Едвин Сугарев

Светът е в хаос – и това е може би най-точното определение за геополитическото състояние на планетата. Няма никакъв „нов световен ред“ – има ценности, преобърнати с главата надолу; има отломки от доскоро изглеждащата непоклатима архитектура на сигурността; има война, която всички се надяват да е регионална, но тя отдавна се е превърнала в 

основен фактор за разпадането на политическите матрици

 и деградацията на нравствено-етичните правила, върху които се градеше досега западната цивилизация. Този хаос е толкова мощен, че връща човечеството буквално в пещерата, от която си мислехме, че сме излезли след Втората световна война.

Причините, поради които изпаднахме в него? Струват ми се очевидни: нямахме отговор на един въпрос, който наложително изискваше такъв. Ето го: след като мирът, тъй блажения осемдесетгодишен мир, на който се наслаждавахме досега, се гради върху писани и неписани правила на международните отношения, то какво следва да направим тогава, когато някой отказва да ги спазва? Какво следва да направят цивилизованите хора, 

когато между тях внезапно се появи варварин,

 който – уви – е с напомпани ядрени мускули? Отговорът, цивилизованият отговор, който дадохме, е досущ същият, описан в прочутото стихотворение на Кавафис „В очакване на варварите“: чакахме ги пред отворените порти на града, с христовули, речи и дрънкулки в ръце, готови да им дадем много звания и привилегии. 

И въобще не ни дойде наум, че това вече се е случвало, при това не в стихотворение, а наяве, в края на тридесетте години на миналия век, в Европа. Така посрещнахме варваринът Хитлер, сега по сроден начин посрещаме варваринът Путин. Калин Янакиев има право: наистина живеем в 30-те години на ХХ век. Паралелите са толкова много и толкова изобличаващи, че няма как и къде да се скрием от тях.

Не вярвате ли? Ето ви един пример: 

маймунската вяра,

 че наистина се водят преговори за мир – и те ще доведат до край на войната. Определям тази вяра като маймунска, защото наистина противоречи на всякаква логика. И моля, не ми обяснявайте, че Европа трезво се съмнява в добронамереността на тези преговори. Съмнява се, да, но прави отчаяни опити да им повярва въпреки всичко. Иначе как можете да си обясните факта, че се готвят мироопазващи сили, които да влязат в действие, когато тъкмо тези мирни преговори се състоят и настъпи въжделеното прекратяване на огъня? 

Това е именно маймунска логика, тъй като никакви мирни преговори не се водят. Водят се преговори по сделка, при която Украйна се харизва на Русия срещу изгодни условия за бъдещи търговски сделки с руски суровини, от които могат да се очакват големи печалби – тъй като в момента никой не търгува с Русия поради войната и наложените санкции – ерго няма конкуренция. Това е голямата сметка на Тръмп. Що се отнася до тъй наречените „мироопазващи“ сили, те могат да опазят някакво късче от похитения мир, само ако отидат в Украйна и помогнат на нейната армия да победи агресора. Няма никакъв друг начин да помогнат – и добрите ни европейски лидери трябва за знаят това.

Знаят ли го обаче? По-прозорливите вероятно да, но не искат да признаят това си знание – включително и пред себе си. Защото такова признание би означавало, че за справедливостта, мира и свободата на Стария континент трябва да се плати много висока цена – а те не могат да си представят как може да бъде поискана такава от редовите европейци, свикнали да ценят спокойствието, богатството и рахатлъка си повече от някакви си ценности. Затова си казват: по-добре 

да продължаваме да коткаме сатрапа,

 белким в един момент миряса. И да продължаваме да вярваме, че Америка на Тръмп уважава правилата, че самият Тръмп е един от нас и в крайна сметка работи в полза на мира. Затова каквото и да предприемем, трябва да е с негово съгласие.

И те това и правят. Говорят си с Тръмп въпреки пълното му морално безразличие към десетте Божи заповеди, върху които уж се гради нашата цивилизация. Говорят много убедено как едва ли не неизбежно той ще наложи нови санкции на Русия и ще постави Путин на мястото му. Говорят си за Европа и Америка в рамките на НАТО – въпреки че и за слепите е пределно ясно, че Световният полицай е излязъл в пенсия – и на Тръмп въобще не му пука за някакъв си член пети – още повече когато става дума за страна от ЕС, създаден, за да прецака САЩ.

Съжалявам, че трябва да го кажа, ама това са празни приказки. Това е инерционно говорене, което помни добрите стари времена и не иска да приеме, че те са безвъзвратно приключили. И ако в днешния хаос има нещо позитивно, то то е, че 

маските паднаха – и вече е безпощадно ясно кой кой е

 Например по основния за днешните анализатори въпрос дали Тръмп е вербуван от ФСБ още преди да стане президент или е просто идиот, отговорът е положителен и спрямо двете хипотези. Крайно време е да свикнем, че едното не изключва другото – което американските реднекове ще разберат с огромно огорчение и огромно закъснение. Но това, че някой предава страната си в състояние на перманентна идиотия, ни най-малко не ограничава белите, които неговото поведение прави в световен аспект. 

Ето ви една от тях: синхронът в нравственото уродство между Путин и Тръмп е могъщ глобален стимул за новата коалиция на деспотиите, която се формира пред очите ни. Вече си нямаме работа само с Русия плюс Иран плюс Северна Корея; вече си имаме работа още няколко плюса: САЩ, които вероятно с добронамерен поглед биха наблюдавали как уж „локалната“ война се превръща в общоевропейска – и как един от евентуалните им конкуренти за световно господство бива съсипан; Китай, който дебне момента, в който ще стане удобно и безопасно да прилапа Тайван; Бразилия, която с удоволствие би положила усилия да превърне цяла Южна Америка отново в изцяло ляв континент. 

Плюс още плюсове: пети колони на Русия по цял свят, особено силно подхранвани в бившите страни от Източния блок; профашистки партии и партийки, които с удоволствие си другаруват с Путиновата сатрапия – срещу щедро финансиране, разбира се. Плюс още един фактор, тъй силно подценяван днес: глобализацията създаде друг световен ритъм, към който много от обитателите на днешния свят не могат да се нагодят – поради което се чувстват 

социално изключени, пренебрегнати и ощетени

 Не става дума за някакви прослойки – става дума за милиарди, които са недоволни – и тяхното недоволство е основният фактор, който попълва редиците на пропутиновското мислене, чувстване и разбиране за света.

Това е картината на днешния хаотичен свят – света, който получихме в наследство от собственото си късогледство и нежелание да приемем реалностите такива, каквито са – а вместо тях продължавахме да следваме инерционно добрите модели, подарени ни от съдбата след рухването на Берлинската стена. Крайно време е да разберем, че тези модели вече не съществуват, че светът продължава да се развива циклично и днес сме в цикъла на злото – че махалото е изминало своя път и е стигнало до крайната си точка в обратната на исканата от нас посока. И е крайно време да видим истинските лица под прикривалите ги до този момент маски. И да си направим съответните изводи. 

Ето някои от тях – просто за пример. 

Извод първи: с терористичните режими не може да се преговаря. Те могат единствено да бъдат сломени чрез сила – колкото и скъпо да ни струва това.

 Извод втори: Агресорът не може да бъде умилостивяван. Всеки такъв опит само помпа неговите мераци за нова агресия. 

Извод трети: НАТО в досегашния си формат не съществува. Съществува европейска коалиция на желаещите, която трябва да се оправя сама, без да разчита на САЩ.

 Извод четвърти: колкото и да не ни се иска, вероятно ще се наложи да воюваме, за да запазим мира, човешките ценности и свободи на нашия континент. И ако трябва да го правим, е най-добре да не се вслушваме във вайкания от типа на: само да не се стигне до ескалация. 

Тук една голяма скоба и един пример по отношение на последния извод: следващият път, когато руски самолет наруши въздушното пространство на страна от НАТО, за да защитава „сенчестия“ флот, той 

трябва просто да бъде свален,

 а не да се вцепеняваме от опасения да не предизвикаме по-голяма война. Впрочем наистина ли някой си мисли, че руските войски съвсем случайно се струпани по границите с Финландия? Може би Путин просто ни плаши, така ли? А някой да си спомня, че така се говореше и дни преди да започне агресията срещу Украйна?

И още един пример: наскоро Марк Рюте напомни, че Русия в момента произвежда в пъти повече оръжия на година, отколкото всички страни от НАТО, взети заедно. Това е точно така – за водената война и въоръжаването покрай нея отиват 40% от руския бюджет. Цифром и словом: четиридесет. Къде са въжделените пет процента, които днес ни се струват непостижими?  Къде са двата процента, които повечето членове на НАТО реално отделят? И случайна ли е тази диспропорция? Ако все пак сме способни да разберем, че не е случайна, тъй като 

режимът на Путин се крепи само благодарение на външния враг,

който консолидира руското население и по стар атавистичен рефлекс го кара да търпи и нищетата, и напразните жертви от войната, то няма как да не признаем, че сблъсъкът е неизбежен – и тогава заставаме пред въпроса: кога е по-добре да се състои той? Когато Путин набере достатъчно мощ, за да се изправи пред НАТО с изгледи за успех, или сега? 

Разбирам, че много ни се ще да избегнем отговора на този въпрос, на това само ще удължи нашето традиционна късогледство спрямо Империята на злото. Все пак не трябва да забравяме, че войната продължава – и че ние също сме част от нея, колкото и да ни се струва, че не воюваме. Защото с нас воюват – и още как – подмолно и тихо, по фронтовете на хибридната война. В този смисъл се налага да направим и 

пети извод: националните фактори от тази война, разноцветните пети колони във всяка една от страните от ЕС, трябва да бъдат обезвредени. Не можем да си позволим – когато новият фашизъм е възтържествувал в една страна, разположена върху единадесет часови пояса, да го отглеждаме и в задния си двор. Фашизоидните и пропутиновски формации трябва да бъдат ограничени със закон, а държавите, в които те са победили – като Унгария и Словакия например, трябва да бъдат вкарани във фризера и членството им в европейската общност трябва да бъде замразено. Иначе хаосът ще продължава – докато някой хубав ден ни погълне.