Паула Алвес Силва, Дойче веле

Доналд Тръмп твърди, че е сложил край на осем войни само през първата година от мандата си. Но в действителност няколко от неговите мирни споразумения са до голяма степен безрезултатни. 

"Днес отбелязваме успех там, където много други се провалиха”, обяви американският президент Доналд Тръмп , докато президентите на Руанда и Демократична република Конго подписваха мирно споразумение по-рано този месец. По сметки на Белия дом това е осмата война, която е прекратена еднолично от държавния глава на САЩ.

Отвъд Атлантическия океан обаче мирът изглежда нереален за мнозина. Вместо да се радват на мирното споразумение, хората в Конго продължиха да се крият, очаквайки трескаво следващите размирици, които не спират. Седмица след подписването на споразумението, над 500 000 души бяха вътрешно разселени в региона, съобщава Службата за координация на хуманитарните въпроси на ООН.

Миротворческите сили на Тръмп срещу реалността

“Това прилича повече на политическо споразумение, предизвикано от американския натиск, отколкото на истински мирен процес или договор”, казва пред ДВ анонимен работник от хуманитарна организация в Демократична република Конго, който свидетелства, че сраженията продължават.

Изглежда, че реториката на Белия дом за миротворческата дейност на Доналд Тръмп не се разминава с реалността само там. След специалната мирна церемония за Камбоджа и Тайланд , организирана от Вашингтон през октомври, над половин милион души са избягали от пограничния регион, където сблъсъците не са спрели.

Нарушения на примирието между Израел и Хамас са документирани често в последните седмици, а ролята на САЩ в краткотрайния конфликт между Израел и Иран , по-скоро беше свързана с невъзможността на Ислямската република да се отбранява военно, отколкото с някакъв смислен мирен процес.

Отлагане вместо трайно възпиране

От осемте войни, които Тръмп твърди, че е прекратил, две изобщо не са реални конфликти. Египет и Етиопия и Сърбия и Косово не бяха в състояние на война, а по-скоро имаха дипломатически неразбирателства. Другаде дори съюзниците на САЩ се опитват да се дистанцират от влиянието на Тръмп - в конфликта между Индия и Пакистан, Ню Делхи иска да ограничи участието на САЩ, докато Пакистан продължава да ухажва администрацията на Тръмп.

Може да се каже, че единственият конфликт, който Тръмп със сигурност помогна да бъде разрешен дългосрочно, е този между Армения и Азербайджан , където проактивната роля на САЩ доведе до край на напрежение, продължило близо 40 години. “Това, което той нарича мир, всъщност оказаха по-скоро временни примирия, сделки за нормализиране на отношенията или привидни победи на пресконференции, които игнорират причините за конфликта”, казва Медея Бенджамин от антивоенната група “Код Розово”. “Това не са издръжливи мирни споразумения, а краткотрайни политически решения, които само отлагат, а не възпират нова война”, коментира той.

За лична изгода, но без да се влагат нужните усилия

Желанието на Тръмп да остане в историята като петия американски президент, получил Нобелова награда за мир , не е тайна. Историкът Тео Жену обаче смята, че най-силно е желанието на американския държавен глава да бъде признат по цял свят за велик лидер. “Той знае, че няма нищо по-добро от това да те смятат за миротворец. В същото време обаче не иска да върши тежката работа, нужна, за да стане такъв. Тя включва проследяването на дълги процеси на постигане на разбирателство между враждуващи нации”, казва Жену.

Еуженио Коща Алмейда, изследовател от Университетския институт в Лисабон, казва, че Тръмп действа “на границата между геополитическата стратегия, икономическите интереси и логиката на личното и електорално одобрение на лидерските му качества”.

“Америка на първо място”, останалата част от света - на второ

Коща Алмейда обаче смята, че на Доналд Тръмп му е трудно да вземе всичко това предвид ефективно. По думите на изследователя основен проблем е, че мирните инициативи на американския президент не се ангажират с всички важни играчи в конфликтите.

Според Медея Бенджамин мирните усилия на Тръмп нямат много общо с искрен интерес в това да бъдат поправени разделенията в света и прекратени конфликтите. Всъщност, спирайки тези конфликти, Тръмп иска да отговори на очакванията на гласоподавателите си, които вярват в слогана “Америка на първо място”. Начинът - да намали разходите за потенциални военни намеси зад граница, както и фондовете за развитие на други държави.

В голямата конкуренция с Китай

Но все още остава въпросът за войната у дома: все по-драматичната конкуренция на Америка с Китай. Според наскоро представената Стратегия за националната сигурност , борбата с влиянието на Китай на международната сцена е един от основните приоритети на американското правителство.

Подписването на т.нар. мирни споразумения къде ли не по света позволява на Тръмп да “утвърди глобалното лидерство и да позиционира Съединените щати като незаменим посредник в момент, когато Китай разширява дипломатическото и икономическото си влияние в Африка , както и в други региони”, каза Алмейда. “Конкуренцията между световните сили, особено за достъп до стратегически ресурси, като критични минерали и редкоземни минерали, като тези в Демократична Република Конго, предполага, че намаляването на сферата на влияние на конкуренти като Китай може да бъде основен фактор”, смята експертът.

Жену посочва, че Тръмп е готов да използва “всички средства, които са приемливи за него”, за да постигне своите цели и тези на САЩ. Той дори не крие, че няма да се поколебае да прибегне до “принуда или тормоз, за да получи това, което иска”. Така че споразуменията, подпомогнати от Тръмп, може би просто служат на основната цел на несъзнаващите участници “да спечелят благоразположението на Тръмп и да си осигурят по-ниски мита или по-тясно сътрудничество със САЩ по икономически и отбранителни въпроси”.