Владимир Пастухов, Каспаров Ру

Диалектиката на оцеляването на режими като този на Путин винаги е баланс между манипулиране на съзнанието на масите и зависимост от масите. В различни моменти от времето доминира единият или другият принцип. Парадоксално, но в моменти на критични промени в политическия курс Путин зависи повече от масите, отколкото да бъде техен лидер, докато по време на невероятно трудни, но инерционни периоди на следване на установения курс, масите зависят повече от Путин. В този смисъл Путин и неговото обкръжение в процеса на преговори с Тръмп не са толкова свободни в избора си на опции, колкото изглежда на пръв поглед: казват, че масите ще погълнат  всичко. Не всичко и не всички.

От групите, които наистина тревожат Путин, бих откроил младшите и средните офицери, които всъщност определят настроението в армията. За него войната не е просто кариерно израстване (което също, разбира се, е важно), но и единственият шанс да се осъществи мечтата за създаване на модерна армия (а войната очевидно, макар и бавно, но стабилно променя армията, превръщайки я в реална застрашителна сила). И при това без да споменаваме нарастващото политическо значение на армията в обществото и държавата. 
По същия начин и по същите причини бизнесът и свързаните с него служители от средното управленско ниво са заинтересовани от продължаване на войната. За тях войната е, разбира се, и пари, но не само това. Тя е и възраждането на определени индустрии, които на практика бяха загубени след разпадането на СССР. Ярък пример е производството на граждански самолети. И макар надеждите най-вероятно да се окажат илюзорни, но, както знаем, те умират последни.

И в почти всички сфери на индустрии, където и да погледнете, войната прилича на силен наркотик, който първоначално дава еуфоричен и стимулиращ резултат, ако не за всички, то за мнозина. Каквото и да вземем, културата като цяло или конкретното книгоиздаване и филморазпространение, селското стопанство и други сектори на обществения живот, навсякъде идва времето на „майорите“, които искат да станат само с един замах „полковници“.

Това ни принуждава да преосмислим хипотезата, че подкрепата за войната е дело на висшата бюрокрация и по-нисшите класи, които печелят пари от смъртта на войници и цивилни. Според мен, значителни фракции от средната класа, интелигенцията с бели якички, хора от „дълбоката“ държава, разбира се, офицерският и инженерен елит на военно-промишления комплекс са замесени във войната, давайки своята подкрепа. Същевременно, подкрепяйки войната, те се ръководят не само от непосредствени егоистични интереси (кариерни или финансови), но и от погрешното разбиране на така наречени „национални интереси“, тоест изхождат от факта, че войната всъщност има някакъв лечебен ефект върху руското общество.

В крайна сметка, всички тези скрити печеливши от войната също са "за екшъна" (движухата), а понеже друг екшън освен този на Путин не са виждали, днес те ситуационно са за Путин и за войната. Те подкрепят Путин, но Путин също трябва да оправдае техните очаквания, включително да не спира войната. Колебанието на Путин и вътрешния му стремеж да „пропусне шанса“, даден му от Тръмп, са продиктувани не само от ирационални лични мотиви, но и от напълно рационални опасения, че политическото въздействие на подобен мирен изстрел може да бъде разрушително за неговата власт. И тази заплаха не идва от шумните „ядосани патриоти“ като Стрелков или Дугин, а от тихата и привидно лоялни хора от средите на дълбоката държава в Русия. Тази дълбока държава сега е разделена и в нея има много скрити противници на войната, както и тихи, но убедени поддръжници. Путин всъщност е разпънат на кръст между тях, което прави все по-трудно за него да направи сериозна и дълбока политическа маневра.

*Защо Путин не диктува вече хода на играта

Превод: Faktor.bg