В народния календар нашите предци са отделили специално място на повелителите на летните бури и гръмотевици. На тях са посветените два празника - летен Никулден (9 май) и Герман (12 май), които имат обща семантика.
Първият съвпада с деня, в който са били пренесени мощите на св.Николай Чудотворец от Балканския полуостров в италианския град Берн през 9 в., откъдето идва и името на празника.
В народната вяра светецът бил господар на летните дъждове и бури. Затова при голяма суша се изпълнявал обичая “покръсти”. Девойки, облечени в стари черни дрехи, се събирали в двора на черквата, обикалят го три пъти, пеят обредни песни и изричат магически слова, за да омилостивят природни и измолят благодатен дъжд. Докато момите пеели, попът ръсел със светена вода, освещавал дърветата, чешмите, изворите и кладенците. Традиционно празникът завършва с коленето на курбан и общоселска трапеза в чест на св.Николай.
Подобен смисъл има и празникът Герман, който по време съвпада с деня на свети Герман, патриарх Цариградски.
На този ден се изпълняват специални ритуали само от жени и девойки, които вече са участвали в обичая “пеперуда” и са свързани с легендата за Герман. В народните представи той бил повелител на летните бури – град, дъжд, огнени стихии. Имал си няколко побратими – Вартоломей, Лисе, Видовден, но сред тях бил най-голям и от неговата воля зависело дали хората ще се радват на хубаво време и добра реколта.
Първообраз на Герман била глинена кукла, с ярко очертани мъжки полови белези. В някои селища куклата правели от дърво, листа от лапад, метла и парцали. Полагали я в сандък, на който палели свещи и оставяли цветя, а жените я оплаквали, сякаш е мъртвец, като наричали: „Мамин Герман, мамин Герман, умря от суша за киша!”
После извършвали ритуално погребение – попът опявал куклата, след което я хвърляли в реката. Ритуалът завършвал с нареждането на обредна трапеза за „Бог да прости” .
Изпълняваните ритуали имали магически смисъл – да омилостивят Герман и измолят благодатен дъжд. Ако това станело, всички излизали на нивите и благославяли Герман, гърмяли с пушки в знак, за да ознаменуват чудото.
Именници: Герман, Геран, Геро, Герчо, Герасим, Гера, Геранка, Герка, Германка.
Още от Вяра и демони
Почитаме светлата памет на свети Климент Охридски
Жития на светците
Кой ще последва примера на премиера Радославов да изгони от България натрапения светец Невски
Вместо да слави името на светите братя Кирил и Методий или Борис Покръстител, катедралният ни храм е кръстен на последовател на Пророка
Църквата почита св. Екатерина
В преданието се разказва как ангели отнасят тялото ѝ в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир.