Димитър Иванов

Днес е неделя в навечерието на големия християнски български празник Отчовден. Отчовден в миналото е отбелязван на 1-ви ноември, откъдето и до днес се спазва възстановената от миналото традиция на честване Деня на будителите. Будителите се празнуват в православна България до 09.09.1944 г. съвсем естествено в деня на най-големия и най-тачен светец от българския род – свети преподобен и богоносен наш отец Йоан Рилски Чудотворец. До календарната реформа на 1-ви ноември, а днес, след нея, на 19-ти октомври. Голям празник! Но на този ден 18-ти октомври в България се чества и 

Денят на парашутиста,

 макар по църковному да се отдава прослава на св. Злата Мъгленска. Явно и в Българската църква повече се тачи Денят на парашутиста. Проведен бе днес т.нар. “епархийски избор за нов Доростолски митрополит”. Парашутист е пак парашутиран за нов митрополит. Както Faktor.bg вече прогнозира за пръв “избраник” на силистренските църковни избиратели с 18 гласа е посочен вторият викарен епископ за Пазарджик на владиката Николай Пловдивски – Яков Константийски. На второ място с 12 гласа е избран Троянско-Бачковския игумен Сионий Велички. 

Избирането на такава двойка за номинация измежду т.нар. достоизбираеми петима кандидати за овакантения Доростолски епархийски престол предизвиква вече интрига между синодалните митрополити, тъй като вечният бушон Герасим Мелнишки (верния син на Москва) остава да брани като Гл. Секретар Синодната канцелария. Интригата между владиците е ясна. Яков Константийски ще бъде подкрепен от тримата митрополити на Хаджидимовската света обител – Даниил Видински, Серафим Неврокопски и Григорий Врачански. Те не могат да подкрепят Сионий поради конфликт при митрополитския избор за Неврокоп (Гоце Делчев); поради неприключила проверка на Анкетна комисия на Св. Синод за агресивни аморални действия на същия като ректор на Софийската семинария, от която бе отстранен; поради различни еклисиологични възгледи и поради прекия му ангажимент към Николай Пловдивски – когото те не желаят за свой следващ патриарх. Яков би получил подкрепата на тримата хаджидимовити архиереи, тъй като е техен духовен брат от същия манастир и имат общ духовен наставник в лицето на покойния митрополит Натанаил. А така и връзката на двамата с Даниил Видински ще бъде абсолютно завинаги ненакърнима от единия край на българската част на р. Дунав във Видин до другия – в Силистра. Тяхната обща съдба е положена отдавна още при жестокото убийство, извършено в Неврокопска епархия от свещенослужители над отец Стефан Камберов, канонизиран от Синода на дядо Пимен за новомъченик – изповедник, за което официалният Синод мълчи вече с десетилетия. И двамата се говори, че са присъствали при това престъпление с различна степен на съучастничество.
С избирането на Яков за Доростолски митрополит Николай Пловдивски си изгражда мост към Григорий Врачански, който още като временно управляващ Видинска епархия искаше да избере Яков за митрополит във Видин. Доволни ще са всички страни в Синода, дори и доскорошния кадровик в БПЦ проф. Иван Желев Димитров, агент Ангелов от ДС, на когото всичките му производни ще са до един български митрополити, благодарение на съвместната им дейност с Пловдивския владика, макар разиграваната от двамата симулация уж на нетърпимост. Йоан Варненски, който е във вечна деликатна ситуация, най-деликатно ще обясни на своя приятел – дядо Сионий, че заради ужким общата тенденция и за доброто на св. Църква (каквото и да означава това) ще подкрепи линията, заложена от дядо Натанаил (също каквото и да означава това). Владиката за САЩ, Канада и Австралия ще е удобно далеч в Ню Йорк, откъдето ще бъде отново изненадан и с почуда. Наум Русенски, намирайки се по средата на българския дунавски бряг между Видин и Силистра случайно би пуснал невалидна бюлетина. Прокремълският Гавраил Ловешки 

ще се съобрази с московския агент, 

временно действащ като “наш човек в тила на врага”, за да докаже отново лоялност. А другите – другите са работа на дядо Николай. Той ще реши кое от двете “хубавини” му е най-натамън за предстоящия избор за наследник на… Той е… Неговото име е…
Апропо, може би само той – Неофит би се отблагодарил на Сионий за сияйните му грижи като игумен на две ставропигии, от които са обгрижени и Неговото Светейшество, и Неговото Надсветейшество Ангел Младенов и неговия викарий Поликарп 1, барабар с Поликарп 2.

Но той пък Патриархът, той е зает с други по-важни неща. Всъщност нека е честит първият труд на патриарх Неофит. Той е станал личен биограф на българския архимандрит Харалампий в Цариград, когото Вселенският патриарх Вартоломей назначи за духовен водач на българите в Истанбул. Като чете човек написаната от Неофит биография на Харалампий, която той е изпратил на Вартоломей, да се чуди защо Неофит, а не именно Харалампий е Български патриарх. Невероятен материал! Дано скоро този труд на Неофит да бъде издаден от Синодално издателство в специализирано издание за обучение в богословските школи в страната как се хвали някой и

как се пише донос от агент на ДС в условията на хибридна война

А биографията Харалампиева Неофит я праща приложена към придружително писмо, изпълнено с множество недоразумения и противоречия. Правописните и стилистични грешки ги отдаваме на неговото “първосветителско” мислене, водещо до няколко състава по НК и НПК.

А докато в Силистра силистренци си избират двама от петима (най-достоизбираемите от предложените за достоизбираеми от Синода), докато Неофит чества 75-годишния си юбилей в пазене живота си от коронавирусна инфекция, то Вселенският патриарх Вартоломей I днес хорастатисваше (молитвено участие от патриаршеския трон) по време на св. Литургия в българския храм “Св. Йоан Рилски” в истанбулския квартал Шишли и даде своите високи положителни оценки първо за архимандрит Харалампий, после за архонт Димитър Атанасов, впоследствие за Васил Лязе – председател на Български църковен екзархийски вакъф, не на последно място за блаженопочившия Български патриарх Максим и своите поздрави (не оценки) за сегашния Български патриарх Неофит.
След сигналите, символите и посланията, които Неофит дава към Майката-Църква в Константинопол, Истанбул – Вселенската Патриаршия, след мълчаливия отказ да извърши единствено правдивото и канонично деяние – вписването в българския патриаршески диптих името на Киевския и на цяла Украйна митрополит Епифаний I, след позорното поведение към назначения за български духовен ръководител в Истанбул, след незачитане на каноническия ред за посещения и богослужби в Света Гора – Атон и след надчетиригодишното непризнаване решенията на Светия и Велик събор на Православната църква на о-в Крит, то Българската църква попада в некоронавирусна изолация.