3 Май, 2026

Цар Борис договаря с фюрера неучастието на България във войната

Цар Борис договаря с фюрера неучастието на България във войната

На 22 март 1942 г. българският монарх пристига с влак до главната квартирата на фюрера, намиращата се на унгарската граница. Царят в типичния си народняшки стил сам кара локомотива, а по пътя споделя пред съветниците си: „Искам да затвърдя убеждението, че от нас няма да се иска да участваме във войната срещу Русия, щом този въпрос до сега не е повдиган”.

Хитлер и българският монарх разговарят 6 часа без прекъсване. Според историци фюрерът описал тежкото положение на германските войски през руската зима и признал, че в гигантската битка при Москва „германците дали кръгло един милион жертви”. За успокоение на себе си и на своя събеседник Борис съобщил, че приготвените германски резерви от 4 мил. души „стояли непокътнати”. Лидерът на Третия райх „от нас не искал помощ в Русия”, а само настоявал „да бъдем добри и любезни с турците”. Царят се съгласил, като казал, че очаква да му поискат „още помощ в Сърбия”. Приел да изпрати там и допълнително войски за борба с комунистите и за „омиротворяване” на сръбската страна.

Борис Трети помолил Хитлер да прекрати германската подкрепа на "ратници и легионери". Той посочил проф. Александър Цанков, ген. Никола Жеков и полк. Атанас Пантев, нарекъл ги „честолюбиви политици и други”, които се занимавали с „интриги”. Според него поставянето им на мястото на правителството на проф. Богдан Филов щяло да промени неговия едноличен „режим, който не е създаден с революция отдолу и който трябва да се запази поне до края на войната”. Хитлер бил „против тяхната подкрепа, щял да вземе мерки и наблегнал на това, че той винаги ще пази авторитета на Царя”, четем в запазените стенограми, които до скоро бяха забранени.

Срещите на цар и фюрер са паметни, защото показват, че през този период България е водещият фактор на Балканите и нито една политика на големите сили не може да мине без волята на царя. Комунистическата историография обаче 50 години идеологически беше забранила коментари по тази тема. Прикриваше се и фактът, че Борис винаги е отстоявал позицията български войски да не се бият на руския фронт.

Сподели:

Коментари (0)

България чества 150 години от Априлското въстание

България чества 150 години от Априлското въстание

По традиция кулминацията на честванията е в Копривщица, които ще започнат с литийно шествие, акцентът ще бъде възстановка на историческото събитие

Преди 45 години Христо Проданов започва да пише златните страници на българския алпинизъм

Преди 45 години Христо Проданов започва да пише златните страници на българския алпинизъм

Той се превръща в първия български алпинист, стъпил на осемхилядник, един от 25-тимата, покорили Лхотце и един от тримата изкачили върха без кислород

Александър Батенберг – първият княз, поел управлението на България след 483 години робство

Александър Батенберг – първият княз, поел управлението на България след 483 години робство

На днешната дата през далечната 1879 г. в България е възстановена монархическата традиция