Посещението на сръбския президент Александър Вучич в Москва за парада на 9 май засили напрежението между Белград и Брюксел, въпреки уверенията му, че Сърбия остава "твърдо на европейския път". Въпреки че Европейският съюз ясно предупреди Вучич за политическата символика на подобен жест, сръбският лидер демонстративно присъства на тържествата, редом с руския президент Владимир Путин – дни след нови удари в Украйна.

"Не можеш да празнуваш освобождението преди 80 години, без да осъдиш днешната агресия", заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща по време на визита в Белград, визирайки войната в Украйна – позиция, която Сърбия така и не е подкрепила с действия. Белград отказва да се присъедини към санкциите срещу Русия, въпреки настояванията на ЕС и въпреки, че кандидатства за членство от 2012 г.

Вучич от своя страна твърди, че „не е заблуждавал никого“ относно визитата си, и настоява, че Сърбия не е изневерила на европейската перспектива. Въпреки това, страната продължава да води двупосочна политика: икономически обвързана с ЕС, но политически и енергийно зависима от Москва.

От началото на войната в Украйна Сърбия е приела стотици хиляди руски граждани, не е наложила нито една санкция и поддържа топли отношения с Кремъл. Сега Белград преговаря и за ново газово споразумение с Русия, тъй като настоящото изтича в края на май.

Антонио Коща обяви, че разширяването на ЕС остава приоритет, но подчерта, че "интеграцията трябва да се превърне в действия". Брюксел все по-често поставя въпроса: може ли Сърбия да остане надежден партньор, ако продължи да играе ролята на геополитически балансьор между демократична Европа и авторитарна Русия?