Данаил Брезов*

Големият Кърт Вонегът беше казал, че никое живо същество не може да оцелее дълго при пълно осъзнаване на заобикалящата го реалност. Тази простичка истина стимулира както литературата, киното и театъра, така също пласмента на алкохол, дрога и фанатизъм. За посредствените умове не е така присъщо да намират утеха във формите на изкуството, както за хората с въображение и развит естетически усет – затова те често търсят своето 

спасение от „матрицата“ 

или с помощта на психо-активни вещества, или подменяйки обективната реалност с опростени мисловни схеми,  които Гад Саад нарича „паразитни идеи“. Подобно на компютърен вирус, тези патогенни форми, които намират богата хранителна среда както в медиите, така и в социалните мрежи, разболяват по-лабилните сугестивни умове със слаба имунна защита, правят ги анти-продуктивни за себе си и за обществото. Такава е историята на левия фанатизъм – от болшевиките, нацизма и червените кхмери, до радикалния Ислям и WOKE суб-културата в наши дни. За да манипулират допамина и така да предизвикат пристрастяване у жертвите си, тези прости алгоритми залагат на ненавист към някаква абстрактна група в обществото: „богатите“, евреите, предателите, неверниците, или изобщо „класовия враг“. Още по-интересно става когато цялата тази омраза е насочена към един конкретен човек, въплъщаващ в поразените от вируса умове архитипното зло. Политици от цял свят се превръщат в обект на медийно дирижиран хейт, но никоя друга личност не предизвиква така разтърсващо дълбоки емоционални сривове, както американският президент Доналд Тръмп.

Тръмпофобията, или т.нар. Trump Derangement Syndrome TDS. е често срещано през последното десетилетие и несъществуващо преди това 

психично разстройство

 Поразените от него развиват симптоми, сходни с тези при параноидната шизофрения: ирационални страхове, неспособност за критично мислене, повишена тревожност и недоверие. Самото споменаване на Тръмп и най-вече образа или гласът му могат да предизвикат остра физиологична реакция като при паник-атака: силно сърцебиене, потене и задух. Заболяването е особено опасно за хора с наднормено тегло и психо-соматични проблеми, а възниква най-често именно при такива индивиди. За момента не е открито сигурно лечение: симптомите често отшумяват с достигане на полова зрялост, създаване на семейство, намиране на работа и изнасяне от жилището на родителите, но се задълбочават от страхови неврози и деменция. 

Надявам се любезният читател да е усетил хиперболата в текста – тя е само похват за акцентиране на реалността с насмешка, без да я изкривява. Но сега сериозно. С какво толкова американският президент предизвиква гнева на своите дежурни хейтъри по цял свят? По отношение на вътрешната политика, неговата позиция винаги е била в защита на т.нар. либерална демокрация, гарантираща правов ред, върховенство на закона и граждански права на индивида – битката с нелегалната миграция, зеленизма, синдикатите, Бръшляновата лига, LGBT лобито и шпиц-командите на Антифа, е принципна. Тя защитава меритокрацията и свободата на индивида или на група от индивиди (например жените в спорта) от административния произвол, наложен при съчетанието на фанатизъм, меркантилност и арогантност, което лежи в основата на фашистката държава. А поддръжниците на този модел, иронично наричащи себе си „либерали“, макар да се борят за отнемане на граждански права и все повече държавен контрол, обвиняват Тръмп именно в аспирации към фашизма, дори според последните режисирани протести в САЩ  (No Kings), псевдо-либералната общност там преоткрива оксиморона на местните болшевики за т.нар. „монархо-фашизъм“. Разбира се, истеричните обвинения към Тръмп в мизогиния, расизъм и ксенофобия, дори антисемитизъм (колкото и да е странно) не издържат елементарна проверка на фактите. В първия си мандат той направи много за малцинствата и жените: с правото на избор на училище, контрола на границата и битовата престъпност. Това се отрази и в демографията на вота през миналата година – подкрепата за републиканците сред латиноамериканската общност и при чернокожите мъже е нараснала рекордно. Социалистите пък удържат преимуществото при най-младите избиратели, податливи на пропаганда, както и сред чернокожите жени, получаващи солидна държавна издръжка в замяна на разбитите си семейства с деца, отглеждани от уличните банди. Токсичната риторика и непрестанните сравнения с Хитлер обаче радикализират твърдото ядро на демократическата партия: вече поразените от вируса – така че да останат в дълбок транс.

Още по-интересни са реакциите на международната сцена, където отново самозвани либерали и „евро-атлантици“ громят „оранжевото зло“ непрестанно по всички часови пояси. Обвиненията в

некомпетентност, войнолюбие и колониализъм, и дори зависимост от Кремъл, идват от лагера на същите онези хора, които 

превърнаха Америка в посмешище

 с изтеглянето от Афганистан, които   „направиха Русия велика отново“, подарявайки Крим през 2014 г. и Донбас през 2022 г. на Путин: семейство Клинтън даде на руските олигарси контрол върху голям дял от ядрената програма на САЩ, а семейство Байдън получаваше директни плащания от тях докато се грижеше да държи цените на горивата високи. В контраст на това, през първия си мандат президентът Тръмп разви енергийната инфраструктура на Америка и я превърна в нетен износител на въглеводороди, като същевременно наложи санкции за руските „потоци“ в Европа, предупреждавайки партньорите си на Стария континент, че се поставят в зависимост от окупатора и хранят армията му. Тогава световният „елит“ се присмя, а щом Байдън нахлу в Белия дом, моментално спря американските енергийни проекти и вдигна санкциите от руските, като междувременно влоши отношенията със саудитите, създавайки най-благоприятни условия за имперските апетити на Путин към Украйна. Подобно предателство спрямо националния интерес и световната сигурност са също политиките на тема „климат“, насилствено прокарани от социалистите в САЩ – от Парижкото споразумение до Новата зелена сделка, до една облагодетелстващи икономиките на Китай и Русия, нанасяйки колосални щети върху тези на Запада. Търговските войни с Китай са на пръв поглед нелогични от гледна точка на либертариански настроената база на републиканците, но пандемията от 2020г. показа на практика колко сме зависими от „фабриката на света“. Като прибавим и все по-явната подкрепа на Пекин за терористичните режими в Кремъл, Техеран и Пхенян, то геополитическата конфронтация между Изтока и Запада става неизбежна. Китайските стратези говорят открито за нея, макар тези послания рядко да се афишират на международната сцена. Освен това, мрежата им за влияние достига до най-високите нива в администрацията на САЩ, както сами признават. През последните години имаше скандали с конгресмени от демократическата партия, служители в Белия дом и Пентагона, които потвърждават това – сделките за милиарди на Хънтър Байдън с технологични фирми, свързани с военно-промишления комплекс и ККП, също са емблематични. Тръмп не само ясно посочи опасността от формирането на 

новата „ос на злото“ Пекин-Москва-Техеран-Пхенян,

 но и изгради геополитическа доктрина адекватна на тази реалност, стъпвайки на рейгъновата концепция за „мир чрез сила“, коренно различна от практиката на Обама, който при анексията на Крим показа, че американският ултиматум не означава нищо, и Байдън, който подари на талибаните оръжие за 83 милиарда долара, и остави сътрудниците си да бъдат избити, отправяйки ясен сигнал към света: не помагайте на американците, те ще ви предадат. Не само на военния, но и на дипломатическия фронт, както стана с Израел и Саудитска Арабия. Тъкмо тези провали на предишните администрации върнаха войната в Европа и Близкия Изток. Сделката с Иран, който получаваше милиарди от САЩ да финансира терористичните си проксита, в замяна на обещание да не разработва ядрени оръжия, които все пак разработваше, сложи край на мира в региона, като дори застраши световната търговия с пиратските набези на хутите. Аврамическите споразумения, най-значимият исторически напредък в разрешаване на конфликта между евреи и араби, за които Тръмп и Нетаняху без съмнение заслужават нобелова награда за мир, умишлено бяха провалени от Байдън с предизвикването на скандала със Саудитска Арабия, за да лиши своя опонент от това наследство. Междувременно, паричните потоци отново потекоха към Техеран, а Израел пак бе изоставен от най-близкия си приятел. Така се стигна до клането на 7-ми октомври.

През втория си мандат президентът Тръмп, който до 2020-та съумя да тушира много регионални конфликти, наследи разгаряща се Трета световна война, която според хейтърите щял да започне  ако бъде избран. Същевременно, демократите-популисти яхнаха вълната на антисемитизма, дори в голяма степен сами я предизвикаха, подобно на национал-социалистите в Германия през 30-те.  Днес тези прото-нацисти нападат Тръмп заради борбата му срещу репресиите върху еврейското малцинство в университети като Харвард, въвели неофициално нюрнбергски закони в подкрепа на една човеконенавистна идеология. Въпреки престорените пози, демократите отново и отново се връщат към корените си, свързани с най-срамните моменти в американската история. Доналд Тръмп има различен подход: той залага на 

принципност и ефективност в действията,

 не толкова на благовидна риторика. Натискът върху партньорите от НАТО да увеличат бюджетните разходи за отбрана беше средство за възпиране на руската агресия, което преди седем години предизвика възмущение и подмятания в политическия мейнстрийм. Днес същите тези европейски лидери са  все така загрижени да помагат на Украйна с празни приказки, докато руснаците я усвояват метър по метър. Брюкселските бюрократи превърнаха Европа в посмешище: грохнала беззъба старица, която си мънка под носа и няма сили дори да размаха гневно бастуна. Същият този „елит“, който пенсионира канцлерите си на ръководни постове в руските енергийни компании и чака САЩ да го спасява от агресора, докато обвинява американския президент в зависимост от Кремъл. В това време обаче Америка се върна като лидер в световната геополитика и даде ясно да се разбере, че „слуховете за нейната смърт са силно преувеличени“. Тя отново застана от правилната страна на историята, при традиционните си партньори, в защита на демокрацията, и като сила, възпираща световния тероризъм, след дългогодишното отстъпление при Обама и Байдън. Категоричната си позиция в подкрепа на Израел и мира в Близкия Изток, в отговор на дестабилизиращите региона фактори, президентът Тръмп даде още през март с военната интервенция срещу йеменските хути – подкрепяните от режима в Техеран пирати, които месеци наред тероризираха червеноморските търговски пътища без последствия. Истинският шедьовър на американската силова дипломация обаче беше поднесен на света с прецизните бомбардировки над ирански ядрени обекти от 22-ри юни в добре координирана с израелските ВВС кампания, която според изявления на президента слага край на 12-дневната война и принуждава Иран най-после да седне на масата за преговори без шикалкавене и лъжи. Предвид вялата протоколна реакция на Техеран и колосалните загуби за режима на аятоласите, това изглежда наистина е така. 

Ефектът от операция „Среднощен чук“

 обаче далеч не се изчерпва с унищожаването на иранската ядрена програма, която сама по себе си представляваше екзистенциална заплаха не само за Израел. С това виртуозно изпълнение във въздуха САЩ показа на света категорично военно-техническо превъзходство и непоколебимата си решимост да действа когато е нужно – нещо, което не бяхме виждали при Обама и Байдън, а при насипното състояние на европейските армии, американците продължават да са единствената надежда за опазване на световния мир, или каквото е останало от него. Подкрепящите режима в Техеран измънкаха думи на загриженост, точно както брюкселските бюрократи подкрепят Киев: Тръмп даде ясен сигнал към Москва и Пекин, че САЩ отново е на линия и спазва ултиматумите си, което вероятно ще отложи амбициите за присъединяване на Тайван с още няколко години и ще накара съветските ръководители в Кремъл да се замислят дали е в тяхна полза да разиграват още международната общност, подобно на аятоласите, или по-добре да приемат предложението на Вашингтон за подписване на траен мир. Разбира се, намекът към Путин и Си не беше толкова директен, но те го разбраха – особено при споменаването на тактическо ядрено оръжие, с което те самите обичат да плашат света. Пазарите реагираха с понижение в цените – явно страните от Залива явно са с Израел и САЩ, агресорите ще трябва да се съобразят с новата реалност. Умно-красивите брюкселски лелки, които се подиграваха на „оранжевия клоун“, с голямо закъснение осъзнаха, че трябва да увеличат разходите за отбрана, да осигурят енергийна диверсификация и реиндустриализация за да запазят свободата и просперитета си. А опорките за агент „Краснов“, фашизма и пиенето на белина вече работят само при индивиди в напреднал стадий на зомбиране=

* Данаил Брезов е автор на свободна практика, политически коментатор, бакалавър по теоретична физика, професор по математика в УАСГ