Учени от няколко държави обявиха откриването на нов вид пингвин след мащабен генетичен анализ, който променя разбирането за една от най-разпознаваемите птици на Южното полукълбо. Изследването, публикувано в научното списание Communications Biology, показва, че досега познатите дженту пингвини всъщност не са един вид с подвидове, а четири отделни вида – включително напълно нов за науката.

Новият вид носи името Pygoscelis kerguelensis и обитава отдалечените острови Кергелен в южната част на Индийския океан, а вероятно и остров Хърд. Откритието е резултат от години работа и пълно геномно секвениране на 64 дженту пингвина от 10 различни колонии в Антарктида и Южния океан.

До момента официално се приемаше, че съществуват 18 вида съвременни пингвини. Част от учените обаче отдавна спорят дали дженту пингвините не представляват повече от един вид заради огромните разстояния между популациите им и различията в поведението им.

Новото изследване показва, че разделението между тези линии вероятно е започнало преди между 300 000 и 500 000 години. Основна роля е изиграл т.нар. Антарктически полярен фронт – естествена океанска бариера с различна температура и соленост на водите, която ограничава движението на животните и постепенно изолира популациите.

Генетичният анализ е разкрил хиляди различия в ДНК, известни като SNP мутации. Те показват, че отделните групи са се адаптирали към напълно различни условия на живот.

Южните популации, които живеят в Антарктика и около остров Южна Джорджия, например притежават повече гени, свързани със складирането на мазнини и производството на топлина – ключови механизми за оцеляване в екстремен студ.

Северните дженту пингвини, срещащи се около Южна Америка, от своя страна имат по-развити генетични характеристики, свързани със сърдечната дейност и мускулната издръжливост, което вероятно им позволява да ловуват по-дълго под вода.

Откриването на Pygoscelis kerguelensis е сред най-значимите таксономични промени при пингвините в последните десетилетия. Последната голяма промяна в официалната класификация на тези птици беше през 2006 г., когато рокхопър пингвините бяха разделени на два отделни вида – северен и южен рокхопър.

Това означава, че науката не е добавяла нов официално признат вид пингвин от близо 20 години.

Според орнитолози откритието е важно не само за еволюционната биология, но и за опазването на видовете. Когато една популация бъде призната за отделен вид, тя може да се окаже много по-застрашена, отколкото се е смятало досега.

Колко вида пингвини са изчезнали?
Днес не съществува нито един официално регистриран изчезнал съвременен вид пингвин от последните исторически векове. Всички 18 съвременни вида все още съществуват в природата, макар голяма част от тях да са в риск. 

Ситуацията при праисторическите пингвини обаче е напълно различна. Палеонтолозите са идентифицирали десетки изчезнали видове пингвини чрез фосили – включително гигантски пингвини с височина над 1,5 метра, живели преди десетки милиони години. Сред известните изчезнали родове са Kumimanu, Crossvallia и Palaeeudyptes.

Учените предупреждават, че климатичните промени могат да ускорят риска част от днешните видове също да изчезнат. Особено тревожно е положението на императорския пингвин, който през 2026 г. беше преместен в категория „застрашен“ в Червения списък на IUCN заради топенето на антарктическия лед.

Климатичните промени вече влияят на пингвините
Новото изследване предупреждава, че някои от новоразделените видове може да се окажат изключително уязвими. Островните популации имат ограничени територии и нямат къде да мигрират при покачване на морското равнище или промяна на океанските течения.

Точно това прави откритието толкова важно – науката буквално идентифицира нови видове в момент, когато климатичните промени вече пренареждат екосистемите на Антарктида.

Изследователите смятат, че подобни „скрити видове“ може да съществуват и при други животни, които изглеждат почти идентични визуално, но всъщност са генетично различни и еволюционно отделени от стотици хиляди години.

Откритието на новия вид дженту пингвин показва, че дори едни от най-изследваните животни на планетата все още могат да крият изненади. Според учени това далеч не е изолиран случай. Всяка година науката официално описва хиляди нови видове животни, а много от тях са гръбначни – група, за която дълго се смяташе, че вече е почти напълно каталогизирана.

Само през последните години бяха открити нови видове акули, прилепи, жаби, змии, морски кончета и бозайници в Южна Америка, Азия и дълбоките океански зони. Част от тях са били „скрити видове“ – животни, които визуално изглеждат почти идентични с вече познати видове, но генетично са напълно различни. Именно такъв е случаят и с новоописания пингвин Pygoscelis kerguelensis.

През 2024 г. например учени официално описаха нов вид дребен елен в Перу – Pudella carlae, смятан за първия нов вид елен, открит през XXI век. В същото време морски биолози продължават да намират неизвестни дълбоководни създания около Антарктида и Тихия океан.

Парадоксът е, че човечеството вероятно губи видове по-бързо, отколкото ги открива. Международният съюз за защита на природата (IUCN) официално е вписал десетки животни като изчезнали през последните десетилетия.

Сред най-известните примери са китайският речен делфин байджи, обявен за функционално изчезнал, островната костенурка Chelonoidis abingdonii от Галапагос, чийто последен представител – Самотният Джордж – умира през 2012 г., както и няколко вида жаби, риби и птици, изчезнали заради климатични промени, загуба на местообитания и човешка дейност.

Учените предупреждават, че климатичните промени могат да се окажат особено опасни за островните и полярните видове – включително пингвините. Топенето на ледовете, промените в океанските течения и покачването на морското равнище вече влияят върху местата за размножаване и хранителните вериги в Антарктида.

Точно затова открития като новия вид дженту пингвин са толкова важни – те не само променят учебниците по биология, но и помагат на учените да разберат кои животни са най-уязвими в една бързо променяща се планета.