Румен Белчев, в. "Стършел"

Както обичаше да казва добрият войник Швейк – потретихме, пък дано да е за хубаво! Умните говорящи глави, които всяка вечер ни висят в телевизорите, сега ще се опитват да ни обяснят защо е станало това, което стана. Умните говорящи глави обикновено имат няколко обяснения. Първото – че някой си бил мобилизирал електората. Мобилизирал – в какъв смисъл? Пратил е повиквателни? Призовки? Тайно е провеждал строева подготовка на избирателите? Возил ги е на организирани екскурзии?

Глупости!

Второто обяснение е, че някой си бил втвърдявал електората. Това дори звучи неприлично! И това се казва в сутрешните предавания, когато и децата гледат! О, спи ли СЕМ, о СЕМ не види ли? Най-разпространеното обяснение е, че избирателите били мотивирани, в смисъл, стимулирани да гласуват така, а не иначе. МВР-то повярва и доверчиво се впусна на лов за ловци на гласове. От цялата работа спечели държавният бюджет, защото събраха някой и друг лев от по-непредпазливите, но твърдението, че хората са подкупни и срещу малко дръвца, шише олио или банкнота ще се мотивират и стимулират, не се потвърждава. Дори в съда! А истината е една, само че е напечатана със ситни буквички, затова не на всеки е дадено да я научи. Истината е, че партиите не мобилизират, не втвърдяват, не организират, не мотивират, не стимулират – те вдъхновяват своите привърженици. Как се вдъхновява народ ли? Ами – с огнени стихове!

Как ви звучи, например, това:

Сеятели добри,
Поборници безстрашни,
За наш`те правдини!
И ваш`та добра памет
От род ще мине в род,
До кат в света живее
Българския народ.

Стиховете са на Стефан Стамболов, има ги на двайсетолевката.

Да виждате някъде партийна пропаганда? Напротив – това е признание за безстрашието на добрите сеятели на правилни бюлетини, поборници безстрашни за демокрация и справедливост!

Някои, разбира се, не се вдъхновяват толкова от една двайсетолевка и питат за поне още една – да се вдъхновят двойно.

За такива като тях е предвидена петдесетачката със стиховете на Пенчо Славейков:

Един народ расте
сам с идеалите, с задачите, що зема
на своите плещи – и с тях се той възйема
по подвизи, преди зарад каквито сам
не се е смятал за кадърен. Ето вам
и пример: с векове народа ни мърцина
живя в душевен мрак, и ражда се и гина
со скотовете скот. Кое го възроди,
кое заспала мощ в юначните гърди
събуди? В подвизи кое го днеска води?
Ричагът всемогъщ за мъртвите народи –
светия идеал!

Призивът към светли идеали действа по принцип безотказно! И народът се възйема, в юначните гърди събужда се заспалата му мощ, вдига се и изпраща в Парламента този, който трябва, та да го води към подвизи.

Но народът, колкото и да е вдъхновен, запазва своята скромност, не са му нужни почести и благодарности за правилния избор – затова на банкнотата са изписани и мъдрите стихове, призоваващи към запазване на тайната на вота:

Над мойто чело лавърът не вий
коравите си листи тежкодъхни;
над друго чело нека той изсъхне,
и лоб плешив от слънце да закрий.

И после се чудим защо социолозите никога нищичко не познават – как да предвиди човек реакцията на народ поетически настроен, направо казано – народ от поети!