"Нова година - нов късмет" - казва народната поговорка, затова ритуалите и обичаите, свързани с нейното посрещане, целят осигуряването на щастие, здраве и благополучие през бъдещата година.

В традиционния календар първият ден от Новата година е известен като

ВАСИЛЬОВДЕН

Наричат го ще Сурва (Сурвак). Има езически корени и бележи края на коледните празници, когато по стар обичай се прави третата кадена вечеря.

Подготовката за празника започва още от старата година - 31 декември. Много важна е новогодишната трапеза, която трябва да е богата, препълнена с ястия - за да бъде богата и щастлива и предстоящата година. варено жито, пача от краката и опашката на коледното прасенце и обреден хляб – боговица. Домакинята по традиция прави и баница с късмети от дрянови пъпки, които се наричат за къщата, нивите, лозята, градините, и всички домашни животни. В някои краища в обредната баница се слага и медна пара за благополучие и късмет на цялото семейство.

Преди да се седне на трапезата, я прекаждат с тамян. Най-възрастният, стопанинът, разчупва погачата, наричайки парчетата: за дома, за Богородица, поотделно за всеки от семейството. Вярва се, че комуто се падне парчето с паричката, ще бъде здрав и щастлив цялата следваща година.

В някои селища на страната след вечерята стопанката събира късметите и ги хвърля в огъня, като ги наричала на всеки един член от семейството. Старите хора вярвали, че ако дряновата пъпка „ цъфне” – човекът ще е здрав и пъргав през годината. В други краища се прави „сурване” на трапезата, като дряновите късмети заедно с трохите от масата и парчета от хляба се дават на домашните животни за здраве и плодовитост, или се хвърлят в реката, за да е берекетлия годината.

В нощта срещу Сурва се гадае за здраве и дълголетие. Но най-красивият момент в празника е обичаят сурвакане. Веднага след полунощ, или около разсъмване тръгват сурвакари - момчета и момичета до 13-14 години. Те носят дряновите тояжки – сурвачки, украсени с червени и бели вълнени конци, пуканки, ушав, кравайчета и пъстроцветни торбички, ушити от домашен вълнен плат. Сурвачките се правят от дрянови пръчки със здрави пъпки, за да е плодовита годината. Най-първо децата поздравяват своите близки, като ги удрят със сурвачките по гърбовете и наричат:

Сурва, сурва година,

Весела Година,

Златен клас на нива,

Зелен грозд на лозе,

Жълт мамул на леса,

Червена ябълка в градина,

Пълна къща с коприна,

Живо-здраво догодина,

Догодина до амина!

След това сурвакарите обикалят всички къщи. Стопаните отварят портите на домовете си с усмивка, а децата ги сурвакат за здраве и благополучие на домакините. На тръгване стапанката на къщата ги дарява с дребни подаръци – малки колачета, краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, банбонки и дребни парички. Като обиколят цялото село, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката и се разотиват по домовете си с пълни торбички.

В Чепинския край сурвакарският обреден комплекс е непосредствено свързан с маскарадните игри. Тук сурвакари стават само ергени и мъже. Те обикновено се маскират като дервиши, мечкари, цигани, булка, зълва, свекърва. Някои носят на главите си маски на животни, а на кръста си слагат големи звънци, които през цялото време дрънчат, за да плашат хората. Игрите и облеклата им приличат много на кукерските ритуали изпълнявани по Заговезни.

В някои селища на Средните Родопи 1 януари се почита и като ден на дивите зверове – мечки и вълци, които са” добри познати” на местното население. В този ден жените приготвят качамак от овесено брашно, който раздават на всички в селото. Старите баби от село Гела на 1 януари винаги изричат клетените думи: „Да легне да не стане, да чуй, да не види! Ний в падината, те в бърчинката.”

Срещу Нова година или на самия празник става и обичаят ладуване (напяване на пръстените). За разлика от сурвакането, в него участват само моми. Те се събират на мегдана, играят хора и пеят песни:

Пременила се Василка

Василка, малай моме,

синя бела богасия

у алена туралия

селски пръстене да топи.

На момата пръстенете,

на ергените гребенете,

на невести вити гривни.

После всяка мома пуска свой пръстен, гривна, гердан, обица или китка в бяло котле с мълчана вода (вода, донесена от извора в мълчание). Котлето престоява в градина под трендафил цялата нощ. На сутринта момите отново се събират и избраната от тях пръстенарка вади един по един пръстените и ги нарича - така всяка мома разбира за какъв момък ще се омъжи:

— На стол седи, перо държи!

— Аршин скача по постели!

— Чаша плува по морето!

— Синьо сукно черкови мете!

— Гола тояга из село бяга!

Обичаят завършва с обща трапеза, която също трябва да бъде отрупана с ястия. Празнуването продължава и на следващия ден — Силвестри (2 януари).

На 1 януари имен ден празнуват: Васил и Василка, Веселин, Веселина, Весела.