Влиятелният колумнист на американския вестник "Вашингтон Пост" Дейвид Игнациус (на когото, между другото, беше забранено да влиза в Русия миналата пролет) прочете колекция от разсекретени материали за американската външна политика, написани по време на прехода от администрацията на Джордж У. Буш към администрацията на Барак Обама през 2008-2009г. Неговата статия откроява момента, в който отношението на Владимир Путин към Запада се промени драстично и се роди недоволството, което сега толкова често се чува в речите му, съобщава news.bg.

Този момент е много конкретен - 2004 г., или по-скоро 1 септември същата година, вземането на стотици деца като заложници в училище в Беслан. Преди това отношенията на Путин с администрацията на Буш бяха, в сравнение с днешните, немислимо близки и топли. Известно е, че Путин беше първият, който се обади на Буш след атентатите от 11 септември 2001 г. Той подкрепи, и то не само на думи, американската военна кампания срещу Ал-Кайда и талибаните (и двете движения все още са формално забранени в Русия). В началото на 2004 г. седем източноевропейски държави, включително балтийските държави, които граничат с Русия, се присъединиха към НАТО. Това не се хареса на Путин, но той говореше за това без сегашната горчивина, пише Томас Греъм, директор за Русия в Съвета за национална сигурност на Буш.

Острите нотки се появяват за първи път след Беслан. В реч (запомнена в Русия с обявяването на края на преките избори за губернатори) Путин директно обвини САЩ и Запада в подпомагане на чеченските сепаратисти. Знак за това за него беше предоставянето на политическо убежище в САЩ на Иляс Ахмадов. Администрацията на Буш в крайна сметка го остави, сенатор Джон Маккейн се срещна с Ахмадов и Националният фонд за демокрация му даде стипендия. В същото време не е имало пряка подкрепа за сепаратистите от страна на САЩ, пише Игнациус, позовавайки се на щателна проверка, извършена от мозъчния тръст Belfer Center.

Един от източниците на колумниста в сегашната администрация анонимно се съгласява, че "2004 г. беше повратна точка, в това няма съмнение". Още тогава американското разузнаване започва да получава информация, че силовите структури от обкръжението на Путин започват да го съветват да скъса решително със Запада.

В края на 2004 г. в Украйна започна Оранжевата революция, която според Игнациус и неговите източници укрепи у Путин този нов мироглед. През 2007 г. той вече ясно го изрази в известната си реч по време на Мюнхенската конференция по сигурността. А през 2008 г. тогавашният посланик на САЩ в Русия Уилям Бърнс съобщи, че Путин му е задал въпроса: "Не знаете ли, че Украйна не е истинска държава?"

"Тази "алтернативна история" не оправдава ужасяващите престъпления на Путин в Украйна", пише Игнациус. "Неговото нахлуване в съседна страна беше незаконен и неоправдан акт на безмилостен авторитарен владетел. Но при оценката на корените на такъв конфликт е полезно да се разбере нагласата на врага и ясно да се види пътя към бедствието."