Еньовден, 24 юни, е един от най-колоритните летни празници, съчетал древни вярвания и представи, магически практики и ритуали.
В представите на българите в този ден „св. Еньо започвал да кърпи кожухчето си”, а Слънцето ставало по-рано от всякога. Тогава то било особено игриво и благодатно. Затова всички ставали още преди да изгрее, търкаляли се в росата по ливадите, за да са силни и жизнерадостни. Девойките изнасяли навън чеиза си, за да го благослови Слънцето. Младежите палели огньове и ги прескачали, за да са силни и жизнени. Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината.
Отколешна традиция е да се берат билки на Еньовден. Познавали ги врачки и баячки, които свивали еньовденски китки, с които се кичели и млади, и стари; лекували всякакви болести. На Еньовден гадаели за женитба, за късмета на момите и ергените.
Ключово място в празничната обредност на Еньовден има обичая ‘еньова буля’. Той се изпълнява за измолване на добра реколта и в него участвали само девойки.
Според българските поверия билките брани на този магически ден са най-лековити и пазят силата на лятното Слънце цяла година.
Още от Вяра и демони
“Ако тези млъкнат, камъните ще заговорят”
Когато БПЦ в скоро време възприеме решенията на Критския Събор, какво ще правите?
В Неделя на Всички български светии се измолва молитвеното им застъпничество за България
На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на История Славянобългарска. В това време е канонизиран и Св. Софроний Врачански.
Почитаме преподобни Онуфрий - вечният скиталец из пустинята
Жития на светците