Гари Каспаров, Каспаров.Ру

Може ли една дата в историята да скара необратимо Путин и Тръмп?

Ако Доналд Тръмп успее в последния си донкихотовски подвиг – да утвърди 8 май за национален празник, наречен „Ден на победата във Втората световна война“ – може да очакваме жестоко да се скара с Владимир Путин. Всички истински руснаци и бивши съветски граждани знаят, че според Кремъл Денят на победата не е 8 май, когато западните съюзници празнуват триумфа си над нацистка Германия, а 9 май.

Защо Русия отделно чества Деня на победата? 8 май е единственият истински Ден на победата, но от десетилетия Западът се забавлява с политически удобни измислици за „специалната роля“ на СССР във Втората световна война – или „Великата отечествена война“, както Русия обича да представя историята, която би искала другите да помнят. Докато руските войски удрят по Украйна, а някои развяват знамена със сърп и чук на  предшествениците си от Втората световна война, е време да се сложи край на тази Велика патриотична лъжа.

Най-голямата лъжа е в това, че на Съветският съюз изобщо не трябва да се гледа като за съюзник. Разбира се, бихме могли да наречем СССР съучастник във войната със САЩ и Великобритания след 1941 г., когато Германия нападна. А 1941 г. е удобна отправна точка за руския режим да си спомня за тази война. Но през август 1939 г.

 Съветите и нацистите сключват сделка, 

която им позволява да воюват в Европа като партньори. Печално известният пакт Молотов-Рибентроп разделя Полша между две диктатури и предава Финландия, балтийските държави и Молдова на Съветския съюз.

Йосиф Сталин бил толкова решен да одобри нацисткото завладяване на Европа, че уволнил външния си министър Максим Литвинов – евреин, който настоявал да се постигне споразумение за колективна сигурност с Великобритания и Франция, човек, който естествено бил презиран в Берлин. Заемайки мястото на Литвинов, Вячеслав Молотов отбелязва, че „евреите съставляват абсолютно мнозинство в ръководството (на съветското външно министерство) и сред посланиците. Това не е никак добре“. Месец по-късно Вермахтът и Червената армия маршируват заедно в град Брест-Литовск след като съвместно завладяват Полша. Любопитно е, че руското правителство не иска да помним този ден на победата.

Разбира се, нацистите в крайна сметка нахлуха в СССР. Но ако двама мъже извършат въоръжен грабеж и единият от крадците насочи пистолет към бившия си съучастник, нали пак ще наречем и двамата 

престъпници

 Ето как трябва да разбираме ролята на Съветския съюз във Втората световна война.

Не приемайте критиките ми към официалната руска история като неуважение към огромната жертва на съветския народ в борбата срещу нацизма. Но не забравяйте, че Съветският съюз беше многонационална империя и Русия не може да претендира единствено за нейното наследство. Всяка от страните, които бяха част от СССР, плати с живота на своите синове и дъщери за късогледия пакт на Сталин с нацистите.

Сега Русия 

злоупотребява с паметта 

на тази историческа жертва (съветския народ – бел.ред.), за да злоупотребява с бившите си колонии (бившите съветски републики- бел. ред.) днес. Съвременните фашисти в Москва крещят „фашизъм“, докато започват собствения си блицкриг срещу Украйна (7 милиона украинци са служили в Червената армия през Втората световна война). Пропагандирайки  фалшиви обвинения в геноцид, Русия нахлу в Грузия през 2008 г. (700 000 грузинци са служили в Червената армия). Русия изисква лоялност от страни като Полша и балтийските държави, чиято територия е анексирала в споразумение с нацистите. Русия обича да цитира войната като оправдание за антиамериканската си позиция, като същевременно игнорира ключовата роля на САЩ и Великобритания в снабдяването с продоволствия на Съветския съюз след 1941 година.

Всичко това ни води до зловещата дата 9 май. В продължение на десетилетия съветските лидери организират ужасяващи демонстрации на танкове и войски на Червения площад на този ден. Техните руски наследници продължават тази традиция. Докато германците се предадоха малко преди полунощ на 8 май, руснаците настояват за специално честване на следващия ден, лукаво посочвайки, че в Москва вече е 9 май – очевидно неискрен аргумент. Може да е бил деветият ден за Сталин и неговите приближени, скрили се зад стените на Кремъл, но е бил 

осмият ден за войниците, 

които са се сражавали и са умирали, за да донесат войната в самото сърце на Германския райх.

Реалността на 9 май е, че диктаторите не обичат да споделят, а Сталин се е нуждаел от свой собствен ден, различен от този на досадните капиталисти във Вашингтон и Лондон, за да отпразнува съветската победа. Руснаците имат собствено оправдание да търсят специално внимание, а именно, че американците и британците уж са ги изоставили в Европа. Няма значение, че Съединените щати водят мащабна битка с имперска Япония от другата страна на света. САЩ и Великобритания в крайна сметка нахлуват в окупирания от нацистите континент –  в Италия през 1943 г. и във Франция година по-късно. Съветите, за разлика от тях, никога не се присъединиха към тях в Тихия океан. Япония по същество беше победена страна, когато Червената армия нахлу в североизточен Китай, Корея и Курилските острови дни след атомната бомбардировка на Хирошима, за да си присвои плячката от американската победа.

Когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г., някои от бившите му републики последват примера на Русия, като продължават да празнуват Деня на победата на 9 май, независимо дали от страх или по навик. След пълномащабното руско нахлуване Украйна най-накрая премина към 8 май, както направиха и някои от източноевропейските ѝ съседи. Тези страни са се научили от собствения си горчив опит, че Великата патриотична лъжа на Русия не е безобиден фолклор, а

 пагубни митове, 

използвани за експанзионистични цели. И фикцията за 9 май заема централно място в тази митология.

Трябва да последваме техния пример, като отхвърлим тази фалшификация на историята  в полза на простата истина: че преди осем десетилетия две кървави диктатури започнаха експанзионистична война в Европа и днес едната от тях все още продължава кървавото си клане.

Светът не може да си позволи да даде на Русия още един Ден на победата – историята ни учи, че единственият шанс за мир за Украйна и свобода за Русия е решителната победа за Киев.

Превод: Faktor.bg