Турция не споделя плановете на САЩ за дислоциране на сили на НАТО В Черно море за възпирането на Русия, става ясно от интервю на турският министър на отбраната Хулуси Акар пред вестник Hurriyet.
Известно е , че тези планове, обявени миналата година от американския министър на отбраната Лойд Остин, засягат България и Румъния заедно с Турция.
„Казваме на Румъния и България да не действат прибързано”, отговори Хулуси Акар на въпроса на вестника за отношението на Анкара към тази инициатива.
"Действайки със средствата на дипломацията извън рамките на Конвенцията от Монтрьо, Турция се опитва по пътя на убеждаването да държи съюзниците от НАТО по-далеч от Черно море", пише вестникът.
„Влизането и излизането на съюзниците от НАТО в Черно море също ще създаде повишена чувствителност. Имаме предложения за поддържане на стабилността в Черно море. Призоваваме да не се вълнуваме, да не се паникьосваме. Невярната информация може да доведе до недоразумения. Нека уважаваме граници и суверенитет на Украйна, нека не предизвикаме недоразумения, които могат да бъдат възприети като провокация. Казваме, че каквито и да са намеренията ви, другата страна ще приеме това като провокация", подчерта министърът.
Отговаряйки на въпроса дали сега има военни кораби на държави, които не са крайбрежни в Черно море, Акар уточни, че там няма такива кораби.
На 2 март Анкара официално информира Русия и Украйна, че Турция ще приложи член 19 от Конвенцията Монтрьо за преминаването на военни кораби през Дарданелите и Босфора. Външният министър Мевлют Чавушоглу добави, че Анкара е предупредила всички крайбрежни и извън крайбрежните страни, че няма да пропуска военни кораби през проливите, припомня БГНЕС
Още от Свят
Румъния избира президент
Кандидатите за президентския пост са 13
Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството
Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност
Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.