Косара Белниколова

„По време на социалистическия режим е осъществяван голям натиск върху всичко, наситено с християнска обредност. Именно тогава се е получило „одомошаване“ на обредността – затваряне в рамките на семейството и дома, далеч от очите на властите. Други ритуали, които са били публични – с изнасяне на обредността, са се позабравили.“ Това разкрива пред Faktor.bgобясни д-р Галин Георгиев. Той е експерт в Иститута за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН, и се е посветил на изследвания свързани със семейната обредност, както и културата и идентичността на българите в Украйна и Молдова, и на гагаузите от района на Източна Тракия.

„Конкретно за великденските традиции, по времето на социалистическия режим, хората дори не се поздравяваха по християнски. За жалост това е довело и до обезверяване, заради атеизмът, който на места е бил войнствен. Той е обезличил не чисто обективни традиции, но и вярата. Хубав пример за място, където повече са се запазили ритуалите е Западна България“ отбелязва етнологът неприятната тенденция.

Самият той е изследвал бесарабските българи. „Въпреки че са били много дълъг период под въздействието на съветската политика, понеже районът, който обитават е отдалечен от центъра на тогавашния Съветски съюз, тези хора се успели да консервират много от обичаите си. Един техен интересен обичай е от град Чаишия. Те го наричат „великденски прът“. Това е едно интересно обикаляне с песни и танци на момите в селото – олицетворяват лазарките, които са обикаляли предишната седмица преди Великден. По време на великденските празници, обикалят и пеят песни. Самите бесарабски българи, заради това че са били разположени в една чужда етническа среда, са консервирали до ден-днешен културата и езика си. Малцинството от Украйна, има своите културни организации и правото да изучават родния си език. Имат двойствена идентичност и живеят в добре уредени селища. През последните 20 години погледът им е обърнат към България. За жалост историческата памет вече е изчезнала, въпреки че пазят много от обредите си. Те са една „културна лаборатория“, където могат да бъдат изучавани забравени традиции и обичаи.“ разказа етнологът.

Георгиев не пропусна да отбележи и влиянието на конфликта между Украйна и Русия, който съществува от няколко години. „Той има отражение в живота на тези хора, защото като цяло тази общност е двуезична и са настроени като цяло про-руски – по-скоро възрастното поколение. Те съхраняват мита за освободителката Русия. От друга страна Украйна с нейната нова и силна национална политика, формира в новите поколения едно силно национално чувство за принадлежност. Може да се наблюдава интересен сблъсък на мнения – дори в едно семейство. Това са сложни процеси, защото те имат роднини в целия Съветски съюз. Хубавото е, че имат силна ориентация към България във връзка с обучение, защото е страна-членка на ЕС. Да не забравяме, че това не са малко хора – около 250 000 човека в Украйна и 90 000 в Молдова, чиито очи са вперени в България. Във всички случай е важно България трябва да има една по-силна политика към сънародниците си в чужбина, защото се възраждат техните национални чувства.

Георгиев акцентира, че червеният цвят е и най-предпочитаният за боядисване на яйца. Именно с първото обагрено яйце се прави и наричане.За пренасянето на запалена свещ от храма до дома има вярвания, и извън християнството, че предпазва от градушка, и от болести в дома.„Мисля, че има възраждане на паметта за по-стари традиции. Естествено обикновеният човек не познава символиката в детайли. В много краища от една страна се припомнят позабравени традиции, а от друга се продължават“, казва още експертът.

В галерия - обичаи на бесарабски българи