Андрей Пионтковски, Каспаров Ру

На 13 юни на близкоизточния фронт, по време на 4-ата световна война, се случи събитие, способно според мен да повлияе кардинално на глобалния изход от тази война. Армията на Израел осъществи дръзка операция, безпрецедентна в световната история на военното изкуство. Нейните ВВС си осигуриха абсолютно господство във въздуха над територията на страна със 75 пъти по-голяма територия от тази на  Израел и с 10 пъти по-многобройно население.

Престарелите аятоласи – духовните вождове на тази огромна страна – в продължение на десетилетия внушаваха на своите поданици (и не го криеха от околния свят), че сакралният смисъл на самото ѝ съществувание е унищожаването на държавата Израел и извършването на геноцид над еврейския народ. За реализирането на този "религиозен" замисъл те развиваха своя ракетно-ядрен потенциал и обкръжаваха Израел с обръч от терористични прокси режими.

Идеологически подготвеното, финансирано и технически организирано от Иран, чудовищно със своята жестокост терористично нападение срещу Израел на 7 октомври 2023 г. означаваше, че религиозните мислители преминават към практическа реализация на замисления от тях Холокост-2.

Убеден съм, че решимостта на аятоласите в голяма степен беше провокирана от вялата и неадекватна реакция на Запада към продължаващата повече от година и половина (към онзи момент) пълномащабна агресия на путинова РуZия срещу Украйна.

Байдън, формално съюзник на Украйна, с предпазливите си ограничения за използването на западните оръжия принуждаваше украинците да се сражават все едно са със завързани ръце. Идването на Тръмп в Белия дом, с неговата MAGA идеология на крайния изолационизъм, не предвещаваше нищо добро за Израел, а още по-малко за Украйна (която Тръмп недолюбва, меко казано).

В тази тревожна и неопределена ситуация Израел предприе  блестящата си операция "Народ като лъв" – последователно унищожаване на ракетно-ядрения потенциал на Иран, елиминиране на екзистенциалната заплаха за еврейската държава.
В разгара на операцията, се зароди изключително остра политическа дискусия в американския политикум, преди всичко в близкото обкръжение на Тръмп.

Водещите МAGA-идеолози (Банън, Карлсън, Ванс) осъдиха Израел и се обявиха категорично против операцията да бъде подкрепена със сила от САЩ.

От друга страна, близки до Тръмп традиционни републиканци рейгънисти (Греъм, Круз) настояваха поне подземният комплекс „Фордо“ да бъде унищожен от американски изтребители. От самия Тръмп през цялата седмица идваха  невнятни, взаимно изключващи се сигнали, докато най-после не издаде заповед в петък вечерта. Но той е взел това решение няколко дни по-рано. Когато неочаквано и гордо възкликна:
"НИЕ напълно контролираме въздушното пространство над Иран!"

МAGA-фанатиците бяха в отчаяние от "предателството" на своя вожд. Но пък самият той никога не е бил фен на  MAGA. Тръмп винаги е бил си остава преди всичко МЕГАломаниак. Той използваше привържениците на МAGA като електорален клъстер, през първите сто дни обмисляше да конвертира MAGA-идеологията в Нобелова награда за мир. Но Нетаняху му предложи много по-главозамайваща версия на МEGA-Величие – славата на велик американски президент-победител в 4-ата световна война.

И Нетаняху, и Путин вербуваха този малограмотен и ограничен човек с един и същи прост похват – чрез разюздани ласкателства се опитваха в края на разговора клиентът им да се чувства добре на физиологично ниво и да приеме охотно следващия сеанс. 
Те се стремяха към противоположни цели – Путин има нужда от Тръмп като "миротворец", Нетаняху – от Тръмп като военен съюзник, на когото е готов да даде всички лаври на Победителя. Нетаняху беше много близо до заветната цел на 21 юни, когато  накара Тръмп да постави тлъста точка на ядрената програма на Иран, като унищожи с противобункерни бомби „Фордо“ – ключовия обект, недостъпен за израелската авиация. И тук той се отпусна. На следващия ден трябваше да ликвидира дузина аятоласи, започвайки с Върховния, заради чудовищните им престъпления срещу гражданите на Израел, и с това щеше да отреже на Тръмп пътищата за отстъпление, окончателно да го въвлече в сценария за Великия Победител в 4-ата световна война.
Той подцени гигантския натиск, на който беше подложен Тръмп през тези дни от страна на своята MAGA-аудитория. Тръмповото шибано примирие, разбира се, оплеска впечатлението от гениалната военна операция, но то нищо не промени по същество. Абсолютната  доминация на израелските ВВС над цялата територия на Иран не се е изпарила и нищо няма да им попречи във всеки един момент да пометат каруцата на аятоласите и най-одиозните генерали от Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Още повече, уверявам Ви, Президентът Алиев (държавният глава на Азербайджан Илхам Алиев – б.р.) още преди седмица записа свое обръщение към нацията:

"Братя и сестри! Обръщам се към вас, приятели мои.  Падането на престъпния режим в Техеран породи атмосфера на безвластие и хаос на по-голямата част от територията на Иран. В тази обстановка моя най-първа грижа като глава на държавата Азербайджан става  сигурността на 25 милиона наши скъпи съотечественици. Току-що разговарях с моя приятел и брат Президента Ердоган..."

Безусловната Победа на Израел над Иран, заслужена от ЦАХАЛ, но провалена (отложена?) от Тръмп, би оказала огромно политическо и психологическо въздействие върху рашисткия политикум. Това не е мое предположение. Това е експериментален факт. Вой на мрачно отчаяние се разнесе по кремълските пропагандистки  блата на 23 юни, когато показната екзекуция на "стратегическия партньор" вече изглеждаше в кърпа вързана, беше заменен сутринта на 24 юни от радостен писък "размина се".

Ако ще говорим за днешната ситуация на украинския фронт, много е позитивно това, че на "Коалицията на Волята" (Украйна, Германия, Франция, Великобритания) няма да ѝ се мотае в краката самоелиминиралият се вашингтонски "миротворец".

Наблюдаван от рейгъновите републиканци в Конгреса, той  ще продава на европейците оръжието, необходимо на Украйна. Най-важният урок от последните дни за "Коалицията на Волята" е в никакъв случай да не повтаря грешката на Нетаняху и незабавно да изпраща този субект по направлението на руzкия кораб при най-малкия опит от негова страна за  fucking peacemaking.

Що се отнася до изхода от 4-ата световна война, гореизложеното ми позволява  да повторя известната формула на предпазлив оптимизъм, изказана от Уинстън Чърчил на 10 ноември 1942 г. след победата на съюзниците в битката при Ел Аламейн:

"Това сега не е краят. Това дори не е началото на края. Но това може би е  краят на началото."

Превод: Faktor.bg