Вили Лилков: Синовете на дявола лъжат и убиват, убиват и лъжат, прикриват лъжата с убийство, убийството – с лъжа

Терорът е довел до появата на нова доминираща прослойка в руското общество - нов антропологичен тип, който ще определя политиката на Русия и живота там за години напред

Кремъл говори за мир, а извършва масови престъпления в Украйна, затова посветих книгата „Синове на Сатаната“  на  украинския народ, за смелостта и куража, казва пред Faktor.bg авторът

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Лилков,  на книжния пазар ще се появи новата ви книга „Синове на Сатаната“, кои са наследниците му, какво се оплоди от болшевишката революция 1917-та? 

- За избора на заглавието бях повлиян от това, което казва за болшевиките Дмитрий Мережковски, един от основателите на руския символизъм, белетрист, поет, философ и преводач, свидетел на ужасите в Русия след революцията. Той ги нарича „синове на дявола“, „лъжци и човекоубийци“: „Лъжат и убиват, убиват и лъжат. Прикриват лъжата с убийство, убийството – с лъжа. Колкото повече лъжат, толкова повече убиват.“ Знаменателно е и посланието на руския патриарх Тихон към болшевиките от февруари 1918 г., с което той обявява делото им за „сатанинско“ и ги анатемосва: „Опомнете се безумци, прекратете вашите кървави разправи. Това, което вършите, е не просто жестоко, то е наистина сатанинско дело...“ Патриархът заклева православните християни „да не встъпват в каквото и да било общение с такива изверги на човешкият род“. 

Запознаването с документите от този период и свидетелствата на потърпевшите и съвременниците, многократно потвърждават техните думи.

- Изследвате един конкретен период – от 1917 до смъртта на Сталин през 1953 година, защо се фокусирахте точно върху него? 

- Това са около 35 години, които комунистическата историческа наука представяше като време на щастлив живот и прогрес за народите в Съветска Русия и СССР, пример за целия свят. Всъщност октомврийският преврат от 1917 г. е последван от жесток червен терор, военен комунизъм, ликвидиране на църквата, гладомори през 20-те и 30-те и 40-те години, съдебни процеси с жестоки присъди и вкарване на милиони хора в концлагери, унищожаване на крехкия елит на руското село. Това са години на жестока цензура и безогледна комунистическа пропаганда, години през които процъфтява доносничеството, а Големият терор и чистките на политическите противници на Сталин увенчават неговата политика в края на 30-те години. Цели народи са обект на депортация, милиони хора умират в концлагери от студ, глад, епидемии и каторжен труд. За всичко това много малко се знае!

- Как Съветска Русия и СССР през тези години повлияват на живота в България и на нейната политика? 

- Впечатляваща е претенцията, заявена в чл. 3 от конституцията на Съветска Русия от 1918 г. да унищожи капитализма и да наложи социализъм в целия свят. За тази цел е създаден Комунистическият интернационал (Коминтерн), чиито пипала проникват в Европа, достигат САЩ и много други страни. Там местните компартии, безусловно предани на Москва, чрез легални и нелегални средства за борба, в т.ч. и тероризъм, засилват класовата борба и предизвикват метежи, въстания и революции. Всички техни действия са добре финансирани и строго координирани и направлявани от Москва, а много от активистите им се обучават в СССР или на място от специални емисари на Коминтерна. Българските комунисти получават пари и внасят оръжие, обучават се в СССР и по заповед оттам организират септемврийският метеж през 1923 г., взривяват храм „Света Неделя“, създават обединени политически чети с анархисти и разбойници, които извършват жестоки престъпления. СССР става убежище за много престъпници, а някои от тях, след обучение са връщани със задача да дестабилизират властта в Царство България. След 9 септември 1944 г. страната ни се управлява изцяло по съветски модел, а комунистическия ни елит прави опит да я присъедини към СССР.   

- Днес никой няма съмнение, че комунизмът се оказа една цинична утопия. Успяха ли болшевиките с кръв, терор и лъжи да я прикрият и подменят истината? 

- Да, много хора по света вярват на пропагандата на болшевиките, те не се задълбочават в книги и архиви, не четат документи. Особено в България, където руската пропаганда е много силна, а образованието след 9 септември 1944 г. е ориентирано изцяло към утвърждаване на мита за „дядо Иван“ и „великото дело на Ленин, Сталин и Октомври“. Но сред четящите и мислещите хора няма заблудени. 

- Да се върнем отново към „синовете“ – каква е съдбата им след 1953 година, след разпада на СССР и днес в путинова Русия? 

- Нека да не се заблуждаваме, че терорът и насилието изчезват след 1953 г. Наистина режимът омеква, ГУЛАГ е разформирован, но комунистическата идеология и пропаганда, и насилието и лъжите продължават да властват. А за съдбата на „синовете“ и резултата от 70 години болшевизъм до началото на 90-те години на ХХ век в много голяма степен са верни думите на Владимир Яковлев, журналист и публицист: „Всички ние, които сме израснали в Русия, сме внуци на жертви и палачи. Абсолютно всички, без изключение. Във вашето семейство не е имало жертви? Значи е имало палачи. Не е имало палачи? Значи, че е имало жертви. Не е имало нито жертви, нито палачи? Значи има тайна. Не се съмнявайте!“

- Фокусирате се върху теми, които са непознати в България. От какви източници черпехте информация, как стигнахте до тях? 

- Книгата е написана въз основа на документи от Държавния архив на Руската федерация, от архивите на НКВД, ОГПУ и общество „Мемориал“, по информация от научни публикации и монографични трудове на учени и изследователи на болшевизма, по свидетелства на очевидци и потърпевши и мемоарите на хора, оцелели от болшевишкия терор. Много ми помогнаха с ценните си препоръки Антон Тодоров, който е един от най-добрите познавачи на болшевизма и на доцент Борис Стоянов от Историческия факултет на Софийския университет. Използвам възможността да изкажа сърдечна благодарност на професор Владимир Жобов за внимателния преглед на книгата и редакционните бележки и на издателство „Сиела“ за професионализма и ползотворното ни сътрудничество.

- Кои са най-шокиращите факти, на които попаднахте в изследването си?

- Трагедията на милионите безпризорни деца, скитащи по цялата територия на СССР и на гладуващите през трите гладомора; канибализмът и изравянето на трупове за храна, в съчетание с безпощадната, азиатска жестокост и демагогия на болшевиките - те непрекъснато говорят за мир, свобода и щастие! Да не говорим за палачите и тяхната свирепост и за непрекъснатата смяна на местата на палачи и жертви. След като приключих проучването на документите натрапчиво в съзнанието ми останаха думите на Мережковски: „Безкрайна лъжа – човекоубийство безкрайно. Лъжат за хляба, лъжат за свободата, но най-много лъжат за мира… Като умиращ от жажда в пустинята крета човечеството към извора на мира, а болшевиките тичат напред и отравят водата в извора.“ Думи, казани преди около век, актуални и днес, когато Русия говори за мир, а извършва масови престъпления в Украйна. Затова посветих книгата на Украйна. За смелостта и куража! 

- Синовете на Сатаната намериха ли път към България? Усещаме ли и днес тяхното присъствие?

- Повече от век те шестват по света, а България се приема от Русия като Задунайска губерния – имперската ѝ доктрина не се е променила в това отношение. Но наред с русофилството, платено или искрено, на което са подвластни много хора, партии и обществени движения, по-голямата част от българите са наясно за какво става дума. 

По-притеснителното е това, което се е получило в „империята на злото“ като резултат от вековния терор и бясната пропаганда, съчетани с мания за величие и желание за световно господство. Унищожаването на милиони хора и налагането на властови позиции на безскрупулни и жестоки типове е оказало огромно въздействие върху оцелелите и психиката на поколенията. Терорът е довел до появата на нова доминираща прослойка в обществото, преди всичко нов антропологичен тип, който ще определя политиката на Русия и животът там за години напред. Което не е никак радостно!