Сигнали от елита. Какви настроения има сега в Москва, около Кремъл и администрацията на президента? На тези въпроси отговаря българският журналист Христо Грозев. Ето фрагмент от интервюто му за UA.

– Има ли основания да се подозира, че там нещо може да се разцепи, или няма такива признаци?

– Опасявам се, че вече не виждаме онези сигнали, които се появяваха преди. Очевидно – и по време на бунта на Пригожин, и веднага след него – имаше втора вълна от тревога сред елитите. Те не искаха да се окажат „втори Пригожин“. От една страна се страхуваха, от друга страна вярваха, че има ограничен период от време, в който все още може нещо да се направи. Такива сигнали вече няма. Има сигнали за пасивно очакване на края.

Някои от тях описват края като възможен поради състоянието на икономиката – няма никакъв сценарий, при който тя да стане стабилна или да се подобри. Описва се кръг от икономически загуби, който прилича на „взрив“. Това е типична военна икономика, която по дефиниция означава, че всичко произведено се унищожава на фронта. И че дори временните увеличения в брутния доход на човек от населението се дължат единствено на харченето на съществуващи ресурси за военни заплати.

Самият факт, че се увеличава средният доход на човек, дори елитите го коментират с ирония: „Ами, това е защото намалява самият народ, броят на хората“. Затова средният доход се увеличава. Оценката им колко дълго може да продължи това не е моя – тя е между две и три години. Това е песимистичният сценарий. Защото трябва да се чака, да се живее под санкции, с оскъден живот. След тези две-три години според тях икономиката ще е толкова зле, че руският човек ще започне да „гласува според хладилника и джоба си“.

Докато има възможност да се поддържа някакво приемливо ниво на живот – режимът ще оцелее. Не казвам, че това е моята лична преценка, но съм го чул от повече от един или двама представители на елита.

Разбира се, има и по-кинетичен вариант, който не е приятен за миролюбивите хора. Сценарият е, че ако бъде постигнато споразумение за край на войната – например с Тръмп – и то включва сериозни отстъпки от страна на Кремъл, включително такива, каквито дори Маргарита Симонян наскоро намекна, че може да се наложи да се приемат – като например връщането на окупираните части от Запорожка и Херсонска област – тогава самите генерали от ГРУ и Министерството на отбраната могат да извършат преврат.

Те са фрустрирани, защото смятат, че Путин постоянно им пречи да водят войната „като истинска война“. И в тази критика има известна логика. Така че опциите са или бавна смърт на режима чрез икономиката – която за съжаление ще отнеме по-дълго, отколкото ни се иска – или влошаване на ситуацията чрез военна хунта.

И двата сценария завършват с констатацията, че такова влошаване няма да е дълготрайно, защото никой от тези генерали няма представа как се управлява държава. В крайна сметка това ще доведе до някаква нормализация. В очите им тази „нормализация“ не означава Русия да стане истинска демокрация, а по-скоро въвеждането на нещо като „демократична хомеопатия“. Най-вероятно това ще прилича на мафиотски модел – от очевидно незаконно заграбване на блага, до монополизация на икономиката и така нататък. Но това пак ще е по-добре от сегашното положение. Много по-добре.

Терминът „демократична хомеопатия“ е мой, между другото. Използвах го преди петнайсет години за Русия. Тогава, за съжаление, не се възприе.

– Добре, да преминем към твоята доказана специализация – ГРУ, Главно разузнавателно управление. С какво се занимават в момента и върху кого се съсредоточават?

– ГРУ е огромна структура. Част от нея се занимава с легитимна – според стандартите на всяка държава – дейност. Няма да говорим за очевидната работа, която вършат в Украйна – реално разузнаване и бойно разузнаване. Моята специализация е по най-опасната част от дейността на ГРУ – диверсионната и саботажна работа в Европа и света. Там мога да потвърдя, че те почти напълно са променили методите си поради две основни причини.

Първо – серия от разследвания, включително и наши, унищожиха огромен брой от шпионите им, които пътуваха по света с фалшиви паспорти – между 80 и 100 души. Те реално вербуваха хора, извършваха саботажи, опити за преврати. Сега не могат да пътуват. Второ – войната. Много от същите хора бяха изпратени на фронта, част от тях вече са „груз 200“. Така че се наложи пълна реорганизация.