Крис Ангелов*, Вашингтон

Неотдавна служебното правителство в България предостави на Република Северна Македония (РСМ) списък с изисквания наречен протокол „5+1”, удовлетворяването на който би довело до одобрение от българската страна на кандидатурата на РСМ за членство в ЕС.

Целта на този протокол беше да се защитят българските национални интереси само, че те няма да бъдат напълно защитени дори и македонците да приемат всяко едно от условията му. Сред българските медии и интелектуалци се шири мита, че е достатъчно за българските интереси и тези на ЕС само да пуснем РСМ в съюза и тя автоматично ще излезе от геополитическата сфера на влияние на Сърбия и Русия. Влизането на РСМ в ЕС е абсолютно наложително, но крайно недостатъчно условие интересите на България и Обединена Европа да бъдат защитени.

Като доказателство за това можем да посочим самата България. Тя членува в НАТО от 2004 година и е част от ЕС от 2007 година насам, но до сега това не успяло да я извади напълно от геополитическата сфера на влияние на Русия и Турция, нито пък е предоставило стимул на нейните политици винаги да защитават националните и интереси. Каква е вероятността членството на РСМ в тези същите два съюза да доведе до коренно различен изход? Докато България и останалите страни от ЕС не потърсят дългосрочно решение на този проблем, влиянието на Сърбия и Русия върху Северна Македония е малко вероятно да намалее. 

Преди обаче да се насочи към каквито и да било дългосрочни решения българското правителство трябва постигне договорка с македонските си партньори по въпроса за македонската национална идентичност, който от своя страна има преки последствия за българската национална идентичност. В момента македонската национална идентичност почива върху основите на антибългаризма и македонизма. Да си истински съвременен македонец не е достатъчно само да произлизаш от "древна Македония", а трябва същевременно и да си антибългарин.  

Независимо дали чрез протокола „5+1” или по някакъв друг начин, за България е важно да елиминира антибългаризма като един от двата основни стълба на македонската национална идентичност, защото той е базиран на омраза, антибългарска пропаганда и дискриминация срещу хората в РСМ определящи се като етнически българи. 

В същото време за България е важно македонската национална идентичност да се базира на нещо градивно, защото в геополитиката никога не остава вакуум и антибългаризма може бързо да бъде заменен с друга опасна за българските национални интереси и тези на ЕС доктрина. С оглед на това,  България трябва да окуражава македонизма, но и да упражнява натиск той да приеме форма, която да го направи съвместим с европейските ценности и взаимоотношения. 

По-конкретно, България трябва да признае нацията и езика на РСМ като основни атрибути на нейния суверенитет, но в замяна на това да иска споразумение между двете държави относно произхода на македонския език и начина по който етническите българи се вписват в македонската национална идентичност. 

Достатъчно е двете страни да признаят официално, че от историческа гледна точка, съвременния български и съвременния македонски език произлизат от охридската езикова школа или най-малкото, че имат еднакъв произход. 

Второто нещо за което е достатъчно да се споразумеем е, че съвременната македонска народност се състои като от наследници на древните македонци, така и от етнически българи, сърби и други славяни чиито предци са населявали територията на днешната РСМ през вековете. 

Много хора биха възразили, че дори и сега да се постигне едно подобно споразумение, след приемането на РСМ в ЕС, няма да има институция, която да съблюдава за неговото спазване. 

Точно за да се избегне този проблем, България трябва да се изисква наред с всичко да се учреди и Македоно-Българска Общност по подобие на Британската Общност на Нациите, която е била създадена, за да гарантира законодателното равенство между Великобритания и нейните доминиони са равни по статут. С течение на времето Британската Общност е еволюирала в Общността на Нациите, чиято цел е постигането на международно сътрудничество и насърчаването на икономиката, социалното развитие и правата на човека в страните членки.

Ролята на Македоно-Българската Общност би могла да бъде подобна. Тя би могла да съблюдава за спазването на споразуменията между България и РСМ, както и да разрешава исторически спорове, които могат да възникнат в бъдещето между тях. И двете държави имат нужда от една постоянна институция, благодарение на която да не се променят отношенията между тях след всяка една промяна на политическата им конюнктура.  

Глава на Общността на Нациите макар и само със символично-церемониални функции е английската кралица. В момента в Италия живеят наследници на цар Самуил от благородническия род Ди Фризинга. Струва си да се проучи дали тези хора биха били подходящи и дали биха имали намерението да станат символични лидери на една потенциална Македоно-Българската Общност. Административното седалище на Македоно-Българската Общност би могло да бъде в Охрид, който е град от историческо и културно значение както за България, така и за РСМ. 

Когато става въпрос за защита на националните интереси няма мислене, което да е прекалено нестандартно и подход, който да е прекалено нетрадиционен. 

Господа български политици, вие сте на ход!

*Крис Ангелов е съосновател на Клуб АЛЕМ, чиято цел е да накара политиците в България да предприемат конкретни мерки за справяне с демографската катастрофа. Той работи като икономист в държавния сектор на САЩ и като преподавател на хонорар по икономика във Вашингтонския Адвентистки Университет.