Проспахме Доклад на Световната Банка за България: Три пъти по-бедни сме от страните в ЕС, дебнат ни политическа нестабилност и слаб ръст в икономиката

Според най-добрия базов сценарий страната ще  стигне предкризисните нива на БВП (3,4%) едва през 2023 г.

Медиите и институциите в България подминаха сякаш с безразличие годишния Доклад на Световната Банка, в който е отделена специална част на страната. Той бе публикуван на 30 март, но сякаш потъна в педизборната тиня и нежеланието на политиците да свалят розовите очила и да чуят истините за реалното състояние на държавата.

Икономиката на България е засегната относително леко от пандемичната криза през 2020 г., тъй като се очаква БВП да се свие  с 4,2 процента. Потреблението остава относително засегнато, ако имаме предвид  заплатите в държавния сектор, субсидиите и добавките към пенсии, които предотвратиха по-сериозна загуба на доходи, се отчита в Доклада. 

Въпреки това вероятно свързаните с пандемията рискове ще останат до високи нива поне през 2021 година. Политиците занапред ще трябва да осигурят постепенно оттегляне на  мерките за фискална подкрепа и разумно използване на средствата, които идват от ЕС, съветват експертите. 

Важни условия и обстоятелства

Въпреки стабилният икономически ръст от 3,6% средно за петте предпандемични години, България бавно се приближава до нивата на средния ръст в ЕС. Страната остава най-бедната и неравностойна членка в Съюза. БВП на глава от населението в едва 53% от средния за ЕС, бедността е три пъти по-висока от тази в ЕС, а коефициентът на Gini (разликата между бедни и богати) достига 40,8% през 2019 г., което илюстрира порочния начин на преразпределение и неефективните социални политики. Срещу бързото застаряване и намаляване на населението, преодоляването на социалното неравенство може да стане като се доближи производителността в страната с тази в останалата членки на ЕС.  Потенциалът за икономически растеж на България  е подкопан и от самото управление и институционални слабости, показатели за което са ниското ниво на обществено доверие в институциите, лошото качество на публичните услуги  и намалените потоци на чужди инвестиции. 

Пандемията разкри недостатъците и в редица публични сектори, включително здравеопазване, образование, социална защита и административни услуги. Недостатъчният медицинския персонал, нарастващото разделение в образованието по социално-икономически статус, неадекватните и недобре обмислените програми за социално подпомагане и бавната дигитализация на административните услуги са сред предизвикателствата пред сегашното правителство.  Очаквано пандемията доведе и до 

влошаване на фискалното състояние,

като мерките по отношение на националния бюджет костваха  2,4% от БВП на страната. Предприемането на някои мерки, като преференциална ДДС ставка от 9%  за определени стоки и услуги са сериозно предизвикателство. В периода на възстановяване най-голямата задача пред политиците е да гарантират постепенното оттегляне на мерки за подкрепа за бизнеса и оптимално използване на огромни средства от еврофондовете, които са в размер на 29 млрд. евро за 2021-2027 година. Погледнато в перспектива, предизвикателство пред развитието на страната ще бъде преходът  към по-бърз, по-обхватен растеж и по-екологичен път на развитие, предвид зависимостите от централи, работещи с въглища (ТЕЦ) и енергоемката икономика.

В раздела „Настоящо развитие“ Световната банка критикува  сериозно България. На първо място в Доклада се отбелязва, че БВП ще нарасне с 2.6% през 2021 г., намалявайки прогнозата за януари с 0.7  пункта. Данните сочат, че икономическото производство на България се е свило с 4.2% през 2020 година. Изтъква се също, че България е страната с най-бавен темп на ваксинация в ЕС – само 4.4% от населението. Освен това не се очаква икономическата активност на държавата да се върне към нормалните си равнища преди есента на 2021 година. Вероятно България ще  стигне предкризисните нива на БВП (3,4%) едва през 2022/2023г. в най-добрия базов сценарий. Той ще бъде изпълнен, ако ваксинацията в България набере скорост през второто и третото тримесечие на 2021 г, което ще помогне за възстановяване на доверието на потребителите и бизнеса. Въпреки това, че има очаквания през летния сезон да намалеят инфектираните, сектор „Туризъм“ се очаква да остане под нивата отпреди кризата.

В Доклада на Световната банка за България са изведени още

негативи на управлението:

- Подкрепата към домакинствата и бизнеса е забавена, което допълнително натежава върху икономическата активност и може да забави възстановяването през 2021 година;

- Бавното изпълнение на структурните реформи продължава да задържа способността на страната да се върне към растеж; 

- Предстоящите избори на 4 април увеличават несигурността в държавата – бързото формиране на ново правителство би било предпоставка за безпроблемната приемственост на мерките за фискален отговор и възстановяването на доверието на инвеститорите. Изпълнението на плановете за фискална консолидация зависи от резултата на изборите; 

- Очаква се инфлацията в България да достигне 3,2% през 2021 г., преди да се ускори евентуално до 3,3% и 3,4% през 2022 и 2023;

- Във фазата на възстановяване, най-голямата задача пред политиците ще бъде да се гарантира оптимално използване на безпрецедентния размер на еврофондовете, изчислен на 29 млрд. евро за 2021 – 2027 година.

Превод: Faktor.bg