На 22 март 1942 г. българският монарх пристига с влак до главната квартирата на фюрера, намиращата се на унгарската граница. Царят в типичния си народняшки стил сам кара локомотива, а по пътя споделя пред съветниците си: „Искам да затвърдя убеждението, че от нас няма да се иска да участваме във войната срещу Русия, щом този въпрос до сега не е повдиган”.
Хитлер и българският монарх разговарят 6 часа без прекъсване. Според историци фюрерът описал тежкото положение на германските войски през руската зима и признал, че в гигантската битка при Москва „германците дали кръгло един милион жертви”. За успокоение на себе си и на своя събеседник Борис съобщил, че приготвените германски резерви от 4 мил. души „стояли непокътнати”. Лидерът на Третия райх „от нас не искал помощ в Русия”, а само настоявал „да бъдем добри и любезни с турците”. Царят се съгласил, като казал, че очаква да му поискат „още помощ в Сърбия”. Приел да изпрати там и допълнително войски за борба с комунистите и за „омиротворяване” на сръбската страна.
Борис Трети помолил Хитлер да прекрати германската подкрепа на "ратници и легионери". Той посочил проф. Александър Цанков, ген. Никола Жеков и полк. Атанас Пантев, нарекъл ги „честолюбиви политици и други”, които се занимавали с „интриги”. Според него поставянето им на мястото на правителството на проф. Богдан Филов щяло да промени неговия едноличен „режим, който не е създаден с революция отдолу и който трябва да се запази поне до края на войната”. Хитлер бил „против тяхната подкрепа, щял да вземе мерки и наблегнал на това, че той винаги ще пази авторитета на Царя”, четем в запазените стенограми, които до скоро бяха забранени.
Срещите на цар и фюрер са паметни, защото показват, че през този период България е водещият фактор на Балканите и нито една политика на големите сили не може да мине без волята на царя. Комунистическата историография обаче 50 години идеологически беше забранила коментари по тази тема. Прикриваше се и фактът, че Борис винаги е отстоявал позицията български войски да не се бият на руския фронт.
Още от От редактора
112 години от трагичната смърт на Пейо Яворов
И днес неговото поетично и драматургично творчество продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да са във фокуса на редица изследователи и публично внимание
Преди 34 години: „Сини мравки“ и ченгета от ДС свалят правителството на Филип Димитров
И до днес Филип Димитров остава единствения политик в най-новата българска история, поискал вот на доверие
Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията
Опозиционният печат публикува сведения за убити и бити привърженици, иззети бюлетини и недопуснати застъпници