5 август

Свети Фавий произхождал от Рим* и бил презвитер в дните на нечестивите римски царе, особено привързани към езичеството и поради това ревностни гонители на Божията църква.

Отначало свети Фавий живеел в едно село близо до Рим, а после се преселил в самия град и тук с усърдие се заел с погребването на телата на мъчениците.

По това време много християни били измъчвани и убивани за вярата, при което телата им били хвърляни извън градските врати, за да бъдат изядени от кучетата, зверовете и птиците. Свети Фавий през нощта тайно взимал телата на мъчениците и с чест ги предавал на земята.

След убийството при царуването на Максимин (Максимин I - император 235-238 г., бел.ред.) на светейшия папа Антир (в 236 г., бел.ред.) за изповядването на Христа, вярващите, укриващи се от преследвания и пазещи в тайна вярата си, се събрали, за да изберат нов папа, с епископите и презвитерите в един храм, неизвестен на гонителите: в това тревожно за християните време за храм им служела една най-обикновена къща. На събранието присъствал и свети Фавий.

Когато започнали разискванията кого да изберат по достойнство за заемането на толкова високо положение, каквото било положението на римския епископ, мнозина си припомняли честните и изтъкнати мъже, които биха могли по Христовия закон да пасат Неговото стадо, но за свети Фавий никой даже и не мислел: той, като неотдавна дошъл от село, бил един от незначителните по своето положение презвитери.

При избора се явили разногласия и изведнъж над главите на присъстващите се явил бял като сняг гълъб; спуснал се и се спрял над главата на презвитер Фавий, след което отново се издигнал нагоре и станал невидим.

Тогава всички разбрали, че Господ чрез Светия Свой Дух избрал Фавий за предстоятел и пастир на Своята църква и с голяма радост го поставили на патриаршеския престол.

Така свети Фавий станал римски папа; и в Христовата църква настъпило спокойствие. Мъчителят Максимин бил убит от своите войници, след него на престола се възкачил Гордиан (император от 238 г., бел.ред.), при когото гонението се прекратило. Този цар, макар и да бил езичник, се отличавал с кротък, добър характер, той забранил да гонят християните. Наслаждавайки се на мир при неговото царуване, те навсякъде строели църкви.

Свети Фотий устроил в погребалните пещери над гробовете на мъчениците много просторни храмове, където верните се събирали за молитва, а над самите пещери, служещи за убежища по време на гоненията, построил параклиси.

Църквата се разраствала, благодарение на всекидневното обръщане на езичниците от нечестието към християнството; тя достигнала особен разцвет след смъртта на Гордиан, когато мястото му заел Филип (Филип Аравитянин - император 244-249 г., бел.ред.), който управлявал заедно със своя син, също Филип, те и двамата приели християнството, бидейки просветени от един благочестив и знатен мъж Понтий (житието му е поместено под същата дата, бел.ред.); и свети папа Фавий ги кръстил.

По това време числото на верните се увеличило твърде много. Следвайки примера на царя и неговия син, мнозина се кръстили и било възможно Христовата вяра да се изповядва свободно и без страх. Свети папа Фавий, с помощта на истинния Христов раб, сенатора Понтий, издигал храмове, като в същото време разрушавали езическите капища заедно с идолите.

Но Църквата се наслаждавала на такъв покой и свобода не задълго - само около четири години; нейният Глава Христос, желаейки Неговата невеста, за която Той пролял Своята Кръв, да бъде тук на земята като злато, изпитано в горнило, и като цвете сред тръни, отново допуснал да преживее беди и страдания, и започнало гонение, подигнато от адския змей, който, както открил Господ на Иоан Богослов във видение, преследвал блестящата с небесно величие Жена, изпускайки от устата си вода като река, за да Я потопи (Откр. гл. 12).

Този древен ненавистник на доброто, не понасяйки умножаването на Христовата слава, въстанал срещу приелите християнство благочестиви царе. Ненавиждащите Христа и християните езичници, събрали се под предводителството на нечестивия Деций (император 249-251 г., бел.ред.), убили цар Филип и сина му за това, че са повярвали в Христа и позволили свободното изповядване на християнската религия.

След убийството на царете те се надигнали срещу християните: по това време християнската кръв се леела като река.

Преди всички бил хванат свети папа Фавий: като представител и учител на християните, езичниците го ненавиждали особено силно. Търсели и благочестивия сенатор Понтий, но не го намерили: той, подобно на много верни, се скрил, а след това напуснал Рим.

Свети папа Фавий бил обезглавен (в 250 г., бел.ред.) и заедно с многото убити по същото време негови духовни чеда преминал от воинстващата в тържествуващата църква. А свети Понтий бил хванат по-късно и също претърпял мъченическа смърт за нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

По молитвите на светия свещеномъченик Фавий, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.

* Рим - главният град на римската държава, се намира в средна Италия, разположен от двете страни на река Тибър при вливането й в морето. Според древно сказание градът бил основан от Ромул († 707 г. пр. Р. Хр.) на Палатинския хълм в 753 г., по-късно се разпространил на шест съседни хълма, поради което се нарича “седмохълмен”; тези седем хълма са посочени и в Откровението (17:9).

В началото на своята история Рим представлявал само няколко къщи, направени от глина и покрити с камъш, но с времето започнал да се обогатява, вследствие на успешните войни със съседните народи, които в 273 г. (пр. Р. Хр.) били обединени под властта на Рим.

Тогава римляните започнали да покоряват народите, живеещи извън Италия, и скоро Картаген, Македония, Гърция, Илирия и Азия, преминала към римляните по мирен път със завещанието на пергамския цар Атила III в 132 г., станали провинции на Рим.

В 63 г. римският пълководец Помпей след тримесечна борба навлязъл в Иудея и превзел Иерусалим; оттогава иудеите станали поданици на Рим и завинаги изгубили своята свобода и независимост. При римския император Август, в 30-ата година от чието царуване се родил Господ Иисус Христос, бил покорен и Египет.

Така преди преди пришествието на Христа Спасителя Рим достигнал могъщество и слава, включвайки в своята империя почти всички известни тогава народи; в него се стичали богатствата от всички страни на света; делата на всички народи се решавали в римския сенат. Но времето на могъщество на Рим било начало на неговото падение. Непрестанните войни разорявали и намалявали заможните класи римски граждани, а богатите и знатни фамилии, изкупувайки на безценица земите на разорилите се семейства, забогатявали още повече; вследствие на това населението на Рим се разделило на две класи богати и бедни.

По това време разкошът на първите стигал почти до невероятни размери, а бедните живеели в нищета и угнетение; за един обяд се изразходвало цяло състояние, а бедните нямали и къшей хляб. - От времето на покоряването на Гърция в Рим започнали да се разпространяват философски учения, подриващи народната религия, а широката вълна на неверието се разливала отначало сред висшите, а по-късно и сред нисшите класи: предметите на религиозните вярвания открито се осмивали на сценичните представления. Заедно с неверието започнала да се разпространява и безнравствеността, достигнала до вършенето на противоестествени пороци (Рим. 1:26, 27);

тя заменила предишната чистота и строгост на нравите и само възраждащата сила на християнството спасила Рим от окончателна погибел. Християнството проникнало в Рим много рано. Както разказва преданието, още император Тиберий (14-37 г.) чул проповедта за Христа; при неговия приемник Клавдий имало силни раздори между християните и евреите и иудеите. При Нерон (54-68 г.), благодарение на проповедническата дейност на апостол Павел, продължила цели две години (Деян. 28:30), християните се умножили; при царуването на този император било първото гонение срещу християните, несправедливо обвинени в подпалването на Рим; по време на това гонение претърпели мъченическа смърт светите апостоли Петър и Павел. Но гонението не унищожило християнството; при Домициан (81-91 г.) то проникнало даже в рода на императора - братът на Домициан, Флавий Климент, бил умъртвен за това, че изповядвал християнството.

При царуването на този император свети Иоан Богослов бил заточен на остров Патмос, където се удостоил с откровение за бъдещите съдби на света и църквата (Откр. 1:9).

Гонения срещу християните имало от времето на Нерон и Домициан чак до 313 г. Те били особено силни при император Диоклетиан (285-305), положил началото на разделянето на Римската империя: той си избрал за съуправител Максимин и разделил държавата между него и себе си; след това всеки съуправител си избрал по един помощник и така империята се разделила на четири части.

След Диоклетиан и Максимин управлението преминало в ръцете на Констанций Хлор и Галерий; Констанций бил наследен от своя син Константин (306 г.), който в 313 г. издал указ, позволяващ на всеки, който желае, да изповядва християнството. След като станал единовластен (в 324 г.), той пренесъл престола си на изток, във Византия, наречена след това Константинопол.

Тук той се обградил с християни, които назначавал на висши държавни длъжности; установил със закон празнуването на неделния ден, построил много храмове; с негово съдействие бил свикан Първият Вселенски събор (325 г.). При император Теодосий Велики, забранил с указ (392 г.) езическото богослужение, Римската империя окончателно се разделила на Източна и Западна (395 г.). Източната паднала под ударите на турците в 1453 г. при Мохамед II, а Западната, в състава на която влизали Италия, Африка, Британия и Испания в 475 г.; в 476 г., след отричането от престола на последния римски император Ромул Август, над Италия се възцарил предводителят на герулите Одоакър.