В народния календар нашите предци са отделили специално място на повелителите на летните бури и гръмотевици. На тях са посветените два празника - летен Никулден (9 май) и Герман (12 май), които имат обща семантика.
Първият съвпада с деня, в който са били пренесени мощите на св.Николай Чудотворец от Балканския полуостров в италианския град Берн през 9 в., откъдето идва и името на празника.
В народната вяра светецът бил господар на летните дъждове и бури. Затова при голяма суша се изпълнявал обичая “покръсти”. Девойки, облечени в стари черни дрехи, се събирали в двора на черквата, обикалят го три пъти, пеят обредни песни и изричат магически слова, за да омилостивят природни и измолят благодатен дъжд. Докато момите пеели, попът ръсел със светена вода, освещавал дърветата, чешмите, изворите и кладенците. Традиционно празникът завършва с коленето на курбан и общоселска трапеза в чест на св.Николай.
Подобен смисъл има и празникът Герман, който по време съвпада с деня на свети Герман, патриарх Цариградски.
На този ден се изпълняват специални ритуали само от жени и девойки, които вече са участвали в обичая “пеперуда” и са свързани с легендата за Герман. В народните представи той бил повелител на летните бури – град, дъжд, огнени стихии. Имал си няколко побратими – Вартоломей, Лисе, Видовден, но сред тях бил най-голям и от неговата воля зависело дали хората ще се радват на хубаво време и добра реколта.
Първообраз на Герман била глинена кукла, с ярко очертани мъжки полови белези. В някои селища куклата правели от дърво, листа от лапад, метла и парцали. Полагали я в сандък, на който палели свещи и оставяли цветя, а жените я оплаквали, сякаш е мъртвец, като наричали: „Мамин Герман, мамин Герман, умря от суша за киша!”
После извършвали ритуално погребение – попът опявал куклата, след което я хвърляли в реката. Ритуалът завършвал с нареждането на обредна трапеза за „Бог да прости” .
Изпълняваните ритуали имали магически смисъл – да омилостивят Герман и измолят благодатен дъжд. Ако това станело, всички излизали на нивите и благославяли Герман, гърмяли с пушки в знак, за да ознаменуват чудото.
Именници: Герман, Геран, Геро, Герчо, Герасим, Гера, Геранка, Герка, Германка.
Още от Вяра и демони
Днес възпоменаваме София и нейните добродетелни дъщери - светиците, победили смълтта
Легендата за светиците Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София се е превърнала в символ на най-висшите християнски добродетели, пребъднали през вековете
Палим свещ в памет на великомъченица Евфимия Всехвална
Жития на светците
Българската църква пълзи под полите на руската докато Путин стъпва по костите на украински деца
Нескопосано тропащото руско-българско църковно хоро, се вие не само в ущърб на братския и измъчен от Москва украински народ, то вреди трайно и на без това хилавото българско духовно здраве