Японски учени отговарят на една от най-трудните загадки на Ковид-19, а по-точно на „дългия“ Ковид и прочутата „мозъчна мъгла“, която сякаш ни кара да мислим по-бавно

Екип от университета в Йокохама за първи път намери биологичните следи от това когнитивно разстройство, което затруднява милиони хора по света от началото на пандемията.

Откритието публикувано този месец в списанието Brain Communications, може да проправи пътя за реални лечения.

От почти 5 години „дългият“ Ковид е медицинска загадка. Въпреки намаляването на тежките инфекции, много пациенти продължават да страдат от продължителни симптоми – умора, болки, занижена концентрацията.

Сред тях „мозъчната мъгла“ засяга повече от 80% от пациентите, споделят няколко международни проучвания. Трудности при концентрацията, по-бавно мислене, загуба на памет: симптомите са трудни за количествено измерване, но са наистина инвалидизиращи, са променили ежедневието на много бивши пациенти, които се мъчат да се върнат на работа или да възстановят нормалните си дейности.

Изследователите вече знаеха, че мозъкът може да претърпи някои промени след инфекция с SARS-CoV-2, но досега не беше идентифицирана ясна биологична причина.

Класическите методи за образна диагностика понякога показваха анатомични промени, без да обясняват как тези аномалии причиняват когнитивни нарушения. С други думи, макар и да се виждаха ефектите, механизмите им не бяха ясни.

Екипът на професор Такуя Такахаши от Общинския университет в Йокохама се опита да запълни тази празнина. Учените формулираха хипотеза, подсказана от проучвания върху психиатрични и неврологични заболявания като депресия или шизофрения: ами ако дългият Ковид нарушава ключови мозъчни рецептори за паметта и ученето?

Тези рецептори, наречени AMPA (α-амино-3-хидрокси-5-метилизоксазол-4-пропионат, ако искате да знаете всичко), отговарят за регулирането на комуникацията между невроните.

За да проверят това, учените наблюдаваха отблизо плътността на тези рецептори в мозъка на пациенти, страдащи от дълъг Ковид. Тридесет пациенти бяха сравнени с контролна група от осемдесет здрави индивида.

Мозъците им показваха общо увеличение на плътността на AMPA рецепторите. Колкото по-висока беше плътността им, толкова по-тежки изглеждаха когнитивните нарушения.

Проучването също така разкрива връзка между това явление и маркери за възпаление, което предполага, че имунният отговор към инфекцията може да наруши химичния баланс в мозъка.

Тези данни са първото обективно доказателство, че „мозъчната мъгла” при дългия Ковид има наблюдаема биологична основа.

"Резултатите ни потвърждават, че това разстройство не е психосоматично и че наистина съществува специфична молекулярна характеристика“, твърди професор Такуя Такахаши.

Според него откритието предлага терапевтична цел: ако прекомерната активност на AMPA рецепторите допринася за симптомите, лекарства, способни да я регулират, биха могли да облегчат състоянието "мозъчна мъгла".