планетата Земя, която имам чувството, че точно след 10 години ще я направим на пух и прах. 

Ковид кризата доби различно звучене в обществото, вкл. и в западните общества, защото хората, от които зависи, не озвучиха добре Ковид-19. При такъв вид заплаха за човечеството няма как да не си помислиш, че има външна намеса. Една година не можем да се справим с този вирус. Подложени сме на ужасяващи неща, затваряне на граници. Светът никога не е бил затварян. И защо? Защото системата е направила така, че да останем заключени, а когато си заключен, светът живее в друго измерение - в измерението на страха, на отчуждението, забравя какво е неговото предназначение.

Какво има в човешкото познание, какъв е пределът? Мисленето, концепцията "живот" в наши дни би трябвало да бъде концепцията "живот на мислещите хора". А не на хората, които са подчинени на машината, която им казва какво да правят. Колко грамотни бяха хората преди 20-30 години, и колко са грамотни днес? Какво четяха хората тогава и какво четат сега? Те са в таблетите, те са там, където тишината убива.