Зелената сделка означава модернизация на европейската икономика. Българското общество я подкрепя и е готово за разговор по нея, но повечето политици подценяват обществото, не обслужват неговите интереси и не се отличават с особена смелост. Това заяви в интервю за БГНЕС Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика (ЕСВП).

Над 70% от българите смятат, че климатичните промени и зелените политики са много важни и много належащи. 10% смятат, че ситуацията е кризисна и трябва да се вземат много спешно мерки. Това показват данните от проучване на ЕСВП.

„Това е в рязък контраст с поведението на българската политика досега. Едва през последните седмици виждаме някакво начало на говорене по Зелената сделка. Истината е, че българските политици са големи длъжници на обществото по тази тема, защото то знае много за нея, разбира нейната важност, но не намира никакъв отклик. Изключение правеше ДПС, което започна да говори за нея преди месеци, защото това са едни големи европейски фондове, които трябва да бъдат усвоени. Виждаме сега и икономическата програма на ДБ, която е фокусирана около темата за зелената мподернизация“, заяви Весела Чернева. Тя коментира резултатите от изследването е проведено сред 1007 пълнолетни българи в края на януари, което проследява нагласите и очакванията за основните аспекти на Зелената сделка, както и различните бизнес модели за постигане на заложените в нея цели.

Чернева определи като странно антиговоренето за Зелената сделка от страна на ВМРО.

„Те са част от българското правителство, което е представило план за нея. Обществото не познава българската климатична позиция и не смята, че тя е дискутирана достатъчно. Напротив, смята, че решенията по Зелената сделка се взимат задкулисно“, подчерта експертът по европейска политика.

Един от най-сериозните въпроси във връзка с реализирането на този план е затварянето на въглищните централи и мини, което ще засегне редица европейски страни, включително и България.

„Мнозинството от българите знаят, че въглищните централи трябва да бъдат затворени. Над 60% подкрепят тази мярка. Това е един важен резултат от изследването“, отбеляза Чернева.

Според нея не трябва да си заравяме главата в пясъка и да чакаме да дойде последният момент. „Трябва отсега да започнат да се търсят най-правилните решение за хората, които са заети във въгледобива, да се пренастрои българският енергиен микс, така че нещата да не се случат в последния момент по скъп и труден начин. Политиците няма нужда да се страхуват от този въпрос. Това показва нашето проучване. Хората разбират и знаят, че това ще се случи“, заяви експертът.

Европейската зелена сделка е преди всичко начин за модернизация на европейската икономика. Как ще изглежда тя през 2030 г. ще зависи от това в какво ще инвестираме днес.

„В България производството е един път и половина по-енергоемко, отколкото средното за ЕС. Това означава, че в България има огромен потенциал нашата икономика, нашите стоки да станат по-конкурентноспособни, защото може да се спести, ако се инвестира в по-модерно производство. Зелената сделка е средство това да стане“, посочи Весела Чернева.

Тя подчерта, че това не са просто едни фондове, които ще дойдат и ние трябва да наместим под формата на стиропор, или под формата на соларни панели.

„Това е начин да премислим как произвеждаме, каква част от тези ресурси могат да влязат обратно в производството, как може да бъде спестена енергията, как може да се разхищава по-малко вода. Всичко това може да стане, ако имаме една добра рамка. Ако държавата си напише добре домашното сега и не отлага твърде много българската позиция по Зелената сделка“, добави Чернева.

За осъществяването на Зелената сделка страната ни ще получи накуп 12 милиарда евро, което е една огромна сума, но тя няма да е достатъчна за качествен скок в средата, която живеем, начина, по който произвеждаме и по който потребяваме.

„Ролята на правителството не е просто тези пари да бъдат раздадени, а да бъдат използвани така, че да привлекат частен капитал два пъти или три пъти повече. Трябва да бъдат използвани за внедряването на модерни технологии, дигитализация, да бъдат в полза на малките фермери и на различните браншове на селското стопанство. Този тип политики изискват много работа и мислене, изискват преди всичко разговор с обществото, а българското общество е готово за този разговор“, заяви Весела Чернева.