Заради войната на Русия в Украйна загинаха хиляди хора, а милиони бяха изселени. С придвижването си руските сили унищожават и части от украинското културно наследство – тактика, която често се използва по време на военни действия, съобщава БНР. В исторически план това се е случвало редица пъти, например през 70 г. сл. Хр., когато римски войници разрушават Йерусалимския храм. Наполеон пък бива обвиняван, че по време на похода си в Египет през 1799 г. е заповядал да стрелят с оръдия по сфинкса и така е разбит носа на статуята. Случаи от съвременната история са взривяването на огромните статуи на Буда в Бамян от талибаните в началото на този век, разрухата, оставена след „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак и пропуска на американските военни в Багдад да опазят музеите, които бяха ограбени.
Сега, в стратегията на Владимир Путин също изглежда влиза намерението за смазване на украинската идентичност. Ирина Василкова – директор на програмата по културна дипломация в центъра за украинско изкуство в Лос Анджелис:
„Това е продължителен конфликт, който не започна на 24 февруари през нощта. Това посегателство продължава стотици години, още от царска Русия, а след това и по време на брутален, тираничен комунистически режим начело с Кремъл, който се опита да слее в едно 15-те съветски републики, всяка една от които има различна, автентична култура и исторически път. Руснаците винаги са се опитвали да присвоят нашата културна идентичност. Русия води война на няколко нива: въоръжена агресия, война на информацията и културна война.“
Конфликтът не възникна единствено заради намерението на Киев да се присъедини към НАТО и Европейския съюз, а и заради избора на културно самоопределение на украински народ. Това мнение подкрепя Евгений Березницкий – основател на културен фестивал в Киев и експертен съветник към украинското министерство на културата:
„От едната страна се твърди, че Путин иска да освободи наследството на славянската и руската култура. Но неговата армия всъщност разрушава музеи, забележителности и изкуство. Това само по себе си е противоречие и е объркващо. Понякога хората омаловажават ролята на културата, а според мен, от една страна, тя е ценно предимство, но от друга – опасно оръжие.“
Агенцията по култура на обединените нации излезе със становище, че е „сериозно загрижена“ от вероятността за унищожението на украинско изкуство и исторически паметници. Директорът на ЮНЕСКО Одре Азуле написа:
„Трябва да опазим културното наследство на Украйна, като свидетелство за миналото, но и като катализатор за мир и бъдещо сближаване, което международната общност има дълг да опази и съхрани.“
ЮНЕСКО работи с украинските власти, за да бъдат културните места и паметници белязани с отличителната емблема „Син щит“, която цели да се избегнат умишлени или неволни щети. Тя е създадена в Хага през 1954 г. по време на Конференцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт. Горчивина и тъга изпитва Ихор Кожан – генерален директор на националния музей за изкуства „Андрей Шептицки“ в Лвов при вида на празните стени в музея:
„Трябва да предадем всички тези колекции, всичко, на следващите поколения. Това е традиция и нещо вечно, както е вечен човешкият живот, така както един човек трябва да се грижи за ближния си и да не убива. В същото време ние защитаваме земята и културата си. Вероятно си струва да пожертваш живота си, за да защитиш вечността.“
Такъв пример има. Украинските власти съобщиха за опожарен от руски военни музей в градчето Иванков край Киев, в който са изгорели творби на обичаната украинска художничка Мария Примаченко, която е починала през 1997 г. и нейните картини не могат да бъдат възстановени. От нейното изкуство се е възхищавал Пабло Пикасо.
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.