Илиана Славова   

Народното събрание се сдоби с девета парламентарна група. След спорове, обвинения, заличени гласове на избиратели и странно непрозрачна работа на Конституционния съд партия „Величие“ влезе в парламента и 

пренареди мандатите 

на другите политически сили.   Остава усещането, че ни сервираха политически фокус, посипан с натриев глутамат. 
Въпросът е – оттук нататък накъде? Какви ще са последиците за политическия ни живот? А те не се свеждат само до очевидната аритметика, че относително  комфортното доскоро парламентарно мнозинство вече  е на ръба.  

Предварително беше ясно, че  партия „Величие“ ще се позиционира като опозиция. Още през януари председателят ѝ Ивелин Михайлов заяви, че ако неговата формация беше в парламента, щеше да гласува против кабинета на Росен Желязков. Сега казва, че е възможно да работят заедно с „Възраждане“ за сваляне на правителството. Протягат ръка и към МЕЧ. Трите партии заедно са против еврото, обявиха се против бюджета и се противопоставят на военната помощ за Украйна.  Оформя се фронт, който ще атакува стабилността на държавата,  ще 

саботира завършването на евроинтеграцията

 ни чрез присъединяване към еврозоната и ще ерозира евроатлантическата ни принадлежност – зад маската за загриженост за националния интерес. Ще насажда безпаметност за зверствата на комунистическия режим и зловещата роля на ДС. 

Тоест ще прави точно това, което искат Москва и проруският ни президент Румен Радев.  

Вярно е, че трите партии не разполагат с достатъчно гласове, за да доминират, а и не е ясно колко дълго ще оцелее групата на „Величие“ – вече има горчив опит с разпадането си в предишния парламент. МЕЧ вече се лиши от групата си след като се оказа с девет депутати заради преразпределянето на мандатите и криминални афери – в очакване да се появят нови двама, които да положат клетва. Това обаче не понижи градуса на демагогията, тъкмо обратното – председателят на партията Радостин Василев заплаши с размирици. Заяви, че подготвят вот на недоверие.  
Днес от „Възраждане“ обявиха, че внасят вот на недоверие срещу кабинета заради "провал" във външната политика. Не харесват подкрепата за Украйна и санкциите срещу Русия. Имат и още един абсурден мотив – че българското правителство не осъдило Израел за смъртта на служителя на ООН в Газа Марин Маринов. А нима което и да е цивилизовано правителство ще осъди трета страна при незавършено разследване?  Очевидно е, че 

проруският фронт  търси поводи за радикализация   

По думите на Василев, МЕЧ ще окупират парламента, „физически“ няма да допуснат повече Наталия Киселова да води заседания, „къщата на Борисов ще гори“. Ще последва „гражданско неподчинение“, „сръбски сценарий“… Защо точно „сръбски“? Защото демонстрантите по улиците на Белград директно казват, че протестът им не е проевропейски, което идеално се вписва в проруския характер на МЕЧ? И защо „сценарий“? Сигурно защото прокремълските партии изпълняват именно сценарий. За взривяване на държавността.    

Вероятно председателката на парламента Наталия Киселова можеше да не подхожда буквоядски и да изчака новите двама депутати да се закълнат, вместо да разпуска групата. Но и не е нарушила правилника, за да обявяват от МЕЧ „гражданско неподчинение“ в отговор на решението ѝ. А дори да беше, има юридически средства за противодействие. Какво означава депутати да обявят гражданско неподчинение? Дори когато го правят обикновени граждани, това е екстремна мярка, а когато става дума за народни представители е направо политически оксиморон. Тези които трябва да коват законите отказват да ги спазват, демонстративно. От законодатели официално се превръщат в закононарушители. По дефиниция гражданското неподчинение е отказ от спазване на определени закони или норми в името на кауза – но и с готовност да се понесат последиците от извършените закононарушения.  Т.е. ако искат да приложат тази формула, хората на Василев ще трябва да се откажат от депутатския си имунитет. Иначе не говорим за гражданско неподчинение, а за хулиганство. Не че е нещо ново в техния политически лагер. „Възраждане“ поведоха хорото с атаката срещу Дома на Европа. 

Впрочем гражданското неподчинение е свързано с отказ от употреба на сила. Заканите срещу Бойко Борисов за палеж на дома му никак не се вписват в това понятие. Като юрист Василев със сигурност е наясно, че палежът е престъпление и че заканата срещу личността или имота на друг човек също е престъпление съгласно Наказателния кодекс. Дали ако не беше защитен от имунитета си щеше да си позволи подобна разюзданост? А дали от морална гледна точка е редно да остане депутат след станалото? Не личи някой в парламента да се вълнува от това.

От „Величие“ заявиха, че партия МЕЧ е ощетена и очаквано поискаха възстановяване на групата ѝ, без никакъв упрек към Василев.

От ПП-ДБ излязоха с официална позиция, че Наталия Киселова е приложила правилника на НС „по недопустим начин“ и също я призоваха да възстанови групата на МЕЧ. В изявлението нямаше критично отношение, нито загриженост заради словесната атака срещу гражданския мир. Колкото и разединена да изглежда опозицията на пръв поглед, явно проруският лагер може да разчита на известна благосклонност от ПП. А и от някои управляващи. Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов също призова Киселова да преразгледа решението си за разпускане на групата на МЕЧ и по никакъв начин не реагира на агресивното поведение на Василев. Всъщност, като се има предвид отношението на ИТН към президента, не са изключени и други тематични обединения с проруските партии – да не забравяме, че от формацията на Трифонов популяризираха идеята за президентска република.          

Единствено от БСП застанаха зад Киселова, като посочиха, че „напрежение не се гаси със заплахи и заобикаляне на закона, а със спазването му“ и че заканите на Василев за физическа саморазправа „няма да спънат законността“. 

От ГЕРБ заявиха, че „законите са еднакви за всички и всеки, който се бори за тяхното спазване, би следвало пръв да ги спазва“.

Разбира се, заплахите на Радостин Василев може да си останат само заплахи, макар че подобни провокации не бива да се подценяват.    

Но както и да се развият събитията, влизането в парламента на още една угодна на Кремъл партия означава 

мултиплициране на руските наративи

 и на популисткото говорене.  На лицемерния патриотизъм (форматиран от Кремъл) и фалшивите прочити на историята ни (също изработени от Кремъл). На новата мода путинизмът да се маскира като тръмпизъм. Всичко това – не само от парламентарната трибуна, но и в медиите с оглед на практиката да се дава трибуна на парламентарните партии.   

Като става дума за популизъм, „Величие“ се обяви за изразител на „проблемите, очакванията и волята на всеки гражданин, без разлика от етнос, вяра, социално положение и други характеристики“ – разбира се невъзможна мисия с оглед на това, че гражданите имат различни очаквания и различна воля. Тенденцията  при популистите е всичко да бъде максимално обтекаемо, политическата култура  да деградира, обществото да става все по-инфантилно и все по-неспособно да прави осмислен политически избор. Което също обслужва идеално руските интереси.  

Както показаха събитията от 2020 г. насам, политическият пейзаж вече достатъчно размит, за да допуска всякакви конфигурации с „правилната“ формула – било то под юмрука на Радев, в името на „изчегъртването“ на ГЕРБ или санитарния кордон около Пеевски. В една и съща компания може да се окажат ПП и БСП или ДПС-Доган и „Възраждане“, или дори хората на Доган и тези на Пеевски, както стана при приемането на бюджета. 

Проблемът е, че прокремълските партии, дори да са видимо разединени, са подвластни на един център на влияние, който може да ги подтикне към общи действия – по правило в ущърб на България. Прозападните са постоянно разединени.   

Колкото по-мътен е политическият пейзаж, толкова по-големи странности и рискове ни поднася, а влизането на „Величие“ в парламента  определено добави мътилка. 

С новата конфигурация в Народното събрание ще стъпваме на пръсти и ще палим свещи да успеем с присъединяването към еврозоната. Нашият спасителен пояс в свят на несигурност и нарастваща агресия. Не можем да си позволим провал в тази мисия