Европейската икономика е изправена пред нов външен енергиен шок, но този път реакцията на централните банки вероятно ще бъде различна от тази по време на кризата през 2022 г. Според анализ на The Wall Street Journal политиците в Европа по-скоро ще се въздържат от ново рязко повишаване на лихвените проценти въпреки ескалацията на конфликта в Близкия изток.

След повече от седмица на засилени атаки срещу енергийна и транспортна инфраструктура в региона цените на петрола се повишиха рязко, а облигационните пазари реагираха с понижения. Част от инвеститорите започнаха да залагат, че водещите централни банки – European Central Bank и Bank of England – може да бъдат принудени да затегнат паричната политика, за да предотвратят нов инфлационен скок, подобен на този след началото на войната в Украйна.

Много икономисти обаче смятат, че икономическата среда днес е съществено различна. Докато през 2022 г. инфлацията беше вече висока и подхранвана от нарушени вериги на доставки и напрегнат пазар на труда след пандемията от COVID-19, в момента основният риск е отслабването на потребителското търсене.

„Не смятам, че има основания за ново повишаване на лихвите. По-слабото търсене вероятно ще бъде основният ефект“, коментира икономистът Ваня Ставракева от London Business School.

Несигурността около развитието на конфликта остава голяма. След среща на финансовите министри на ЕС водещият икономически представител на блока предупреди, че последствията могат да варират значително – от ограничен ефект при бързо уреждане на конфликта до стагфлационен натиск при продължителни бойни действия и разрушения на енергийна инфраструктура.

„На този етап не можем да предвидим в кой сценарий ще се окажем“, заяви европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис. „Затова е твърде рано да се говори за конкретни политически решения.“

Въпреки приликите с енергийната криза от 2022 г., макроикономическата ситуация е различна. Тогава European Central Bank повиши основната си лихва с общо 4,5 процентни пункта в опит да овладее инфлацията, предизвикана от скока на цените на енергията и храните след руското нахлуване в Украйна. Bank of England увеличи лихвите с 5,15 процентни пункта.

В началото на 2022 г. инфлацията в еврозоната достигна 5,9% – тогава рекордно ниво – а по-късно се изкачи до 10,6%. Днес инфлацията е около 1,9%, малко под целта на European Central Bank.

Различни са и лихвените нива. През февруари 2022 г. основната лихва на ЕЦБ беше минус 0,5%, докато сега е около 2% – близо до т.нар. неутрално равнище, което не стимулира, но и не задушава икономиката. Във Великобритания основната лихва на Bank of England е 3,75% и според анализаторите вече ограничава икономическата активност.

„Икономическите условия днес се различават съществено от тези през 2021–2022 г., затова се съмняваме, че ще има ново повишаване на лихвите“, посочва икономистът Андрю Уишарт от Berenberg Bank.

Очаква се и European Central Bank, и Bank of England да обявят решенията си по паричната политика на 19 март. Прогнозите на пазарите са лихвите да останат без промяна, като централните банки вероятно ще представят различни сценарии за развитието на икономиката.

Дори при бързо затихване на конфликта цените на енергията вероятно ще останат по-високи, а потребителското доверие – по-крехко. Европейските домакинства вече увеличават спестяванията си, а глобалната несигурност допълнително охлажда разходите.

Това поставя под въпрос надеждите на европейските политици, че икономическият растеж ще бъде стимулиран от силно потребление. „Потребителските настроения вече бяха нестабилни“, отбелязва Ставракева. „Най-големият риск е свързан именно с разходите на домакинствата.“

Според прогнозата на Андрю Уишарт от Berenberg Bank, ако данните потвърдят отслабване на търсенето и продължаващо забавяне на инфлацията, Bank of England може дори да започне понижение на лихвите по-късно през годината – до около 3%