Тео Ушев
Вчера на няколко пъти се просълзих.
Игнорирайки факта, че моята сантименталност е свързана с остаряването ми, причините все пак са необичайни за мен.
По време на Евровизията, бях на закриването на анимационния канадски фестивал. Там, скъпи мои приятели бяха почетени с награди и аплодисменти за цялостния им принос към Канадската анимация. Приятели и колеги от НФБ спечелиха големите награди.
Няколко пъти се просълзих!
Хвърлях едно око на фийда ми, какво се случва на финала във Виена.
И си помислих :
Състезанията в изкуството са много гадна работа. Гадна работа са, защото поставят неща като талант, емоция, енергия и постоянство на измерване, претегляне, журиране.
А изкуство не може да се мери.
И чувства не могат да се журират.
Когато се прибрах, изгледах няколко видеа с Дара и нейната чиста, неподправена по детски радост от спечелването на Евровизия.
Просълзих се.
От силата на това момиче, от таланта й, от упоритостта и стоицизма да издържи.
От цялата енергия, с която обърна оценките и залозите, и от песен, която "експертите" поставяха дори извън 12-те, със заразителното си и безупречно поведение тя изведе до първото място, печелейки на своя страна журналисти, публика и критика.
Дара има дарбата да бъде лидер, да води.
Безупречните й бързи реакции, коментари бяха абсолютно смайващи. Да, зад нея има екип. Но това важи и за всеки един от участниците (с интерес наблюдавах кампанията в социалните мрежи на Сан Марино, които си бяха напазарували Бой Джордж, и всичко беше подредено до минути).
Смехът и енергията на това момиче е точно това, от което България толкова много се нуждае днес.
Да, България се нуждае от енергични, усмихнати и уверени млади хора.
Които знаят, че в свободен, демократичен свят се успява само с много труд, постоянство и вяра.
А не от мрънкячи, дементори и начумерени чичаци, които я теглят към дъното и към миналото. (Аз наистина не разбирам как тези Zорги все още имат последователи и абонати, след всичката им платена пропаганда срещу интереса и просперитета на България)
Не ги разбирам аз тези псевдо-патриоти, и това е!
Това момиче е Дар за България.
Надявам се да я посрещнем подобаващо и да се радваме искрено и дълго.
Да, изкуството не е спорт. И артистите не са състезатели:
но има моменти, в които успехите на един артист могат да отключат точно тези емоционални импулси на принадлежност, които спортът често предизвиква.
Благодарим ти, Дара! За радостта и енергията.


Коментари (0)