Дмитрий Губин

Когато за първи път пристигнах в Германия, роднини и приятели ме питаха дали съм успял да разбера как така в родината на Шилер и на Гьоте се е зародил и развил нацизмът. Сега никой не ме пита, защото същият въпрос си задават самите руснаци с адрес към Руската федерация.
Днес към въпроса се наслагва удивлението как така руснаци, които десетилетия наред живеят във Федералната република, някак изведнъж се превърнаха в ревностни привърженици на Путин, в яростни поддръжници на войната срещу Украйна и едва ли не биха посрещнали руските танкове в Берлин с цветя, хляб и сол.
Малцина знаят историята на т. нар. руснаци, които отдавна живеят в Германия. През 1990 г. след разпада на СССР към Германия рукват два потока: в първия влизат около 1,5 млн. руски и съветски немци, смятани не за емигранти, а за репатрирани в историческата си родина (Spätaussiedler, шпетаусзидлери); вторият поток се състои от около 200 000 съветски евреи.
Тогава малцина германци разбират, че по манталитет съветските немци са толкова германци, колкото евреи са били съветските евреи. И едните, и другите са далеч повече бивши съветски граждани, които след напускането на полуазиатската империя бързо се отърсват от идеологическите догми и комунистическите лозунги. Но за тях СССР се оказва идеен хладилник с дългосрочно влияние. Четвърт век след пристигането си в Германия рускоговорящите емигранти остават същите 

представители на породата Хомо советикус, 

каквито са били и преди 1990 г.
Само веднъж да посетите руските квартали като „Марцан“ в Берлин или „Унифиртел“ в Аугсбург и веднага ще разберете за какво става дума. Детски градини като в СССР, руски аптеки и руски пазари като в мумифицирана действителност от епохата на Сталин и Брежнев. Добре заредени магазини като "Irtysch" (да, "Иртиш"), където можете да си купите емайлирани тенджери, в каквито е готвила баба ви преди 45-50 години.
Няма да забравя как веднъж преди Нова година пазарувах в руския супермаркет MixMark в „Унифиртел“. Клиентите бяха като в масовка за филм от съветските времена: яки лелки с шуби и шапки от ценни гризачи; а мъжете гледаха навъсено и злобно с израза на закоравели алкохолици. Купуваха любимите си майонези за салата „Оливие“, известна в Източна Европа и като „руска“ салата, докторски салам „Кучешка радост“, кефир и кондензирано мляко от колхоз „Път към комунизма“.
В предверието на магазина амбулантни търговци продаваха гигантски сутиени, шити по рецептата “Широка страна моя родная“. В самата Русия отдавна нямаше подобни исторически резервати, но тук всичко изглеждаше напълно достоверно като във филма „Денят на Победата“.
Защо тези хора бяха останали такива? Защо се оказа, че 

бившият СССР им е по-скъп от модерна Европа

 Отначало реших, че основна причина е масовата емиграция. От разпадащия се СССР заминаваха не отделни хора и семейства, а цели поколения, от баби и дядовци до внучета в бебешки колички. Мнозина от съветските немци не говореха немски език, а от съветските евреи само единици знаеха по някоя немска дума. Без езикови познания бившите съветски граждани бяха принудени да живеят в големи общности, запазвайки езика, бита и колективното си съзнание.
Така възникнаха тези съветски Брайтън Бийч в Германия, където повечето жители казваха в супермаркета: „Цвай сосикен унд да ги нарежете!“ Така възникна социална диференциация, при която съветските евреи открито презираха съветските немци. И обратно. Т. нар. немци бяха живели в затънтена казахстанска или далекоизточна провинция, бяха слабо образовани и свикнали с тежък, неквалифициран труд.  
Съветските евреи най-често бяха представители на градската интелигенция, висшисти и хора с научни степени, които никога не бяха се занимавали с физически труд и се чувстваха социално ощетени в новото отечество. Мнозина предпочитаха да получават социални помощи вместо да блъскат с кирката. На тази тема бившият редактор в сп. „Новый мир“ Юрий Малецкий написа книгата „Групенфюрерът", която открива редица истини за живота на емигрантите от еврейски произход.
През 2015 г. двете враждебни групи се съюзиха, когато в Германия прие повече от милион бежанци, половината от които бяха сирийци. Тогава канцлерът Ангела Меркел произнесе прочутата фраза "Wir schaffen das" ("Ще се справим"). Тогава съветските евреи и съветските немци разбраха, че Меркел е „идиотка, която ще съсипе Германия“. 
Тогава възмутените „стари“ емигранти изригнаха с хиляди яростни расистки обиди и заклинания срещу хората, пред които фрау Меркел бе отворила вратите на най-мощната икономически европейска държава. Заможни евреи с най-скъпи "Мерцедеси" и опърпани шлосери бълваха срещу сирийските емигранти думи, за които можеха да получат солидни присъди според германското законодателство. Не се бояха да говорят пред мен, защото бяха сигурни, че съм „свой“ човек, руснак. На аз искрено се възмущавах: „Защо нападате бедните бежанци?! Та вие бяхте същите несретници преди 25-30 години и Германия ви приюти по същия хуманен и цивилизован начин?!“
А те ме гледаха учудено и въртяха показалец по слепоочията си: „Ти да не си мръднал? Как може да ни сравняваш с тези шебеци?!“
СССР се оказа дълбоко замразяващ фризер не само за битови стоки, но и за масово съзнание и манталитет. Преселниците през 1990 г. бяха донесли в Германия и тогавашните си представи за Европа, наследени от началото на XX век: Старият континент е богат, охолен и предназначен само за бели хора резерват. Как така Германия си позволява да предоставя храна и подслон на непълноценни народи? Както поверително ми сподели мнението си бивш съветски евреин: „Сега ни трябва някой нов Хитлер, който да не преследва евреите, а онези...“
Пристигнали след обединението на Германия, те бяха шашардисани от мощни социални процеси, които излизаха извън представите им за свобода и демокрация: мултикултурализмът, плурализмът, толерантността, сексуалната разкрепостеност, изборът на пол. Свободата и толерантността им се струваха заплаха срещу онази Германия, която бяха създали в представите си: заможна, силна и бяла, сътворена специално за тях. Оказа се, че са принудени да делят „своята“ Германия с някакви пришълци от Близкия, Средния Изток и Афганистан.
Затова когато в Русия властта премина в ръцете на Путин, те веднага застанаха на негова страна. Защото казваше онова, което искаха да чуят: 

Сила, Ред, Просперитет

 За своите. Харесваше им как Путин се присмива над „новите“ европейски ценности, заради които едва ли не щеше да им се наложи да коленичат върху килимчетата на мюсюлманите и да се молят по пет пъти на ден.
Търсеха и разпространяваха информация за нарасналата престъпност, донесена от новите емигранти, напълно забравили, че след пристигането им в германските градове бе отчетен скок в уличната престъпност, кражбите и застрахователните измами. Не си и помисляха да се връщат към мизерията в Путинова Русия, но се радваха, че на Путин не му пука за толерантност, коректност и все по-твърдо се озъбва на разглезения Запад. Гледаха предимно руски телевизии и в разпалените дискусии „за“ или „против“ европейските ценности категорично заставаха на страната на Жириновски и на най-яростните антиевропейци и антиглобалисти.
А когато започна агресията срещу Украйна, без обясненията на Кисельов и Соловьов 

застанаха на страната на новата империя

 Някакви там украинци, както и другите малки народи бяха длъжни или да се покорят на великата Рус, или да изчезнат от световната сцена. Мислено целуваха императорските ботуши, които нито "глупавата леля Меркел", нито "този тъпанар Шолц" биха се осмелили да обуят.
Ето защо съветската емиграция след 1990 г. се оказа маса отявлени расисти, които заедно с кумира си Путин се смятат за далеч по-стойностни европейци, отколкото гражданите на Западна и на Централна Европа, в която живеят повече от 25 години. Затова някои подкрепят дори възможни ядрени бомбардировки срещу Берлин. Нищо, че живея в кв. „Марцан“. Идеята за могъща и победоносна Русия им е по-скъпа от собствения живот.
Не съм изчислявал какъв е процентът на бившите съветски граждани, които все още мислят с подобни политически и философски категории. Някои дори не го съзнават. Разбира се, сред моите познати и приятели има и личности със съвсем различни идеи, поведение и нагласи. Но те са твърде скромна и непредставителна извадка.
Защото крепителите и симпатизантите на Путин сред съветската емиграция в Германия все още са значително мнозинство.

Превод: Faktor.bg