Огнян Минчев*

Целенасочен опит - мащабно оперативно мероприятие - да се смени властовото статукво в България чрез фокусирана кампания на хибридна пропаганда и политически ПР - особено в предизборен контекст - изглежда основна причина за развитието на "шпионския скандал" от последните няколко дни. 

Изненадите започнаха с декларацията на българското МВнР по повод изложбата на РКИЦ в София, посветена на "освобождението на България от нацизма". Освен одобрение сред про-европейските и про-западни части на общественото мнение, тази декларация породи искрено, макар и не винаги споделяно учудване как е станало възможно Външно да приеме и да публикува подобна позиция. Да не забравяме, че става дума за правителство, което остана в изолация като не реагира адекватно на "случая Скрипал", отказвайки да отпрати руски дипломати от страната. Оставяме настрана многобройните примери за усърдно "балансиране" от страна на премиера с лице към позициите на европейските и атлантическите партньори по ключови въпроси на руското поведение - и в Европа, и в България. Като например призивите Черно море да бъде отделено като зона на платноходки и туризъм - в период на бърза милитаризация на неговата акватория от страна на Москва.

Когато човек види обтегнатите физиономии на официални български представители при срещи с руски велможи - физиономии, изразяващи страх, притеснение, несръчни опити да се харесат и дори да "угодят", не би предположил, че публични фигури на руската пета колона в България могат да бъдат закарани с белезници до следствието и разпитвани по чл. 105 - за шпионаж.

Този страх има своите основания.

Неведнъж след 1990 г. операции на руските специални служби свалят български правителства, брутално се вмесват в публичните процеси на политически избор, директно режисират поведението на стопански, политически и медийни фигури на българската олигархия. Кой свали Виденов? Не беше СДС - СДС се включи малко по-късно. Свали го проектът на Газпром "Топенерджи". Кой докара бившия цар в България и го настани на власт? Ако в този случай се затруднявате да посочите пряката руска връзка - вгледйте се във формално българските лица, които режисираха и осъществиха отстраняването на СДС от власт и поставянето на Сакскобургготски в екзотичната позиция на цар-премиер. Кой режисира протестите от януари - февруари 2013 г., довели до бърза оставка на премиера Бойко Борисов? Ако не беше я подал - за няколко месеца рейтингът му щеше устойчиво да се настани до този на Иван Костов. Подаде я и спаси политическата си перспектива "на косъм". Кукловодите на протестите тогава са познати фигури, които "танцуват" на сцената и днес. Страшно е, страшно е да си неприятен за Кремъл български политик... Тръгваш си обикновено с наведена глава. Ако можеш да станеш и да си тръгнеш...

И все пак - защо Малинов, Добрева, Юрий Борисов? Те ли са най-страшните руски лобисти в България? Кой знае... Сигурно е в сила съображението "казвам ти дъще, сещай се снахо"... В сила е и страхът да не бъде засегнат сериозно някой, който може жестоко да върне удара... Не е за пренебрегване и фактът, че особено преди избори е важно рупорите на най-черносотническата разновидност на руския империализъм в България - хората на Решетников и Малофеев - да бъдат предупредени, ако не отстранени. Избраха си президент, напълниха парламента с партии и партийни лидери - хомункулуси на руската пропагандна война срещу Европа и Запада. Кой идва на ред? Този, който се опитва да "балансира". Хубава работа, ще вземе Кремъл да се съобразява с "балансите" на българската геостратегическа "игра" и да се задоволи с 30-40-50 на сто "влияние" тука. Я ги махай всичките и слагай наши хора - от край време така си действа Азиатският департамент и неговите наследници. На Борисов отдавна и добронамерено му се припомня, че отношения с Москва не се развиват с компромиси и послушание.

Дали вече се е убедил в това?

Кой знае... Руското присъствие в България е навсякъде и е все по-хегемонно. Кремъл контролира голям брой ключови медии и медийни рупори. Кремълската пета колона изпълзя до държавния връх - открито и настойчиво. Сглобяват коалиции на различни нива. Координират поведението на своите хора. В условия на предизборна борба са в състояние да постигнат сериозни резултати, както и резултати на самите избори. А ГЕРБ и коалиция са една все по-изтощена конфигурация на власт...

Дали "шпионската афера" е отчаян опит за предупреждение срещу брутален имперски опит за сваляне от власт - подобно на 1996-та, 2001-ва, 2013-та - или е съзнателно поет риск, подкрепен от западни съюзници - е въпрос с основно значение. Посолствата на САЩ и Великобритания подкрепиха акцията. Но в българския случай не е добре известно каква по мащаб и решителност подкрепа е необходима, за да се неутрализира настъпателната стратегия на Кремъл за овладяване на българските национални институции в една страна, където енергетиката се контролира от Русия (чак до парчета българска територия и акватория), където руски финансови и корпоративни интереси държат контрол върху ключови сегменти на стопански и институционален живот, където хибридната война срещу българския избор за принадлежност към западния свят е ежедневие и постига все по-добри резултати.Каква външна подкрепа е необходима за да могат българските лидери и институции да преодолеят напълно обяснимия си страх от саморазправа, наредена от Москва и да отстояват категорично и спокойно националните ни интереси...?

Мнозина питат - "абе тази шпионска афера не е ли предизборен ПР да се ловят гласоподаватели сред "градските десни" в полза на ГЕРБ". Сигурно и в това има истина. Но ако го нямаше останалото - щяха ли властимащите да се осмелят да предриемат подобна стъпка... Все пак, не посягаш на кого да е. Към Москва от България се посяга в краен случай и обикновено в знак на отчаяние...

Наблюдатели на българския политически процес от десетилетия предупреждават,

че позата на "разкрачен стоеж" между Запада и Русия

е възможно най-неудобната и уязвима геополитическа поза за България. Тази поза е поносима тогава, когато между Запада и Русия има партньорство и сътрудничество, и е смъртно опасна когато Западът и Русия са в конфликт, съперничество и в схватка на игра "с нулев резултат". Проблемите на нелегитимна зависимост от Русия - вследствие на половин век съветски колониализъм - трябваше да бъдат решени в ранните години след рухването на съветската империя. Вместо това ние си позволихме "лукса" да преизградим тази зависимост на нова основа - зависимост в енергетика, в икономика, в олигархичен контрол върху институции, в поддържане на слаба и завладяна от руско-бъгарската олигархия българска национална държава. Днес, 30 години по-късно, ще бъде трудно, много трудно да свършим работата, която зарязахме през последните 30 години за осигуряване на националната си независимост. Трудно, но неизбежно - иначе каква е алтернативата...?

* Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на политолога. Заглавието е на Faktor.bg