17 октомври

Свети преподобномъченик Андрей Критски

Андрей живеел като пустинник на о.Крит във времето на иконоборческата ерес. Открито се опълчил срещу пакостното учение, което тъпчело светите книги. За проявената дързост бил подложен на жестоки изпитания. Умрял трагично от ръката на зъл еретик.

В същия ден църквата отбелязва и паметта на пророк Осия.

18 октомври

Свети апостол и евангелист Лука

Лука от малък проявявал дарби и голям интерес към медицина и живопис. Съдбата го срещнала с Христос, чийто последовател станал. След време бил избран за един от 70-те апостоли и спътник на , ап.Павел. Мъченическият му живот завършил в Ехаия, където умрял на 80 години.

На тази дата църквата почита паметта и на света великомъченица Злата Мъгленска.

19 октомви

Свети Иван Рилски Чудотворец

Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патрон на българските будители.

Роден е вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).

До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър”, под връх Руен във Влахина планина, където придобива богословско образование и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, първо се установява във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса. Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа. 

След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).

През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

Днес празник имат и лекарите, тъй като светецът се смята за покровител и на медиците.

20 октомври

Свети мъченик Артемий

След смъртта на Константин Велики настанал голям смут в духовния живот на империята. Неговите наследници – Констанций, привърженик на арианството и Юлиан, ревностен езичник, се опълчили срещу църквата, а добродетелните християни - преследвали и убивали.

При управлението на Юлиан страната се готвела за война с персите. Императорът заминал за Антиохия, където по това време се намирал египетският управител Артемий - храбър и доблестен войн, когото всички уважавали. Заедно с император Константин Велики той станал свидетел на чудния кръст, който се явил на небето. И лично отнесъл от Ахаия в Цариград мощите на светите апостоли Андрей, Лука и Тимотей. Затова, когато Юлиан се появил в града, Артемий открито възнегодувал срещу императора езичник и смело благовестявал истината за Христос.

Разгневеният император подложил твърде старият Артемий на жестоки изтезания. А после го осъдил на смърт. Свети Артемий умрял мъченически в 361 г., когато бил публично посечен с меч.

21 октомври

Преподобни Иларион Велики

Иларион се родил в Палестина, в семейство на езичници. Получил добро образование в Александрия. Там изучил Христовото учение. За кратко живял при преподобни Антоний Велики. После станал монах и се върнал в Палестина, за да проповядва Божието слово.

Изпълнен с отшелнически настроения, Иларион раздал богатството си. Преселил се на пустинно място и заживял в пълно уединение. Бил усърден наставник за жителите на Палестина. А Бог го дарил и с чудотворна сила – да лекува слепи и глухи, сакати и хроми, като докосва ръката си до страдащите.

Скоро светият отец издигнал голяма обител заедно с многобройните си ученици. Някои от тях се пръснали по села и градове и основали много манастири. А преподобни Иларион се заселил там, където умрял неговия учител.

Преди да издъхне, преподобни Иларион завещал на любимия си ученик Исихия едно Евангелие, преписано със собствената му ръка и единствената простра дреха, която имал. Това се случило в 372 г.

Днес църквата почита и светлата памет на свети Иларион, епископ Мъгленски.

22 октомври

Свети равноапостолни Аверкий, епископ Йерополски

Свети Аверкий бил третия епископ на град Йеропол, Мала Азия. Като всеки предан църковен служител вярно служил на своето паство. Но болката му били голяма, като виждал заблудата, в която жиеели неговите съграждани. Огромно било разочарованието му, като гледал как хората се кланят на немите езически богове.

След едно странно видение епископът отишъл в градското капище и раздробил на късове издигнатите там идоли. Враговете разбрали за деянието му. Отишли в дома му и яростно се нахвърлили върху него. Без всякаква нотка на страх и безпокойство св.Аверкий излязъл сам на площада. Изправил се и пламенно започнал да говори кой е истинския Бог. Вперили погледи в достолепната му осанка, хората слушали жадно мъдрите слова на апостола. Повече от 500 повярвали в него и приели светото Кръщение.

Остатъка от живота си епископ Аверкий прекарал в митарство из Сирия, Киликия, Месопотамия, Рим, където сеел словото Божие.

Свети равноапостолни Аверкий умрял в 167 г. на 72-годишна възраст.

23 октомври

Свети апостол Яков, брат Господен

Яков бил син на Йосиф, затова го наричали брат Господен. Когато се родил Иисус, той заминал със Света Богородица и Младенеца за Египет. Станал предан последовател на Спасителя и един от 70-те верни негови ученици.

Апостол Яков се трудил усърдно за разпространението на Христовата вяра. Затова съгражданите му го наричали ‘праведен’. Той станал първият епископ на Йерусалимската църква и писател на първото от посланията на Новия завет в Библията.

По негова инициатива бил свикан първият църковен събор, наречен Апостолски, който решил езичниците да бъдат свободни от спазването на юдейските обреди и всички да са еднакво равни пред Бога.

Фарисеи и книжовници виждали в делото на ап. Яков голяма заплаха за юдейския народ. По време на големия празник Пасха в Йерусалим поискали от епископа да отвърне народа от Иисус. Вместо това, качения на покрива на храма отец високо извикал: „Иисус Христос е Син Божий...Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!!”

Обезумели, фарисеите започнали да хвърлят камъни по св.Яков. Най-разярените се качили на покрива и разбили главата му с тежко кросно.

Това станало през 63 г., когато епископ Яков бил на 66 години.

Оттогава всяка година в деня на неговата смърт църквата изпълнява тържествената света Литургия, написана от св.апостол Яков.