Павел Аксьонов*, Би Би Си

Отбранителната корпорация Rheinmetall, производител на сателитите OHB, постигна споразумение за разработването на мрежа от спътници за германското Министерство на отбраната (Бундесвера). Засега това не е обявено официално, но вече няколко издания съобщиха новината с позоваване на свои източници.

В публикациите този проект е представен като конкурент на Starlink — най-голямата американска мрежа от комуникационни спътници, свързана както с граждански, така и с военни организации.

Германското начинание обаче е свързано не толкова със стремеж към конкуренция с американската компания, колкото с активността на Русия и Китай в космоса. От Бундесвера казват, че космическите апарати на тези страни действат все по-враждебно по отношение на германските спътници.

През есента Германия реши да отдели 35 милиарда евро за развитие на военната си космическа програма. По информация на Financial Times, корпорацията Rheinmetall и OHB може да претендират за част от тази сума.

Техен конкурент в конкурса може да е друга съвместна инициатива, създадена през октомври 2025 г. от компаниите Airbus, Leonardo и Thales.

Отделянето на 35 милиарда евро за развитие на военни космически технологии беше обявено през септември от министъра на отбраната на Германия Борис Писториус – по време на речта му пред космическия конгрес на Федерацията на германската промишленост (Bundesverband der Deutschen Industrie). Той определи като основно предизвикателство за неговата страна в космоса действията на Русия и Китай.

„През последните години Русия и Китай стремително разширяваха възможностите си за водене на космическа война: способни са да създават смущения, да „заслепяват“, манипулират или да прилагат кинетично оръжие за унищожаване на спътници. (…) Системите на Бундесвера вече се сблъскаха с атаки, целящи да ги заглушат. Тези атаки са насочени както срещу армията, така и срещу икономиката, и обществото като цяло.“ — посочи министърът.

През октомври, в интервю за Би Би Си, началникът на британското космическо командване Пол Тедман също разказа за активността на руските и китайските военни в космоса. По думите му, руските апарати доста често заглушават британските спътници.

„На борда им има апаратура, способна за засича нашите спътници – и те се опитват за събират информация от тях.“ — каза още той.

Каква е ролята на спътниците-инспектори

В речта на германския министър на отбраната и интервюто на британския военачалник става дума за т. нар. спътници-инспектори.

Такива апарати могат самостоятелно да се приближават до други спътници и да маневрират край тях.

Инспекторите не са непременно военни спътници, те се използват за изследване на други апарати – например такива, които вече не функционират. Те може да се използват също за извеждане от орбита на спътници, чийто експлоатационен период вече е приключил. 

Но потенциално може да бъдат използвани и за унищожаване на сателити на други страни, затова инспекторите се смятат за системи с двойно предназначение.

Приема се, че след 2010 г. Русия е започнала активно да развива програма за военни спътници-инспектори.

В западната преса, включително в специализирани космически издания, се появи наименованието „Нивелир“, но в официалните руски публикации и изявления не се казва нищо за програма с такова име.

Традиционно съветските и руските военни спътници носят названието „Космос“, като се добавя техният номер по реда на изстрелването. Това се отнася и за спътниците-инспектори, чието съществуване Русия не крие.

Извеждането им в орбита става по различни процедури. Понякога заедно с група обявени апарати тайно се изстрелват и необявени. В други случаи след навлизането в орбита от даден апарат неочаквано се отделя друг.

Например, през 2017 г. от спътника „Космос-2519“ се отдели друг апарат, а от него – още един.

Обикновено такива апарати маневрират активно, приближават се и се отдалечават от ускорителите, които ги извеждат в орбита. Всичко това ги издава, че са инспектори. Някои от тях са извършвали маневри по орбитите на американски военни спътници.

Китай също разработи няколко спътника, чиито характеристики разкриват, че са инспектори. Някои от тях вече са изведени в космоса.

Както отбеляза началникът на британското космическо командване Пол Тедман, „китайците имат много по-усъвършенствани възможности, но руснаците имат повече желание да използват военните си системи в космоса“.

Спътници-инспектори се разработват не само в Русия и в Китай, но също и в САЩ.

Например, американската военна програма за геосинхронна космическа ситуационна осведоменост — GSSAP — оперира с десетина спътника-инспектори, които наблюдават други апарати.

Американските сателити изучават китайските апарати, но маневрите за приближаване се изпробват на приятелски спътници. През септември 2025 г., например, Великобритания и САЩ проведоха първата съвместна военна операция в космоса, като сближиха два спътника на геостационарна орбита.

Спътникова мрежа на ниска орбита 

Спътниците-инспектори често действат на високи орбити. Например, на геостационарна, преминаваща точно над екватора, на височина 35 786 км.

На нея се разполагат комуникационни спътници, включително военни.

Те се движат с такава скорост по отношение на Земята, че да се намират над определена точка от нейната повърхност през цялото време.

Комуникационните спътници могат да покриват от висока орбита голяма площ, а фиксираното им положение помага да се осигури надеждно предаване на данните.

Тези спътници от една страна са уязвими, тъй като положението им е добре известно – те сякаш „висят“ неподвижно над Земята. От друга страна, височината на тяхната орбита служи като естествено препятствие. За да бъде достигната, е необходимо да се използва голям апарат, който да бъде изведен с помощта на тежка ракета-носител.

Независимо от всичко спътниците-инспектори действат на такава орбита.

Те са опасни и за сателитите на други, не толкова високи орбити. Но основното е, че са заплаха за големите единични апарати.

И ако вместо големи комуникационни или разузнавателни спътници бъде разположена мрежа от съвсем малки, но многобройни апарати на ниска околоземна орбита, това силно ще затрудни прехващането им.

Няма да са така мощни, както големите комуникационни спътници, но ще могат да осигурят надеждна връзка за сметка на своята многобройност, мрежовата архитектура и близостта си до земната повърхност.

Такива апарати може да се занимават не само с осигуряване на комуникация, но и с дистанционно проучване на Земята или по-просто казано – с разузнаване.

Спътниците-инспектори са неефективни срещу такива мрежи или „съзвездия“ — целите са твърде много.

Освен това, сателитите в съзвездията са разположени на няколко различни орбити, а за да промени орбитата си спътникът-инспектор ще се нуждае от твърде много гориво. Той фактически може да се движи само в една орбита, най-много да промени височината.

За ефективна борба със съзвездията би се наложило да се изстрелват много инспектори наведнъж, което е прекалено скъпо.

Твърде големи съзвездия

Сега разполагането на сателити на ниска околоземна орбита (примерно от 200 до 2000 км) преживява истински бум в развитието си. На такава орбита се развиват едновременно няколко големи и не толкова големи проекти с гражданско, военно и двойно предназначение.

Вестник „Handelsblatt“ съобщи, че проектът на Reihnmetall и OHB, който се нарича SATCOMBw Stufe 4, към 2029 г. ще разполага с мрежа от поне 100 комуникационни спътника.

Съзвездието Starlink на компанията SpaceX, например, се състои от 9500 действащи сателита (данните са към 22 януари 2026 г.).

Същевременно Space X развива и военния проект StarShield, чиято архитектура е подобна на Starlink, като спътниците ще осигуряват не само комуникация, но и дистанционно наблюдение на Земята, ще изпълняват и други задачи за военните.

Компанията Amazon също планира да изведе в орбита своя група спътници – минимум 3236.

Китай работи по два много големи проекта — „Гоуан“ и „Чианфан“ — планира се изстрелването на хиляди комуникационни  спътници.

Русия също разработва собствена спътникова мрежа.

Задачата е възложена на аерокосмическата компания „Бюро 1440“, която заяви, че смята да създаде свое съзвездие за сателитна комуникация – планираше да изстреля първите 16 апарата през 2025 г.

Това обаче не стана и извеждането на спътниците беше отложено за 2026 г. Не се съобщава какви са причините. Както писа в. „Коммерсант“ с позоваване на свои източници, вероятно компанията не е успяла да създаде апаратите.

Руската авиационна и космическа промишленост сега е подложена на санкции и среща трудности с електрониката, особено по отношение на космическия клас, към който изискванията са повишени.

Освен това, за многобройните изстрелвания при разполагане на големи съзвездия в орбита са необходими по-икономични технологии за извеждане в космоса, като тези на Space X — с ракетни модули за многократна употреба и възможност за чести полети.

Ракети, лазери и облак от шрапнели

Наред с инспекторите има множество други технологии за борба със спътници. Те се разработват от средата на миналия век.

Например, четири страни — САЩ, Китай, Русия и Индия са в състояние да свалят спътници на ниски орбити с помощта на наземни ракети. Те вече са провеждали изпитания с практическо унищожаване на орбиталните апарати.

През 2018 г. в интернет се появи информация за опити на Русия да реанимира съветски проект за авиационна противоспътникова ракета — планирало се е тя да бъде изстрелвана от голяма височина, от изтребител МиГ-31. Оттогава обаче няма информация за тази програма в отворени източници.

През същата година в руската преса се съобщаваше и за друг проект — самолет за радиоелектронна борба, който да може при полет да заглушава спътников сигнал, възпрепятствайки навигацията и радиовръзката. За него също не се казва нищо през последните години.

За борбата със спътници може да се използват и наземни лазери. Те не са в състояние да унищожават апарати на височина от няколко стотин километра, но са способни временно да блокират сензорите им – например оптичните.

Руският лазер „Пересвет“, за който се говори много през последните години, може да е точно такова оръжие.

Накрая, на Запад смятат, че Русия може да разработва технология за борба със спътници, при която се използват стотици хиляди малки гранули.  
Предполага се, че ако бъдат пуснати в орбита с огромна скорост, всяка от тях ще може да унищожи спътник при сблъсък с него.

Всички тези системи обаче не са много ефективни за борба със спътниково съзвездие, наброяващо  хиляди апарати.

Ще са нужни твърде много ракети за прехващане или спътници-инспектори, а самата сателитна мрежа ще е устойчива по отношение на системите за радио-електронна борба, ако е добре развита.

Методът с голямото количество гранули също ще изисква те да са твърде много – все пак вероятността от сблъсък между миниатюрна гранула и малък спътник в космоса е крайно ниска. Спътниците са разположени на няколко орбити и би се наложило да се използват много ракети с голямо количество поразяващи елементи.

Освен това, дори да се създаде облак от боклук в орбита, той ще застраши и апаратите на държавата, която го е пуснала.

И въпреки многобройните проекти за противоспътникови системи, принципът на големите съзвездия на ниска орбита сега изглежда е най-ефективното решение както за граждански, така е за военни нужди.

*Павел Аксьонов е външнополитически наблюдател на Би Би Си.

Превод: Faktor