Еньовден, 24 юни, е един от най-колоритните летни празници, съчетал древни вярвания и представи, магически практики и ритуали.
В представите на българите в този ден „св. Еньо започвал да кърпи кожухчето си”, а Слънцето ставало по-рано от всякога. Тогава то било особено игриво и благодатно. Затова всички ставали още преди да изгрее, търкаляли се в росата по ливадите, за да са силни и жизнерадостни. Девойките изнасяли навън чеиза си, за да го благослови Слънцето. Младежите палели огньове и ги прескачали, за да са силни и жизнени. Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината.
Отколешна традиция е да се берат билки на Еньовден. Познавали ги врачки и баячки, които свивали еньовденски китки, с които се кичели и млади, и стари; лекували всякакви болести. На Еньовден гадаели за женитба, за късмета на момите и ергените.
Ключово място в празничната обредност на Еньовден има обичая ‘еньова буля’. Той се изпълнява за измолване на добра реколта и в него участвали само девойки.
Според българските поверия билките брани на този магически ден са най-лековити и пазят силата на лятното Слънце цяла година.
Още от Вяра и демони
Честваме успение на св. Иван Рилски - небесният закрилник на българите
От пустинник в Рилската обител до любим патрон на един цял народ
Почитаме великомъченик Мирон Презвитер
Жития на светците
Йерусалим! Гробът на Света Богородица - минало и настояще създават бъдещето
Сакрално място - пещерата е само на 30 метра от Гетсиманската градина, а преданието гласи, че точно тази пещера е използвана от Христос и учениците му да се укриват и преспиват в ония драматични нощи, когато се е пишела историята на Новия завет