Проф. Марк Галеоти, themoscowtimes.com*

Алексей Навални продължава да се бори за живота си, след като изглежда е бил отровен, докато си е тръгвал от Томск. За мнозина това изглежда като "удар от Кремъл", но неудобната истина е, че при Владимир Путин политическото убийство вече не е монопол на държавата.

Невъзможно е да не бъде обвиняван Кремъл. Предвид демонстрирането на властта на народа в Беларус, притесненията около протестите в Хабаровск и загрижеността за цялостната вълна на прикрито недоволство от централното правителство, което изглежда изгубило връзка с провинцията, би могло кампанията на Навални за smart гласуване и работата му в регионите да го е тласнала отвъд смъртоносно невидимата и непредвидима движеща се линия, определяща докъде е приемлива неговата форма на опозиция.

Но твърдението на самия Навални - че е жив, защото като мъртъв ще е по-голям проблем за режима - вероятно все още е валидно. Освен това този път изглежда държавата беше сварена неподготвена.

Първо, лекарите признаха за някакъв вид отравяне, после се оказа, че било само проблем с дисбаланса на кръвната захар. Първо полицията казваше, че няма нищо, а после призна наличието на следи от неочаквана субстанция. Първо, Навални не може да лети със самолет, защото щяло да е опасно за останалите, а после се оказа, че е опасно за него. Първо, по новините казаха, че не е отровен, а после пропагандистът Дмитрий Кисельов твърдеше, че е отровен, но от американците и британците.

Некомпетентност и липса на координираност се срещат в Кремъл и силите за сигурност. Успенският събор в Омск има прекрасна камбанария и макар че тя не е толкова висока колкото катедралата в Солзбъри може би някой ден ще чуем за еднодневната екскурзия в града на офицери от спецслужбите.

Тази бъркотия напомня за случилото се веднага след убийството на Борис Немцов през 2015 г., което се оказа дело на чеченци. Тогава започнаха да се роят всякакви версии и разследването бързо се превърна в прикриване на данни, щом започнаха да излизат отпечатъците на чеченския лидер Ламзан Кадиров. Путин изчезна за няколко дни, защото не можеше или не желаеше да прави избор между настояванията на службите за сигурност най-после да направи нещо срещу безмилостните чеченци и страха от плъзгане към нова чеченска война. В крайна сметка Кадиров се измъкна с едно плясване през ръцете.

Същото се случи, когато босът на "Роснефт" Игор Сечин организира метафорично "убийство" на министъра на икономиката Алексей Улюкаев през 2017 г., когато го натопи в корупционни обвинения, донесли му 8 години трудова колония със строг режим. Путин видимо се чувстваше некомфортно в цялата история, особено когато Сечин непрекъснато отказваше да се яви в съда на кръстосан разпит от защитата. Но в крайна сметка остави и този случай да затихне.

Това, всъщност, е един от смъртоносните ефекти на "адхокрацията" (бел.ред. - термин, означаващ приблизително "власт според случая", т.е. управление, при което ad hoc се подкрепя една или друга набрала скорост инициатива - понякога подкрепяна от държавни структури, но формално извън тях - стига да е преценено, че тя ще свърши работа на властта) Системата на Путин е силно деинституционализирана. В нея благоразположението на президента е един от активите, с които всеки иска да се сдобие. Формалните роли, постове и отговорности имат по-малко значение от това за какво могат да бъдат употребени в момента. Босът не се занимава с микромениджмънт, а само поставя общи цели и намеква какво би искал да види постигнато.

Това създава гъвкавост и инициативност, но на цената на дублиране и недостатъчен контрол. Амбициозни и цинични фигури правят неща, които си мислят, че Путин иска или пък така намират оправдание за собствените си интереси - че били съвпадали с тези на държавата.

В случая с Навални не можем да се оплачем от липса на потенциални врагове. Някой, когото той е разследвал за поредните си видео разкрития за корупция във властта, може да е предположил, че в крайна сметка Кремъл ще му прости едно толкова директно действие? Политическа фигура, която се бои от предизборната тактика на Навални, е пресметнала, че Кремъл би искал опозиционерът да бъде изваден от уравнението? Някой от едрите зверове на системата, когото не го е много грижа какво точно мисли президентът или който е убеден, че може да разчита на индулгенция от шефа?

Засега не знаем отговора, макар че в наши дни в крайна сметка всичко излиза наяве. Но всичко това сочи към един от най-опасните и тревожни аспекти на Путиновата система, особено предвид това, че самият президент изглежда все по-малко иска - или може - да играе ролята на "Големият, който взима Решенията" и да въдворява ред сред своите все по-смъртоносни адхократи.

Държава, която убива, е ужасно нещо. Но в нея поне може да се забележат линиите, които на бива да се прекрачват, и дори донякъде може да ѝ се търси сметка.

Но държава, позволяваща на цял спектър от играчи и интереси да убиват безнаказано е дори още по-неприятно нещо. Тъй като границите са невидими, пресичащи се и местещи се, а търсенето на сметка е още по-трудно.

*Проф. Марк Галеоти е учен в Royal United Services Institute и преподавател в UCL School of Slavonic and East European studies.

Faktor.bg не се ангажира с тезите на автора

(източник: Дневник)