На всеки километър
Тодор Александров: Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ
На днешния ден се навършват 143 години от рождението на водача на ВМРО Тодор Александров.
Той е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. През 1898 г. на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има директорът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на Организацията и участва на повечето конгреси. През септември 1911 г. Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „Вардар“ с редактор Данаил Крапчев.
Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров е начело на малка чета, с която се движи в околностите на Кукуш и Солун. Непосредствено преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров пише писмо до министър-председателя Иван Евстратиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията винаги е била едно от средствата за запазването преди всичко целостта на Македония с оглед на бъдещето ѝ присъединение към България.
По време на Първата световна война /1914-1918 г./ Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.
След войната Старио, както е наричан Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, но през 1919 г. са арестувани. След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.
До 1922 г. Организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция. ВМРО се превръща в „държава в държавата“.
На 31 август 1924 г. в Пирин планина над село Сугарево е убит Тодор Александров заедно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията решават да ги погребат на това място. /БГНЕС
Фактор
Той е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. През 1898 г. на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има директорът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на Организацията и участва на повечето конгреси. През септември 1911 г. Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „Вардар“ с редактор Данаил Крапчев.
Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров е начело на малка чета, с която се движи в околностите на Кукуш и Солун. Непосредствено преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров пише писмо до министър-председателя Иван Евстратиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията винаги е била едно от средствата за запазването преди всичко целостта на Македония с оглед на бъдещето ѝ присъединение към България.
По време на Първата световна война /1914-1918 г./ Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.
След войната Старио, както е наричан Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, но през 1919 г. са арестувани. След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.
До 1922 г. Организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция. ВМРО се превръща в „държава в държавата“.
На 31 август 1924 г. в Пирин планина над село Сугарево е убит Тодор Александров заедно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията решават да ги погребат на това място. /БГНЕС
Още от На всеки километър
102 години от смъртта на Тодор Александров: Репортажи на западната преса за легендарния войвода
Памет за учителя, който запалва волята за борба в по-младите поколения, за дипломата, който представя българската кауза из европейските столици, за последния цар на планините
83 години България помни трагичната гибел на цар Борис III
Борис е българският цар, който е роден в България, възпитан е в България, воюва по фронтовете на България и умира в България
Опълченецът от първа дружина Никола Джаров (1860 – 1942)
Години по-късно опълченецът пак вика "ура-а-а"… и е в първите редици сред доброволците при Сливница в Сръбско-българската война, а през Балканската – е под знамената на Македоно-одринското опълчение