Торинската плащаница – една от най-големите и трайни мистерии в християнския свят. Ленен плат, носещ бледия отпечатък на разпънат на кръст мъж, който милиони вярват, че е самият Исус Христос. Докато съвременната наука използва 3D модели и въглеродно датиране в опит да разгадае тайната ѝ, отговорът може би е лежал забравен в архивите през последните 600 години. Новооткрит средновековен ръкопис разкрива, че още през 14-и век един от най-великите умове на епохата е обявил реликвата за нагла църковна измама.

Гласът на разума от Тъмните векове
Документът е част от трактат, написан между 1355 и 1382 г. от френския теолог Никол Орем. Името му може да не е широко известно днес, но през 14-и век Орем е бил интелектуален гигант – гений, допринесъл за развитието на математиката, астрологията и дори психологията, издигнал се до поста епископ на Лизийо при управлението на френския крал Шарл V.

В своя текст Орем не просто изразява съмнение, а директно назовава плащаницата като фалшификат, създаден от безскрупулни духовници. Неговата цел, според учения, е била проста и цинична:

Няма нужда да вярвам на никого, който твърди: 'Някой извърши такова чудо за мен', защото много духовници така мамят другите, за да измъкнат дарения за своите църкви. Такъв очевидно е случаят с една църква в Шампан, където се твърдеше, че се намира плащаницата на Господ Исус Христос, и с безкрайния брой на онези, които са подправяли подобни неща.

Това е директно, недвусмислено и шокиращо за времето си обвинение. Според д-р Никола Сарзо, автор на изследването, публикувано в Journal of Medieval History, Орем е избрал плащаницата като "поразителен пример за лъжи, изфабрикувани от духовенството".

Първият скептик: Предисторията на едно разследване
Откритието е значимо, защото пренаписва историята на дебата. Досега се смяташе, че първото писмено отхвърляне на автентичността на плащаницата е от 1389 г. и принадлежи на епископ Пиер д'Арси. Текстът на Орем обаче е по-ранен с десетилетия, което доказва, че съмненията са циркулирали в интелектуалните кръгове много преди това.

Това, което прави анализа на Орем изключителен, е неговият почти научен подход. Вместо да се позовава на божественото или демоничното, той се опитва да даде рационални обяснения на необясними феномени. Той е оценявал свидетелите според тяхната надеждност и е предупреждавал за опасността от слухове – подход, нетипичен за епохата на суеверия.

Когато науката потвърждава историята
Векове по-късно, модерната наука изглежда потвърждава прозренията на средновековния учен.

• Въглеродно датиране от 1988 г. (макар и оспорвано от някои) датира лена на плащаницата между 13-и и 14-и век – точно времето, в което е живял и писал Орем, а не епохата на Христос.
• Съвсем скорошно изследване с 3D моделиране стигна до заключението, че човешко лице не би могло да остави такъв отпечатък върху плат по начина, по който се твърди.

Професор Андреа Николоти, експерт по Торинската плащаница, коментира, че новото откритие добавя "поредното историческо доказателство, че дори през Средновековието са знаели, че плащаницата не е автентична".

Затворен случай или вечна мистерия?
Иронията е очевидна: днес все още се водят разгорещени дебати за нещо, което един от най-уважаваните учени на 14-и век е опитал да приключи преди повече от 600 години. Дали този забравен ръкопис, гласът на разума от миналото, най-накрая затваря случая? Или мистерията на Торинската плащаница е твърде силна и ще продължи да пленява въображението на вярващи и скептици завинаги?