Христо Грозев, UA news

Украйна вече се превръща в символ – символ за целия свободен свят на това, което те искат да бъдат и което искат да докажат. Затова съм уверен, че след пет години Украйна със сигурност ще бъде член на Европейския съюз.

Мисля, че вече украинският президент се възприема като президент на свободния свят, а украинският народ – като вдъхновение. Затова съм сигурен, че това ще стане и институционален фактор след пет години.

Не може да се очаква някакво изключително представяне от руската армия, защото ако всичко останало в руската икономика е толкова зле, а е видно, че е зле, кой би могъл да измисли причина в армията да е различно? Сега изходът от войната се решава в най-близките дни и седмици. Много зависи от това доколко украинските войски ще успеят да спрат и да притиснат, за да не може руската армия да продължи настъплението си на юг и изток. Всичко зависи от способността на Украйна всеки ден да се защитава.

Това напрежение е симптом на стреса, който протича вътре в руската елита и сред силовиците. Разделението е неизбежно – резултат от неизпълнена стратегия, която някой е продал на Кремъл и която не се реализира. Сега се търсят виновни. В такава ситуация всички се обвиняват взаимно и се опитват да си гарантират бъдещето – едни гледат към бъдещето след Путин, други се стремят да докажат лоялност към него.

Затова и сега, както винаги, ще има разделение в елита и сред силовиците. Едни ще се опитват да си осигурят място след краха на системата – извън затвори и трибунали, а други просто ще се стремят да удължат комфорта си още няколко месеца.

От военна гледна точка Русия може да продължи войната, но не вече към Киев или Западна Украйна, а само в източната и южната част. Дори за това ще ѝ е нужно да мобилизира или по друг начин да добави още 150–200 хиляди военнослужещи. Това няма как да стане само на договорна основа – освен ако не се прибегне до заплахи спрямо наборниците, за да подпишат договори. Но това ще доведе до политически сътресения.

Чисто военно те могат да удължат войната до края на годината. Въпреки че са загубили около 15% от своите изтребители и хеликоптери, имат още 85%. Имат техника, но не и достатъчно офицери и войници. По оценки са изгубили почти 30 батальонни тактически групи – огромен процент от целия си състав.

Политически обаче ситуацията изглежда различно, защото много скоро руските семейства ще разберат колко от синовете и съпрузите им няма да се върнат от войната – и това винаги е водело до социална криза. Кремъл няма да може да попълни редиците, когато реалните загуби станат известни.

Най-важният фактор е, че връщане към Киев вече няма да бъде част от руската стратегия. Доколко ще са готови да продължат боевете за юга и изтока, ще зависи от вътрешнополитическите процеси, които ще наблюдаваме.

Основната причина за руските грешки беше заинтересоваността на конкретния отдел на ФСБ, който е подготвял анализите – да докаже собствената си значимост. Те преувеличаваха вероятността Украйна да подкрепи руската инвазия и надценяваха влиянието на своите агенти в страната. Тези подвеждащи данни са били подадени към Кремъл. Освен това, след 2014 г. висшите руски ръководители почти не са посещавали Украйна и изобщо не са разбирали какво е реалното отношение към тях.

Много от тях наистина не осъзнават, че украинският народ вече е съвсем различен – не този от преди десет години, който беше по-толерантен към Кремъл. Те не разбират какъв преломен период са преживели украинците през последните 7–8 години и продължават да ги възприемат като „по-малкия брат“.

Както ми каза един мой познат от руските силови структури: не може да се очаква изключителен резултат от руската армия, ако всичко останало в държавата е в упадък. На теория се очакваше лошо представяне, но реалността надмина и тези очаквания – напълно липсва логистика, липсва автономно вземане на решения на ниско ниво. Армията е устроена по остарял модел, за разлика от украинската, която е децентрализирана и наподобява натовската.

Украинската армия за последните години е постигнала изключителен напредък – способност за самостоятелно оперативно и тактическо планиране, професионална самоотбрана и висок морал. Символ на това са „трактористите“, които мнозина предлагат да се обединят в „трактористки батальон“, достоен да влезе в НАТО. Това показва нивото на мотивация сред украинците.

В рамките на НАТО има огромно уважение към украинската армия – нивото на защита, което показва, надхвърля средния стандарт на повечето армии в Алианса. Военната техника вече почти напълно съответства на натовските стандарти, остава само подмяната на самолетите.

Затова поканата към НАТО вече има съвсем друга основа. Ако Украйна постави въпроса след няколко месеца, а това не противоречи на евентуални договорености с Кремъл, съм уверен, че НАТО ще отвори вратите си много по-бързо.

Сега наблюдаваме голямо количество течове на информация от недоволни членове на елита – и от икономическите олигарси, и от силовиците. Част от тези данни достигат до журналисти и, разбира се, до западните служби, които са готови да плащат за тях. Нелоялността към Кремъл расте.

Ограничен ядрен удар не би променил стратегията – това би било просто още едно зверство, което само ще засили мотивацията на украинците. Но ако Путин някога би решил да използва такова оръжие, целта би била не победа над Украйна, а ескалация, която да въвлече НАТО, за да изглежда, че Русия губи не заради Украйна, а заради намесата на Алианса.

Този риск обаче намалява, защото Путин няма да даде такава заповед, ако не е сигурен, че ще бъде изпълнена. А много офицери вече не са готови да изпълняват подобни нареждания. Самото съмнение в това намалява риска от използване на ядрено оръжие.

Не виждам сценарий, в който няма да има Международен наказателен съд срещу Путин. Това е неизбежно и не зависи от изхода на войната или споразуменията с Украйна. Престъпленията срещу човечеството се разследват от много държави – Германия, Испания, Нидерландия, скоро и Литва. Тези процеси са необратими.

Дори ако Русия никога не предаде Путин, присъдата – дори задочно – ще означава край на Русия в настоящия ѝ вид. Това ще доведе до промени вътре в страната, защото дори най-заблудените руснаци няма да могат да игнорират факта, че целият свят е признал лидера им за престъпник.

Не вярвам в сценарий, в който дори „частична победа“ може да укрепи властта му за още пет години. В Русия слабият цар винаги е водил до революция и разпад.

Не знаем какво е реалното здравословно състояние на Путин, но самият факт, че има съмнения, вече подкопава доверието в него. Във вътрешните кръгове на силовиците тези съмнения се разпространяват, намалявайки вероятността да бъдат изпълнени неговите най-опасни заповеди. Колкото повече такива слухове има – дори ако са просто слухове – толкова по-безопасен е светът.

През последните двадесет години винаги, когато има лоши новини, Путин изчезва от медиите – не иска да се асоциира с поражения. Вероятно и сега отсъствието му е свързано не само с местонахождението му, а и с осъзнаването, че всичко върви зле. Най-вероятно не е в Москва, а някъде далеч, близо до убежищата, от които би могъл да действа при евентуален ядрен удар.

Украйна вече е символ за целия свободен свят на това, което свободните хора искат да бъдат и да докажат. И съм убеден, че след пет години тя ще бъде част от Европейския съюз, а украинският народ ще остане вдъхновение за всички.

faktor.bg