Учени казаха коя е най-лошата година в историята на човечеството

Представете си, че ви помолят да кажете коя е най-лошата година в човешката история. Тази, която наистина е най-силна по страдание, бедствие и хаос. Вероятно си мислите за испанския грип от 1918 г. или може би за 1347 г., когато Черната смърт премина през Европа, убивайки 25 млн. души. И, разбира се, трагичните години на Холокоста, които не се забравят. 

Но екип от изследователи изненадващо заяви, че съвсем друга година заслужава това скандално наименование – и това 536 година след Христа. Ако никога не сте чували за нея, пригответе се: тя е истински претендент за титлата „най-лошата година в историята“, пише EPA/BGNES, позовавайки се на френското издание Futura. 

Според харвардския археолог и историк Майкъл Маккормик и екипа му, нито войната, нито болестите са виновни за 536 г. сл. Хр. Тогава се е случило нещо много по-трагично: мистериозна прашна мъгла е потопила Европа, Близкия изток и големи части от Азия в мрак за 18 месеца.

Без слънчева светлина, без топлина – светът потъва в хаос за дълго време. Маккормик го описва в проучване, публикувано в списание Antiquity: „Това беше начало на един от най-лошите периоди за живот, ако не и най-лошата година“. 

Светът по онова време се е намирал в 10-та година от управлението на Юстиниан Велики, императорът на Византия. Апокалипсисът през 536 г. вероятно е започнал под земната повърхност. Вулканичните изригвания – огромните драматични фойерверки от магма, газове и аерозоли – могат да окажат драматично въздействие върху климата на планетата.

Те стоят зад това, което учените наричат ​​„вулканични зими“ – периоди, когато изригванията покриват небето с частици, които закриват слънцето, охлаждайки планетата и забавят самия живот. Подобни събития са оформяли човешката история и преди, от съкращаването на населението преди 74 000 години до масовите миграции в Европа през 19-ти век.

Наскорошни анализи откриха следи от вулканична пепел в ледени ядра от ледника Коле Гнифети, точно на границата между Швейцария и Италия. Доказателствата сочат към изригвания през 536 г., които са разпростряли пепел, смесена с леда. 

Разкази на очевидците

Основният източник от онова време не е пестил думите си. „През тази година се случи едно много тревожно знамение“, казва византийският историк Прокопий Кесарийски. „Защото слънцето даваше светлината си без яркост, подобно на луната, през цялата година и беше много подобно на слънцето по време на затъмнение, защото лъчите, които излъчваше, не бяха ясни и такива, каквито обикновено дава“. 

Комбинацията от охлаждащи температури и продължителни зими довел до глобален глад. Широко разпространеният недостиг на храна, неумолим студ и дългото чакане на слънчева светлина правят това наистина мрачно време.

Пръстените на дърветата в Гренландия и ледените ядра от Антарктида показват, че през 540 и 547 г. са се случили още 2 големи изригвания, задълбочавайки кризата. Резултатът е десетилетие на слаба слънчева светлина, рязко спадащи температури, дълги зими, съсипани реколти – накратко, най-студените години през предходните 2300 години и опустошителен, масов глад. 

На всичкото отгоре идва и чумата. Точно когато си мислите, че нещата не могат да станат по-лоши, през 541 г. печално известната Юстинианова чума опустошава целия Средиземноморски басейн. Епидемиите понякога убиват десетки хиляди хора седмично, ускорявайки разпада на Източната Римска империя.

Историците казват, че пандемията е продължила до 767 г. Цяла поредица от векове. Сякаш вулканичните зими и чумата не са достатъчно лоши, дългосрочните последици все още са видими в записите, които учените изучават днес. И все пак, най-накрая се появил лъч надежда: олово, открито в ледени ядра, датиращи от 640 г. сл. Хр., показва, че хората отново са в състояние да добиват и топят сребро – мъничка светлина в края на вековете с мрак.