На 22 март 1942 г. българският монарх пристига с влак до главната квартирата на фюрера, намиращата се на унгарската граница. Царят в типичния си народняшки стил сам кара локомотива, а по пътя споделя пред съветниците си: „Искам да затвърдя убеждението, че от нас няма да се иска да участваме във войната срещу Русия, щом този въпрос до сега не е повдиган”.
Хитлер и българският монарх разговарят 6 часа без прекъсване. Според историци фюрерът описал тежкото положение на германските войски през руската зима и признал, че в гигантската битка при Москва „германците дали кръгло един милион жертви”. За успокоение на себе си и на своя събеседник Борис съобщил, че приготвените германски резерви от 4 мил. души „стояли непокътнати”. Лидерът на Третия райх „от нас не искал помощ в Русия”, а само настоявал „да бъдем добри и любезни с турците”. Царят се съгласил, като казал, че очаква да му поискат „още помощ в Сърбия”. Приел да изпрати там и допълнително войски за борба с комунистите и за „омиротворяване” на сръбската страна.
Борис Трети помолил Хитлер да прекрати германската подкрепа на "ратници и легионери". Той посочил проф. Александър Цанков, ген. Никола Жеков и полк. Атанас Пантев, нарекъл ги „честолюбиви политици и други”, които се занимавали с „интриги”. Според него поставянето им на мястото на правителството на проф. Богдан Филов щяло да промени неговия едноличен „режим, който не е създаден с революция отдолу и който трябва да се запази поне до края на войната”. Хитлер бил „против тяхната подкрепа, щял да вземе мерки и наблегнал на това, че той винаги ще пази авторитета на Царя”, четем в запазените стенограми, които до скоро бяха забранени.
Срещите на цар и фюрер са паметни, защото показват, че през този период България е водещият фактор на Балканите и нито една политика на големите сили не може да мине без волята на царя. Комунистическата историография обаче 50 години идеологически беше забранила коментари по тази тема. Прикриваше се и фактът, че Борис винаги е отстоявал позицията български войски да не се бият на руския фронт.
![Цар Борис договаря с фюрера неучастието на България във войната](/static/downloads/uploads/images/b/boris_hitler.jpg)
Още от От редактора
Цар Фердинанд I се жени за принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц, пленила сърцата на българите
След обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е променена на „царица на българите“.Царица Елеонора обичала да казва, че е била обречена на България.
Преди 25 години стартират преговорите за членство на България в ЕС
Да бъдем част от Европейския съюз, освен икономическите и политически предимства, означаваше свобода за гражданите да пътуват, живеят и работят в други държави членки на общността
Преди 31 години България се включва в „Партньорство за мир“ на НАТО - първият ни ангажимент към пакта
Въпросът за членството в НАТО е поставен за първи път през 1990 г., когато основателят на Атлантическия клуб в България Соломон Паси внася в парламента предложение за присъединяване на страната ни към Алианса