Въздействието на Брекзит върху България, обсъдиха политици и експерти на дискусия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието бе част от работната програма на Българската Чийвнинг асоциация. Много са детайлите, които трябва да бъдат прегодоворени, каза министърът на външните работи и вицепремиер Екатерина Захариева. Тя даде пример със самолетите - според споразумение от 1970 година само по един самолет на ден трябва да лети между България и Великобритания.

Сега споразумението не се спазва заради по-либералното законодателство на Общността, но след Брекзит ще се наложи преговорните екипи да се погрижат и за този казус. За България един от приоритетите в преговорите е статутът на българите, живеещи на Острова, да се урежда лесно.

"Нашата цел е и това се изисква на европейско ниво наистина процедурата по регистрация след това да не е сложна и бюрократична, да не е скъпа, да бъде по електронен път ако е възможно, защото това ще е допълнителна трудност за нашите граждани там. Също така да не забравяме, че нашият туризъм разчита на британските туристи. И целта е да няма визово пътуване що се отнася не за работа, а за пътуване дали е по бизнес, дали по туризъм или просто да посетиш приятели и роднини", заяви Екатерина Захариева.

Всички министерства в България са направили анализ, според който няма област, която да остане незасегната от излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Министър Захариева изброи три сценария, които се разглеждат. При най-благоприятния до октомври трябва да бъдат приключени текстовете по споразумението за напускане и да има достатъчно подробна декларация от лидерите на ЕС за бъдещите отношения, не само търговските, но и за сътрудничеството в сигурността, отбраната, външната политика, в образованието, социалната област и други. При този сценарий последиците ще бъдат най-малко и бизнесът и гражданите ще могат плавно да преминат през процеса.

При втория сценарий се допуска, че ще има съгласие за текстовете на споразумението за напускане, но по-малко яснота за бъдещите отношения, не повече от това, което лидерите на ЕС през март са одобрили. В този случай ще има стабилност и предвидимост през преходния период, но няма да е ясно за търговията, образованието, трудовата мобилност и други какви ще са бъдещите отношения.

Третият вариант е "твърд Брекзит", който Захариева е убедена, че никой не желае. Времето наистина е малко и екипите трябва да положат максимално усилия, така че да намерят вариант да се изпълни ангажиментът за липса на твърда граница за Ирландия, каза още тя.

По думите на Захариева трябва да се намери формулата, при която Великобритания да може, без да бъде членка на ЕС, да участва в политики от общ интерес. Тя изброи етапите в преговорния процес - фаза първа (посветена на споразумението за напускане) и фаза втора – бъдещи отношения. По време на първата фаза се обсъждат права на гражданите, финансови въпроси, запазване на стабилността и мира между Ирландия и Северна Ирландия.

Докъде са преговорите

"Това, което европейските лидери се разбраха през декември миналата година, е, че е постигнат достатъчен напредък по фаза едно и екипите трябва да започнат да подготвят споразумението за напускане. През мартенския съвет беше отчетено: имаме съгласие по това, че ще има преходен период до края на тази финансова рамка – до края на 2020 г., че правата на европейските граждани ще бъдат запазени през този преходен период, че Великобритания ще изпълни финансовите си ангажименти до края на 2020 г., както и по други споразумения, например между ЕС и Турция за бежанците, както и че няма да се допусне твърда граница между Ирландия и Северна Ирландия", обясни Захариева.

Главният преговарящ на ЕС Мишел Барние обяви, че има добър напредък на проекта на споразумение за напускане. Оставаха все още отворени въпроси по Северна Ирландия, по-сложни технически въпроси за авторски права, рибарство и други, но най-сложният отворен въпрос са отношенията Ирландия – Северна Ирландия и управлението на самото споразумение. ЕС иска директно приложение и по време на преходния период, ако има спорове, да се решават от Съда на ЕС, допълни тя.

"Времето ни притиска"

По думите й през май е било докладвано, че 25% от въпросите са все още недоговорени. До днес има съществен напредък по някои технически въпроси, но все още наистина сложният въпрос за Северна Ирландия не е намерил окончателно решение в проекта на споразумението за напускане, каза още министърът.

"Времето ни притиска. Крайният срок, в който трябва да се затворят всички текстове по споразумението, е октомври тази година, защото в края на март това споразумение трябва да бъде ратифицирано от британския парламент и от Европейския парламент", уточни Захариева.

Тя обясни, че твърдият Брекзит е липса на всякакво споразумение за напускане, липса на преходен период. "Защото за година и половина все още не са договорени всичките текстове, няма как в останалото време да подпишем и подготвим и да одобрим споразумение за бъдещите отношения." Според Захариева преходът, през който минава Великобритания, е необходим, защото бизнесът и гражданите се нуждаят от предвидимост, сигурност и стабилност.

Правата на гражданите

За гражданите Захариева посочи, че през преходния период хората ще се ползват с всички права. Желанието е да се запази безвизовото пътуване, което е важно и за ЕС, и за Великобритания, и уреждайки статута си, процедурите да не са тежки за тези, които са решили да останат във Великобритания след Брекзит. Все още няма яснота какви ще са тези процедури, колко ще струват, какви са документите, и колко време ще отнемат. Търсим реципрочност, искаме облекчени процедури, подчерта министърът.

"Това, което европейските лидери се съгласиха, е, че искат много близки търговски отношения с Великобритания, без квоти, мита и излишни тежести. Преговорите са двустранен процес, същото желание се чу и от Великобритания, предстои да видим дали това ще се материализира в конкретно споразумение за всеобхватна търговия", заяви министърът.

Според нея обаче отношенията на Великобритания и ЕС не трябва да се изчерпват до търговски договор. "Трябва да запазим близките отношения и стратегическото партньорство за сигурността, отбраната и външната политика. Изключително важно е какво ще се договори за трудовата мобилност. Много е важно сътрудничеството в европейската агенция за атомна енергия, в образованието."

Същинската работа за бъдещето може да започне, когато сме затворили първа фаза, когато има съгласие на текста на споразумението, което е одобрено от парламентите, допълни Захариева. Тя изтъкна, че именно след решението за Брекзит започна и дебатът как да се реформира ЕС.

В отговор на питане за уреждането на въпроса за ирландската граница Захариева отбеляза, че "това е въпросът, по който има едно и също мнение, искаме запазване на мирното споразумение, искаме да няма твърда граница", а същевременно това е най-трудният за решаване технически въпрос. "Не говорим само за стоки, а и за преминаване на граждани, за социалните права. Въпросите са много и сложни технически."

Търговията след Брекзит

Британският посланик Ема Хопкинс коментира, че 75% от споразумението "вече е в зелено", тоест по тези въпроси има съгласие, а останалото предстои да се договори. Надеждата е да можем да октомври да затворим и тези въпроси, каза тя. "Сложността е огромна, говорим за над 40 години интеграция, което поражда голяма комплексност." Тя също подчерта, че преходът е много важен, защото бизнесът иска да планира, да няма промени в нормативните уредби.

За икономическите аспекти тя каза, че се търсят най-дълбоки и всеобхватни споразумения за възможно най-много сектори. Ние не търсим специално отношение, но има основание за такова, ние сме огромна страна, споделяме едни и също ценности, вярваме, че нещо по-добро трябва да бъде предложено. Не мислим, че ако сме извън единния пазар и митническия съюз, единственият вариант са традиционните споразумения за свободна търговия, допълни посланикът. По думите й за Великобритания стандартните договори за свободна търговия не са решението и ЕС е постигал много на вид споразумения, някои от тях безпрецедентни.

Надежден партньор

"След март догодина ще видите една нова карта на ЕС. Великобритания ще продължи да е там. Искаме да продължим да сме надежден партньор, добър приятел и съюзник. Това сътрудничество трябва да се разширява."

"Великобритания винаги е била остров и е имала по-скоро практически, а не емоционални отношения с Европа. Не влязохме в Шенген, не взехме еврото. Отношенията ни винаги са били леко странни... ЕС ще продължи да бъде нашият най-близък приятел и търговски партньор. Споделяме неговите ценности. Ние искаме да можем да се възползваме от тези отношения, например със страни, с които сме нямали такива... Ние не искаме да се затворим в себе си, а колкото до отношенията с Русия, противопоставянето на химическите оръжия, сирийските бежанци, ебола в Африка, това все са неща, които поставят ударението върху сигурност, отбрана. Ние няма да се изолираме, нас ни интересува какво се случва в света. Основните ни съдружия ще са с държавите - членки на ЕС", каза още Хопкинс.