Мозъкът ви обича обидите: защо помним болката, а не доброто

Чудили ли сте се защо една обида, изречена преди десетилетие, още ви парещо боде в съзнанието, докато комплиментите избледняват като утринна мъгла? Отговорът, както сочат последни невронаучни изследвания, се крие в начина, по който е устроен човешкият мозък.

Учени от Харвард, Кеймбридж и Калифорнийския университет установяват, че негативните преживявания активират т.нар. амигдала – центърът на страха и заплахата. Тя изпраща сигнали към хипокампа и кара мозъка да „запише“ тези моменти в дългосрочната памет, като предупредителни знаци за оцеляване. С други думи, болката е била по-полезна за еволюцията от щастието – затова я помним по-дълго.

В миналото човекът е трябвало да оцелява в опасна среда, борейки се за живота си. Поради това мозъкът е развил способността да "складира" информация за опасности, неприятни ситуации или заплахи, за да може да ги избягва в бъдеще.

Според тази теория, когато сме се сблъсквали с диво животно например, е било жизненоважно да запомним тази опасност, за да оцелеем. В резултат на това негативните спомени се запечатват много по-дълбоко и трайно в съзнанието ни. От друга страна, положителните емоции, като получаването на комплимент, не са били свързани с оцеляването и затова мозъкът ни не ги съхранява толкова дълго.

Според изследване, публикувано в Journal of Neuroscience, негативните спомени могат да останат активни в съзнанието до 20 години, докато положителните – едва около 30 дни. Това явление е известно като негативен когнитивен уклон – естествена склонност на ума да придава по-голяма тежест на болката, отколкото на радостта.

Но добрата новина е, че този механизъм може да бъде препрограмиран. Невропластичността – способността на мозъка да създава нови невронни връзки – позволява да „обучим“ съзнанието си да задържа и позитивните спомени.

Психолозите препоръчват практики като:

• ежедневна благодарност – записването на три неща, за които сме благодарни, доказано засилва активността в префронталната кора, свързана с положителни емоции
• осъзнатост и медитация, които намаляват реактивността на амигдалата и укрепват способността да се преживяват неприятни събития без емоционално задържане
• повторно преживяване на доброто – когато си припомняме хубави моменти, мозъкът ги укрепва така, както прави с болката

С други думи, можем да „надхитрим“ собствения си мозък – не като забравим лошото, а като дадем шанс на доброто да остане по-дълго у нас - като усещане, възприятие и емоция.